Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 18 юли 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1137 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. П. А. срещу решение №343 от 08.11.2021 г., постановено по ВНОХД №808/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с която е изцяло потвърдена присъда от 31.03.2021 г., постановена по НОХД №3687/2015 г. по описа на Софийски градски съд и подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от 14.12.2007 г. до 14.10.2008 г., в [населено място], пред ТД НАП- офис „Изток“, в условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ дружество „....“ Е. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 1 196 128, 17 лева, представляващи дължим данък добавена стойност, като потвърдил неистина в подадени справки- декларации, изискващи се по силата на чл. 124 и чл. 125 ЗДДС и използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите в ТД НАП- престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и на основание чл.65, ал.2, във вр. с чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС му е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. С присъдата на основание чл.59, ал.1, т.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и на основание чл. 189, ал.3 НПК е осъден да заплати и разноски по водене на делото общо в размер на 2 620, 98 лева. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и незаконосъобразно е постановил осъдителна присъда единствено въз основа на твърденията на държавното обвинение. Оспорват се изводите на съда, че подсъдимият е предоставял на свидетеля К.- счетоводител на дружеството фактурите, въз основа на които са изготвяни дневниците за покупки и продажби и справките- декларации по ДДС. Моли се да бъде отчетено това, че в дневниците за покупки и продажби за ноември и декември 2007 г. и тези за март и април 2008 г. липсва подпис на подсъдимия, като се поддържа, че това е индиция, че не той е осъществил тези инкриминирани деяния. С жалбата се оспорват и изводите на въззивния съд, че престъплението е осъществено от субективна страна, като се поддържа, че подсъдимият е бил единствено приносител на дискове, дадени му от свидетеля К., като се твърди, че А. е действал като подставено лице и не е съзнавал, че извършва престъпление. В подкрепя на твърдението за липса на достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин авторството се сочи и това, че данъчната ревизия е предизвикана от представянето на два отделни диска, съдържащи информация за дейността на дружеството от различни упълномощени лица, което е индиция, че извършеното престъпление е осъществено от друг, а не от подсъдимия. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В случай, че не бъде възприета тезата за допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуални правила се предлага атакуваното решение да бъде изменено, като наложеното на подсъдимия наказание бъде намалено. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отново изложените в нея оплаквания. Моли за отмяна на въззивното решение и при условията на алтернативност предлага то да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивният съд е отговорил на всички въпроси, поставени нея. Твърди, че с атакуваното решение е направен подробен и верен доказателствен анализ, като прецизно са обсъдени обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите и законосъобразно е прието, че именно А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1 НК. Моли да бъде отчетено това, че от събраните доказателствени източници се установява, че именно подсъдимият е подписвал голямата част от декларациите по ДДС и той ги е подавал в данъчните служби, което дава основание да се прецени, че той е основният извършител на престъплението, като този извод не може да бъде опроверган от това, че част от инкриминираните документи не са подписани от него. На тези основания предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият А. моли да бъде намалена присъдата му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е частично основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че въззивният съд е направил подробен и верен анализ на доказателствените източници. Основните оплаквания, отразени в касационната жалба и възпроизведени в хода на касационното съдебно заседание са свързани с незаконосъобразното, според защитата, интерпретиране на доказателствата и неправилното кредитиране на част от показанията на свидетелите и отхвърлянето на обясненията на подсъдимия А.. Следва да се отбележи, че тези оплаквания по своята същност са относими към твърдяна необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а не към изрично посоченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Касационният съд няма задължение да прави повторен доказателствен анализ на доказателствените източници, тъй като в касационното производство съдът е компетентен да се произнесе по правилното приложение на правото, а не на фактите. Ето защо съдът дължи само да провери дали направените от въззивния състав доказателствени изводи съответстват на действителното съдържание на доказателствата и доказателствените средства. При тази проверка касационния съд не констатира логически или фактически пропуски и прецени, че правилно въззивният съд е интерпретирал доказателствените източници. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. и К. и вярно е преценил, че подсъдимият А. е бил собственик и като такъв е и представлявал дружеството „...“ Е.. От показанията на тези свидетели вярно е установено, че той е предоставял на К. фактурите, които впоследствие са били вписвани в дневниците за покупки и продажби и данните от тях са били отразявани в справките- декларации по ДДС на дружеството. От показанията на посочените двама свидетели се установява, че А. е получавал от К. изготвените инкриминирани документи и лично или чрез пълномощник ги е предавал в НАП. Правилно въззивният съд е преценил, че показанията на обсъжданите двама свидетели се потвърждават и от показанията на свидетелите В. (продал дружеството на подсъдимия), Н. (упълномощен от А. да представлява дружеството) и от заключението на приетата графологична експертиза, която установява, че именно подсъдимият е предавал лично процесните документи в НАП. Посочените доказателствени източници са анализирани вярно и въз основа на този анализ правилно въззивният съд е приел, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, че не той е предоставял фактурите, въз основа на които са изготвени справките- декларации по ДДС. Касационната инстанция не откри нарушения и в анализа на другите гласни доказателствени средства, като правилно са били кредитирани показанията на свидетелите Лакова- Т., М., И., А. и А., от които е установено, че нито една от посочените във фактурите дружество- съконтрахенти на „....“ Е. не е осъществявало реална стопанска дейност съвместно с дружеството. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите А. и И., които установяват, че в хода на извършената от тях ревизия е било установено, че дружеството не е разполагало с материална и техническа обезпеченост да извършва стопанска дейност и не е имало назначени работници, които фактически могат да я извършват. Касационната инстанция категорично не прие доводите на защитата, за това, че липсата на подпис от подсъдимия А. за предадените документи, относими към периода ноември- декември 2007 г. и март- април 2008 г. е основание да се приеме, че той не е съпричастен към осъществяване на тези инкриминирани деяния. Верни са изводите на въззивния съд, че липсата на подписи в дневниците за покупките и продажбите, подадени в НАП за посочените по- горе месеци не поставят под съмнение съпричастността на подсъдимия към извършването на престъплението, защото всеки един от тези документи е предаден от него- обстоятелство, установено по безспорен и категоричен начин от заключението на съдебно- графологичната експертиза, тъй като той е подписал предавателния протокол, с който посочените документи са предадени на НАП. Правилно въззивният съд е установил и важното за изхода на производството обстоятелство, че през инкриминирания период дружеството не е осъществявало никаква стопанска дейност, като всички фактури, вписани в дневниците за покупки и продажби са били с невярно съдържание, което води до извод, че стойността на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избягнато, е идентична с тази- предмет на обвинението в размер на 1 196 128, 17. Липсата на реално осъществена дейност от дружеството не е наложило събирането на доказателства за действително дължимата стойност на данъчното задължение. Предвид изложеното, съдът прие, че въззивният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при тази дейност са неоснователни. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В касационната жалба декларативно е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл.351, ал.1 НПК законодателят е предвидил изискване касационния жалбоподател да посочи не само касационното основание, но и искането, което прави и данните, които го подкрепят. В настоящата жалба липсва посочване на конкретно искане и данните, които са в негова подкрепа. Касационната инстанция, за разлика от въззивния съд, не проверява служебно атакувания съдебен акт, като разпоредбите на чл. 313 и чл.314 НПК са неприложими за касационното производство. При липса на отправени конкретни оплаквания и доводи, на които почиват за съда няма задължение да прави проверка на атакувания въззивен съдебен акт по отношение на приложението на материалния закон. Това е така, тъй като за касационната инстанция не съществува служебно начало и съдът дължи произнасяне само по въпросите, повдигнати и поставени с касационната жалба. Ето защо съдът прие, че при правилно установените факти по делото въззивният съдебен състав е приел вярна правна квалификация, като законосъобразно са преценил, че подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, липсата на каквито и да е осъществени противообществени прояви след извършване на престъплението и изминалия изключително дълъг период от време от довършването му до постановяване на осъдителен съдебен акт. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценена високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние и конкретно стойността на данъчното задължение- предмет на производството, която надхвърля многократно тази необходима за квалифициране на престъплението по чл.255, ал.3 НК. Настоящата инстанция не може да се съгласи с изводите на предходните съдебни състави че следва да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство престъпната упоритост на подсъдимия, като приема, че конкретното обвинение и установената съвкупна престъпна дейност не дават основание да се направи този извод. Престъпната упоритост на извършителя на престъпление е налице ако времето, през което то е осъществено, конкретният начин или средства за извършването му се различават съществено от други сходни характеристики на престъпление с идентична правна квалификация. Действително А. е осъществил продължавано престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като е подал единадесет самостоятелни справки- декларации по ДДС за периода 14.12.2007 г.- 14.10.2008 г., но броя на отделните инкриминираните деяния, не се отличава от други престъпления с еднаква правна квалификация. Начинът и средствата за извършването на престъплението също не показва по- висока степен на обществена опасност, а е и сходен с други престъпления по чл.255 НК. Ето защо не може да бъде споделен извода, че подсъдимият А. е осъществил престъплението с висока степен на престъпна упоритост. Касационният съд прецени, че при индивидуализация на наказанието не е отделено достатъчно внимание на продължителността на воденото наказателно производство. От датата на довършване на престъплението до този момент са изминали близо петнадесет години. Налагането на наказание след изминалия изключително дълъг период на разследване и съдебно производство не кореспондира с целите на чл.36 НК и трудно би могло да постигне както възпиращото действие на генералната превенция, така и превъзпитаването на осъдения, което е в основата на специалната превенция. Ето защо винаги продължителността на производството следва да бъде отчитано като важно обстоятелство при определяне както на вида, така и на размера на наказанието. Значението на продължителността на наказателното производство е свързана с понятието „разумен срок“ и при индивидуализацията на наказанието може да бъде ценено като изключително смекчаващо отговорността (в този смисъл Р 71/2020 г. по НД 246/2020 г. 2 НО, Р 95/2020 г. по НД 203/2020 г. 1 НО, Р 219/2020 г. по НД 892/2019 г. 3 НО и др.) Продължителността на воденото производство следва да бъде съобразявано при определяне на наказанието и с оглед смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, като бъдат отчитани ограниченията, които привлечения към наказателна отговорност търпи в хода на процеса (в този смисъл Р 65/2020 г. по НД 174/2020 г. 3 НО). При преценка значението на продължителността на воденото производство следва да бъде отчетено и това, че в хода на развитието му подсъдимият не го е умишлено забавял и с действията си не е допринесъл за бавното му развитие. Досъдебното производство е продължило повече от пет години, което е било последвано от продължило повече от шест години производство пред първостепенния съд. Първият осъдителен съдебен акт е постановен тринадесет години след довършване на престъплението. Това забавяне се дължи на ред причини, свързани с призоваването на свидетели и експерти, но се дължи и на липса на достатъчно добра организация на разследването и на водене на процеса от първоинстанционния съд. Нито една от тези причини не е свързана с поведението на подсъдимия, което е и основание касационният съд да прецени, че изключително дългия период от време, в което е продължило производството следва да бъде ценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че отмереното на подсъдимия А. наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НК защото не съответства на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а и на целите на чл.36 НК. Същото правилно е определено по реда на чл.54 НК, тъй като предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко, но е следвало да бъде отмерено в предвидения от законодателя в нормата на чл. 255, ал.3 НК минимален размер от три години „лишаване от свобода“. Касационният съд прецени, че изпълнението му трябва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за максимално предвидения срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като след редукцията на наложеното наказание са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимият А. е с чисто съдебно минало, наложеното наказание е в предвидения в разпоредбата на чл.66 НК размер и отлагането на изпълнението му няма да попречи на постигане на целите му и конкретно за поправянето на осъдения. При преценката за това дали отмереното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно отново следва да бъде посочено обстоятелството, че липсват данни в продължилото петнадесет години производство А. да е осъществил друго престъпление или по отношение на него да се води друго наказателно производство. Това е съществена индиция за това, че целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати и при приложение на института на условното осъждане. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че следва атакуваното въззивно решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия И. А. наказание от пет години „лишаване от свобода“ на три години „лишаване от свобода“ и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане в сила на настоящото решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение №343 от 08.11.2021 г., постановено по ВНОХД №808/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. П. А. наказание „лишаване от свобода“ от пет години на три години ОТМЕНЯ определения на основание чл.65, ал.2, във вр. с чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наложеното на подсъдимия И. П. А. наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.