Р Е Ш Е Н И Е № 237 С о ф и я 26 април 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 а п р и л 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 1377/2011 година. Производството е по касационна жалба от подсъдимия З. А. Я. от Варна, в момента в затвора Варна, срещу решение № 11/10.02.2011 г. по ВНОХД № 460/2010 г. на Варненския апелативен съд за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, без конкретни доводи в тяхна подкрепа и без конкретно искане към касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец Д.Ч., редовно призован, не се явява и не изпраща повереник за участие в настоящето производство, както и не е изразил становище по подадената от подсъдимия жалба. Подсъдимият Я., редовно призован, не желае да се яви в производството пред касационната инстанция, като служебният му защитник адв.Г.Г. от САК доразвива оплакванията в жалбата му с писмена защита. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 122/15.11.2010 г., постановена по НОХД № 1690/2010 г. на Варненския окръжен съд подсъдимият З. А. Я. от Варна, в момента в затвора Варна, е признат за виновен в това на 01.06.2010 г. във Варна да е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.“б” от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59, ал.1 от НК от размера на така наложеното му наказание е приспаднат срокът на задържането му под стража от 03.06.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановено той да изтърпи остатъка от наказанието му от 1 година 5 месеца и 23 дни лишаване от свобода по предишно осъждане, от което е бил условно предсрочно освободен с изпитателен срок в същия размер и с постановени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, в който изпитателен срок е извършил новото умишлено престъпление. Уважен е предявеният от пострадалия Д. Ч. от Варна граждански иск за причинени му имуществени вреди от престъплението за сумата от 424,35 лв, представляваща стойността на отнетата му вещ – златен ланец. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия със саморъчно изготвена жалба с оплаквания за незаконосъобразността й и постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляване на размера на наказанието му при условията на чл.58а, ал.1 от НК, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. Саморъчно изготвената касационна жалба на подсъдимия наново визира допуснати съществени процесуални нарушения, неотстранени от въззивния съд, без конкретни доводи в подкрепа на оплакванията и без конкретно искане към третата инстанция. В писмена защита служебният му защитник поставя акцент върху явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за намаляването му при условията на чл.58а, ал.1 от НК до минимално възможното. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка и като такава за допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В процедура по чл.373, ал.3 вр.ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК жалбоподателят е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи се в достатъчна степен от събраните на досъдебното производство доказателства и вложени в осъдителната му присъда, като при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода. Така възприетата фактическа обстановка не е била оспорена и пред въззивната инстанция, претенцията към която е била за намаляване на срока на наказанието му на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, отново без конкретни доводи в нейна подкрепа. Въпреки това съдът е проверил процесуалната годност на доказателствената основа и съображенията на окръжния съд за обосноваване на правно релевантните факти и с основание ги е приел за категорично установени, поради което е отхвърлил бланковото оплакване за нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Законосъобразен е и изводът му за правилното приложение на материалния закон, доколкото фактическите обстоятелства са изпълнили с нужното съдържание обективните и субективни признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Поради това ВКС намира, че бланково наведените оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК следва да бъдат оставени без уважение. Не е налице и основанието по чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК, тъй като липсва изискуемото се от закона очевидно несъответствие на определеното наказание спрямо обществената опасност на деянието и дееца и относимите към тежестта на дължимата се на жалбоподателя санкция смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства правилно са оценени. На основата на младостта му, тежкото му семейно положение – израснал като сирак и в тежко материално положение, вършейки престъпления за набавяне на средства за съществуването си, защитата му претендира наложеното наказание да е явно несправедливо. И това възражение е обсъдено от въззивния съд особено внимателно. Съдебното му минало обаче го сочи като деец, за когото да открадне и да ограби, е нещо не особено укоримо, за което при предишните 9 осъждания е получавал снизходителни наказания и въпреки частичното им изтърпяване не е коригирал поведението си. Съдът с основание е допълнил отегчаващите обстоятелства с факта на скорошното му освобождаване от затвора с условно отлагане пълното изтърпяване на предишното му наказание пак за грабеж, осъществен при условията на опасен рецидив, а към това следва да се добави и неоправданото насилие над пострадалия Д.Ч. над необходимото за отнемането на вещта. Затова ВКС намира, че понастоящем наложеното му наказание е необходимо за по-продължителен период от време да бъде изолиран от обществото и му се даде възможност да преосмисли начина си на живот, за да го продължи по по-достоен начин, като не е оправдание липсата на средства, в каквито условия живее не малка част от българското население предвид тежките икономически условия в региона и в ЕС. Няма нито законово, нито морално основание за нова проява на снизхождение към него и затова оплакването му за несправедливото му осъждане следва да бъде оставено без уважение. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/10.02.2011 г. по ВНОХД № 460/2010 г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :