Р Е Ш Е Н И Е № 358 С. 31.10.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесет и пети октомври през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 265 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПГ. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] бряг,представлявано от управителите С. и Б., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 548 от 24.11.2010г. по в.гр.д. № 894 по описа за 2010г.на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 42 от 17.03.2010г. по гр.д. № 578 по описа за 2009г. на Районен съд Червен бряг,като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т1.,2 и 3 от КТ.Искането е за отмяна на основание чл.281 т.3 от ГПК на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на исковете. С определение № 755 от 15.06.2011г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос – към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение/в случая ползването на закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ/ при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл.328 ал.1 т.3 от КТ/ - към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение. Касационното обжалване е допуснато във връзка с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 559 от 9.07.2010г.по гр.д.№ 650 по описа за 2009г.на ІV г.о.на ВКС,в което в противоречие с приетото от въззивния съд, за релевантен е посочен момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. В съдебно заседание страните не се явяват лично, не се представляват и не изразяват допълнително становище. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Както беше посочено на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване вече е даден отговор в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /още и с № 664 от 30.11.2010г.по гр.д.№ 1896/09г.на ІІІ г.о., № 618 от 2.12.2010г.по гр.д.№ 1565/09г.на ІІІ г.о.,в които е прието, че с отправяне на предизвестието работодателят упражнява правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение,което поражда действие с достигане на изявлението до адресата.Това е момента,към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право,надлежно ли е упражнено то и съобразена ли е закрилата по чл.333 от КТ. Въззивният съд е дал обратно на така изложеното разрешение на поставения въпрос,поради което постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.Въпросът следва да бъде разрешен с отхвърляне на предявените искове по следните съображения: По делото не е имало спор за факти. Настоящият ответник по касация- И. М. А. е работил по трудово правоотношение в [фирма] [населено място] бряг,като е заемал длъжността „контрольор”. На 15.06.2009г. - му е връчено тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ. През периода 24.07.2009г. - 19.09.2009г. е бил без прекъсване в отпуск по болест,а на 14.09.2009г.е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Уволнението си ищецът е оспорил с две възражения – за несъобразяване със несъобразяване от страна на работодателя със законоустановената закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ и липса на фактическия състав на чл.328 ал.1 т.3 от КТ.Двете са неоснователни. Съобразно дадения отговор на въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване - следва извод,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 15.06.2009г. И. М. А. не е започнал ползването на разрешен му отпуск,поради което той не се ползва със закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например № 29 от 8.02.2011г.по гр.д.№ 265/10г.на ІV г.о., № 703 от 17.11.2011г.по гр.д.№ 90/10г.на ІV г.о./ - ВКС е уеднаквил практика по въпроса за съдържанието на понятието”намаляване обема на работата”. Счита се,че по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на количеството на продукцията,на обема на стокооборота или на услугите.Това е обективно състояние,то следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо,а към съответната дейност, реализирана от конкретно уволненото лице и фактическото му съществуване следва да бъде установено от работодателя с всички възможни доказателствени средства. В случая съгласно характеристиката на заеманата от И. М. А. длъжност „контрольор” - основните му задачи и задължения са били свързани с : „определяне на показателите за контрол, проверка на качеството по възли” и осъществяване на контрол на готовата продукция. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза- от отчетите на дружеството за приходи и разходи и тези,които са подадени в Статистиката и от програмата за управление в дружеството,за периода 1.01.09г.-20.06.09г. – се установява,че е налице намаление в стойностно изражение на продукцията от около 2.2пъти,както и намаление в приходите на реализираната продукция от около 2.5 пъти, в сравнение със същия период на 2008г.Съответно към датата на уволнение на ищеца- 15.06.09г. - оборотът на дружеството и броят на продадените кранове е намалял в сравнение с 2008г.Разпитан в съдебно заседание свидетелят С. – ръководител „Отдел качество” – е установил,че намаленият обем на произведената и реализирана продукция пряко се е отразил на изпълняваната от ищеца трудова дейност,защото „работата на служителите в „Отдел качество”е пряко свързана с работата на служителите в производството. При свиване на продукта се предполага свиване на персонала”,защото „те нямат какво да контролират”. Пред вид така обсъдените заключение на експертиза и показания на свидетел,се налага извод за реално настъпило намаление в обема на осъществяваната от ищеца трудова функция.Работодателят е извършил подбор и неговата законосъобразност не е оспорена.Други основания за незаконосъобразност не са били наведени. Искане за разноски няма,поради което съдът не присъжда такива. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 548 от 24.11.2010г. по в.гр.д. № 894 по описа за 2010г.на Плевенски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. М. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] област [улица] против [фирма] [населено място] бряг, представлявано от управителите С. и Б., със седалище и адрес на управление: [населено място] бряг комплекс „Б.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ и за отмяна на заповед № 00000128 от 14.09.2009г.,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”Контрольор” и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 15.09.2009г.-18.02.2010г.в размер на 3 900лв.,ведно със законната лихва,считано от 18.02.2010г.и за присъждане на начислените,но неизплатени допълнителни трудови възнаграждения за месеците юни и юли 2009г.в размер на 275.50лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.