2 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 25 февруари 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 7 февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Искра Чобанова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №691 по описа за 2010 година Срещу решение по внохд.№391/2010 г. на Апелативен съд- гр.София , са подадени касационни жалба от частния обвинител и граждански ищец В. И. К. и от подсъдимия В. Л. М.. В съдебно заседание жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. К., се поддържа лично и от повереник. Жалбата на подсъдимия В. М. се поддържа от защитник. Повереникът на гражданската ищца С. К. е на становище решението да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила ,наказанието на подсъдимия справедливо,а подадените жалби на страните неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 4.08.2010 г. постановено по внохд.№391/2010 г. на Апелативен съд-гр.София е потвърдена присъда по нохд.№3340/2009 г. на Софийски градски съд,като на основание чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определено първоначално изтърпяване на наложеното на подсъдимия В. М. наказание петнадесет години лишаване от свобода, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С посочената присъда подсъдимия М. е признат за виновен в това ,че на 23.06.2005 г. в[населено място] умишлено умъртвил И. В. К.,като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 НК вр. с чл.115 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години,при първоначален строг режим. Уважени са и граждански искове в полза на майката и сина на пострадалия за неимуществени вреди ,в размер на по 15 000 лв.,ведно със законните последици. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец В. И. К. : Оплакването е за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,мотивирано с несъобразени “болки от загубата на баща му,липсата на опора,страданието ,че го е напуснал и то като жертва на престъпление с мъчителна смърт,извършено с особена жестокост”. Довода е неоснователен. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо на гражданския ищец инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Част от посочените обстоятелства,касаят правната квалификация на деянието и няма как да се преценяват в исканата посока.Определения размер от 15 000лв. е правилно индивидуализиран и може да репарира търпените от гражданския ищец страдания от загубата на баща му. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия М. : В касационната жалба са ангажирани оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона с искане за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове. В писмено становище защитата твърди,че “процеса страда от тежък доказателствен дефицит.Незаконосъобразно отказана повторна съдебно медицинска експертиза.Не обсъдени обясненията на подсъдимия,не преодолени противоречия в показанията на св.В.,относно това - познавали св.Б. и защо я укрива,защо е уведомил М. един час , след като е повикал Б. помощ.Пропуски в протокола за оглед на местопроизшествие,не измерени разстояния между вратата на жилището и мястото на което е намерен трупа.Не премерена температура на трупа,която установявала авторството “и т.н. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са изпълнили задължението си по чл.13 и 14 НПК,като са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно и детайлно са ги обсъдили и са посочили ,кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. В тази връзка въззивния съд е отговорил изключително подробно /на л.5,6,7 и 8 от решението / на всички възражения пред него ,почти изцяло преповторени в писменото становище,към касационната жалба,относно “неяснотите” по фактите,противоречията в показанията на св.В.,”пропуските” в протокола за оглед и “не обсъдените” обяснения на подсъдимия. Изводите за авторството на извършеното деяние на 23.06.2005 г. са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателства,доказателствените средства и писмените доказателства по делото,не сочат на съмнения,превратно тълкуване или нарушения на формалната логика. Посоченото по горе дава основание на извода за липса на нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата,които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти/обстоятелства от значение по смисъла на чл.102 НПК/,а не само по приложението на материалния закон. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. При безпротиворечиво установени факти закона е приложен правилно.Подсъдимия умишлено е умъртвил И. К.,по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието ,което подсъдимия следва да изтърпи инстанционните съдилища са приели значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства /което учудва дори защитата/ ,наказанието е в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. Въззивния съд е констатирал и пропуск на първоинстанционния съд да приложи чл.68 ал.1 НК, относно предишно осъждане на подсъдимия,който пропуск следва да бъде поправен по реда на чл.306 ал.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно,при спазване на процесуалните правила , наложеното наказание справедливо,а подадените жалби от подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№389/2010 г. на Апелативен съд-гр.София, с което е потвърдена присъда по нохд.№3340/2009 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :