Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 30.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1163 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 ГПК в редакцията на текста до изменението със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г.
Образувано е по подадена касационна жалба от Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Л. П. против решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд съд, с което е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 13 449.41 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 76 164 лв., представляваща обезщетение за ползване за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяка месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г., сумата 466.28 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 1 812 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., находящ се в [населено място] - гараж в кв.15”И.”, пл.№ 5161 за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г., сумата 2 303.68 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 12 172.25 лв. - консумативи от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. за имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], ет.2, заедно с мазе и тавански етаж за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. Поддържаното основание за неправилност на решението в обжалваната част е нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно, поради неправилност на извода, че жалбоподателят е в забава, с връчването на писмо № 02-16-243/07.04.2009 г. и дължи законна лихва за забавено плащане на главницата 76 164 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., находящ се в [населено място], [улица],ет.2 за периода от 07.04.2009 г. до 19.12.2011 г. Счита, че обезщетението за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД , съизмеряващо се със законната лихва за периода на забавата се дължи върху главното обезщетение по чл.59 ЗЗД само за вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД, за вече изтекъл период на неоснователно ползване, но не и върху невъзникнало и несъществуващо към датата на връчване на поканата задължение по чл.59 ЗЗД. Поддържа, че чрез връчване на покана длъжникът не би могъл да бъде поставен в забава за плащане на бъдещо, несъществуващо към датата на поканата главно парично задължение по чл.59 ЗЗД, което би възникнало за следващия датата на поканата период от време. Искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което се отхвърлят предявените искове.
Подадена е касационна жалба от Главна дирекция”Национална полиция” – МВР, чрез гл.юрисконсулт Р.С. срещу решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на БДЖ-Товарни превози” ЕООД на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 14 157.26 лв., представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 120 593лв. обезщетение за ползване от 01.01.2010г. до 31.07.2011г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж, за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011г., сумата 336.52лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 2869лв. обезщетение за ползване от 01.01.2010г. до 31.07.2011г. на имот в [населено място] - гараж в кв.15, „И.“, пл.№5161, за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011г., сумата 1069.80лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 16 548лв., представляваща консумативи за периода от 01.01.2010г. до 31.07.2011г. за имот в [населено място] - ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж, за периода от 01.02.2010г. до 19.12.2011г. Поддържаното основание за неправилност на решението е необоснованост. Сочи за неправилен извода, че жалбоподателят е поканен от кредитора да заплаща обезщетение по чл.59 ЗЗД за процесните имоти, поради което е в забава и дължи претендираните лихви върху обезщетението за ползване без основание. Според жалбоподателя поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето, че то се отнася единствено за акцесорно задължение за обезщетение за забава и не засяга бъдещо главно задължение, което ще възникне след връчване на поканата. Поддържа, че кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД за вече изтекъл период на неоснователно ползване на собствения му имот, но не и да бъде канен длъжника да заплаща невъзникнало и несъществуващо към датата на връчване на поканата главно задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
[фирма] – ответник по касационните жалби на МВР [населено място] и на Главна дирекция”Национална полиция” [населено място] в писмени отговори, чрез ст.юрисконсулт М.П. и ст.юрисконсулт Д.Л. е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Поддържа, че въззивното решение е правилно, че веднъж връчена поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД се разпростира неограничено във времето, докато се прекрати ползването, поради което в случая за процесните периоди от време се дължи обезщетение за забавено плащане на претендираното обезщетение за неоснователно ползване по чл.59 ЗЗД.
С влязло в сила на 24.11.2017 г. определение № 1041/09.11.2017 г. постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на Министерство на вътрешните работи в частта, с която е обжалвано решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г.на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявени искове от [фирма] [населено място] с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Министерство на вътрешните работи, [населено място] за сумата 466.28 лв. обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 1812 лв. за периода от всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г., както и за сумата 2 303.68 лв. обезщетение за забавено плащане на главница от 12 172.25 лв. за периода от време от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
С влязлото в сила определение № 1041/09.11.2017 г. на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] в частта, с която е обжалвано решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявени искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] за сумата 336.52 лв., обезщетение за забавено плащане на главница в размер на 2869 лв. за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г., както за сумата 1069.80 лв. обезщетение за забавено плащане на главница от 16 548 лв. за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. и е прекратено производството по делото в тази част.
С определението под № 1041/09.11.2017 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.05.2016 г., постановено по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба на [фирма] [населено място].
С посоченото определение е допуснато касационно обжалване на решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК както следва: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 13 449.41 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 76 164 лв. обезщетение за ползване от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г. по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи по правния въпрос: какъв е характерът и най-вече действието във времето на поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД и по-конкретно може ли поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД да постави длъжника в забава за заплащане на бъдещо главно вземане, 2. в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 14 157.26 лв., представляваща лихви за забава върху главница в размер на 120 593 лв. обезщетение за ползване от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г. по касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция” [населено място], по правния въпрос: за действие във времето на поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД при неизпълнение на задължение за парично обезщетение по чл.59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващ чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Всяка от касационните жалби в посочените по-горе части е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Министерство на вътрешните работи [населено място] и Главна дирекция „Национална полиция” [населено място].
Прието е, че пред първоинстанционният съд са предявени главни искове за заплащане на обезщетение за ползвани без правно основание имоти ведно със законната лихва, която е изтекла от момента на получаване на писмо №02-16-243/07.04.2009г. до подаване на исковата молба.
Съдът е приел, че задължението за заплащане на обезщетение за ползван недвижим имот без правно основание, е такова без определен срок за изпълнение, тъй като не се касае за изпълнението на периодично парично задължение. Посочил е, че в този случай е необходимо да бъде отправена покана до длъжника, в която да бъде обективирано искане за заплащане на обезщетение. Според съда от момента на получаване на поканата длъжника изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва върху следващото се обезщетение, като не е необходимо да бъде посочен неговия размер. Прието е, че действието на поканата се разпростира до момента на фактическото преустановяване на ползването.
Прието е за установено от представените по делото доказателства, че между [фирма] и Национална служба „Полиция“ е бил сключен договор за охрана на обекти на дружеството по съгласуван от страните списък, който съставлява неразделна част от договора. Прието е също, че действието на договора е било от 01.01.2008г. до 31.12.2008г.
Съдът се е позовал на ПЗР към ЗИД на ЗМВР, Д. в. бр.69 от 2008г. и е приел, че Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция" и Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Прието е, че с посоченото изменение е настъпила промяна и в субектите по висящото правоотношение, като МВР е встъпило като изпълнител по договора.
Приел е, че искането за заплащане на обезщетение се съдържа в писмо №02-16-243/07.04.2009г., което е било адресирано до Директора на дирекция „Транспортна полиция“, че към посочения момент дирекция „Транспортна полиция“ е била част от Главна дирекция "Охранителна полиция", че и двете дирекции не са били правосубектни, а са били част от структурата на МВР, което съгласно чл.3 от ЗМВР от 2006г.отм. е юридическо лице на бюджетна издръжка. С оглед на това е формиран извод, че поканата за заплащане на обезщетение за това, че определени имоти се ползват без правно основание от МВР, която е връчена на последното, чрез една от структурите му, следва да се счита за надлежно получена от юридическото лице.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези първоинстанционния обжалваното решение в уважената част на предявените искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 13 449.41 лв. срещу МВР и за сумата 14 157.26 лв. срещу Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] е потвърдено.
По правните въпроси:
С решение № 217/08.10.2013 г. по гр.дело № 1290/2013 г. на ВКС, III г.о. постановено по чл.290 ГПК е възприето принципното разрешение, че паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно – „ден за ден”. Неизпълнението на това парично задължение поражда друго акцесорно задължение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата.Тъй като този ден на забавата няма как да бъде определен, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на поканата. Т.е. поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето. Освен, че се отнася занапред, това действие касае само и единствено задължението, което поражда – това за обезщетението за забава и няма никаква връзка с главното парично задължение /което в случая е с правно основание чл.59 от ЗЗД/. С оглед на тези съображения е формиран извод, че исковата молба, с която се претендира обезщетение по чл.59 от ЗЗД за минал период от време, не може да съставлява покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД и да породи акцесорно задължение за обезщетение за забава за ново бъдещо главно задължение, което касае следващ период.
Съдебният състав е приел, че кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго – невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът - несобственик продължи да ползва без основание чуждия имот на кредитора и което би предстояло да се претендира с последваща искова молба.
Прието е, че макар и вземането за обезщетение за неоснователно ползване да е с едно правно основание - по чл.59 от ЗЗД, когато се претендира за различен период от време на ползване и в различен размер на обезщетение - то произтича от различен фактически състав. Тъй като се касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни вземания възникват различни акцесорни задължения по чл.86 от ЗЗД, с различни начални моменти, които зависят от деня на изрично връчената за всяко покана.
Според съдебния състав независимо,че хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, установената съдебната практика относно поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето/ не намира приложение. Изводът е обоснован със съображението, че поканата по чл.31 ал.2 от ЗС /за разлика от тази по чл.84 ал.2 от ЗЗД/ е елемент от фактическия състав за възникване на самото главно парично задължение, като едновременно поставя и в забава собственика-длъжник за заплащане на главното обезщетение. Прието е, че в този случай и главното и акцесорното задължение възникват едновременно - от момента на връчване на поканата – „ден за ден”.
Съдебният състав е приел, че поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД е различна, че тя не поражда главно, а само акцесорно задължение, което има правопораждащо действие занапред. Тя не може да постави длъжника в забава за заплащане на главно задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата. Акцесорен иск за лихва с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на задължение за заплащане на паричното обезщетение по чл.59 от ЗЗД, не може да бъде уважен без отправена покана от ищеца до ответника. Предходната искова молба,въз основа на която е постановен акт, с който е установено със сила на присъдено нещо съществуване на главното вземане по чл.59 от ЗЗД за предходен период - не може да се счете за покана по чл.84 от ЗЗД, от датата на която да се присъди обезщетението за забава за следващ период. Поканата по смисъл на чл.84 ал.2 от ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е изрична.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика на ВКС.
Като взема предвид разрешението на поставените въпроси съдът намира, че въззивното решение в обжалваните части е валидно и допустимо и по същество е неправилно.
Правилно въззивният съд е приел, че задължението за заплащане на обезщетение за ползван недвижим имот без основание е без определен срок за изпълнение, че в този случай следва да бъде отправена покана до длъжника, в която да се обективира искане за заплащане на обезщетение и от момента на получаване на поканата длъжникът изпада в забава, и дължи заплащане на законна лихва върху обезщетението за ползване. Неправилен обаче е изводът, че действието на поканата се разпростира до момента на фактическото преустановяване на ползването.
Производството по делото е висящо по предявен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу МВР за сумата 13 449.41 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата в размер на 76 164 лв., обезщетение за ползване от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г. и по предявен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу Главна дирекция „Национална полиция” за сумата 14 157.26 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата в размер на 120 593 лв., обезщетение за ползване от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ответниците са ползвали без основание недвижими имоти в [населено място] и му дължи обезщетение за лишаване от ползването и консумативни разноски, както и лихва за забавено плащане от момента на поканата до предявяване на исковата молба.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между [фирма] в качеството на възложител и Национална служба”Полиция” в качеството на изпълнител е сключен договор за охрана на обекти на възложителя със срок на действие от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. Според постигнатото съгласие между страните по договора в чл.6 възложителят предоставил за ползване на изпълнителя обекти и имущество, собственост на [фирма] по списък, неразделна част от договора. Един от тези обекти е недвижимия имот, находящ се в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж.
Безспорно установено е по делото, че след извършено на 12.11.2007 г. преобразуване на [фирма] без прекратяване на преобразуващото се дружество, чрез отделяне от него са образувани три нови дружества: [фирма], [фирма] и „БДЖ-Тягов подвижен състав/Локомотиви/” ЕООД. При преобразуването на БДЖ ЕАД обектите, предоставени за ползване на НС”Полиция” на основание договора за охрана от 2007 г. са преминали в собственост на [фирма], според разпределението, направено с плана за преобразуване на [фирма]. Съгласно пар.108 от ПЗР на ЗИДЗМВР, обн.Д.в.бр.69/2008 г.Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба”Полиция” и на Национална служба”Пожарна безопасност и защита на населението”. С оглед на това съдът намира, че като изпълнител по сключения договор за охрана е встъпил МВР.
Установено е по делото, че процесният имот е бил ползван от служители на МВР и след изтичане на срока на договора за охрана на 31.12.2008 г. Процесният имот е ползван за периода от време от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г.
С извънсъдебна спогодба от 22.02.2013 г. страните са постигнали съгласие в отношенията си, че в процесните периоди двамата ответници са ползвали без основание имоти, един от които е и този в [населено място], собственост на ищеца – ет.2 на сграда на [улица], ет.2, заедно с мазе и тавански етаж. Със спогодбата е постигнато съгласие относно размера на дължимите обезщетения от ответниците за лишаване от ползването на имотите. Следователно в полза на ищеца са възникнали вземания за главници, представляващи обезщетения за ползване без основание на имотите – сумите, посочени в исковата молба за процесните периоди от време. С влязло в сила определение, постановено в съдебно заседание на 20.11.2013 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд е прекратено производството по делото в частта по исковете относно претендираните обезщетения за ползване на процесните недвижими имоти, както и в частта на исковете за заплащане на консумативи, употребени във връзка с ползването на тези имоти за заявените в исковата молба периоди.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с писмо № 02-16-243/07.04.2009 г., изпратено от ищеца ответниците са поканени да заплащат обезщетение за ползване на процесните имоти. Писмото е връчено на 07.04.2009 г., чрез директора на Дирекция „Транспортна полиция”. Към момента на връчване на поканата Дирекция „Транспортна полиция” е част от Главна дирекция „Охранителна полиция” , като и двете дирекции са част от структурата на МВР и не са правосубектни. Към същият момент МВР, съгласно чл.3 от ЗМВР от 2006 г./отм./ е юридическо лице на бюджетна издръжка. С оглед на това съдът приема, че поканата за заплащане на обезщетение за ползване без основание на процесните имоти е връчена редовно на МВР в качеството му на юридическо лице.
Като взема предвид посочените факти съдът преценява, че от момента на връчване на поканата - 07.04.2009 г. ответникът МВР е в забава за плащане само на възникналото парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползване без основание на процесния имот до момента на поканата. Това е паричното задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода от време от 01.01.2009 г. до 07.04.2009 г. За периода от време след поканата – след 07.04.2009 г. до 31.12.2009 г. се касае за невъзникнало, несъществуващо към деня на поканата задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД и за това задължение ответникът МВР не е в забава. По същите съображения не е в забава и ответникът Главна дирекция”Национална полиция” за паричното задължение, представляващо обезщетение за ползване без основание на процесния недвижим имот по чл.59 ЗЗД в размер на 120 593 лв. за периода от време от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за ползване без основание от ответника МВР на процесния имот за периода от време от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. , което е в общ размер на 76 164 лв., а от ответника Главна дирекция”Национална полиция” обезщетение за ползване без основание на същия имот в размер на 120 593 лв. за периода от време от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. По отношение на претенциите за главниците производството по делото е прекратено, поради постигната извънсъдебна спогодба между страните. Както се посочи по-горе с връчване на поканата на 07.04.2009 г. ответникът МВР е в забава само за обезщетението за ползване на процесния имот без основание за периода от време от 01.01.2009 г. до 07.04.2009 г. , тъй като само за този период се касае за възникнало към датата на поканата главно задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. За периода от време след поканата – след 07.04.2009 г. ответникът МВР като длъжник не може да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото и още невъзникнало към момента на поканата задължение за обезщетение за ползване без основание на процесния имот. Паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно – ден за ден. Неизпълнението на това парично задължение поражда акцесорното задължение по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй като паричното обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователно ползване на чужд имот от несобственик е без срок длъжникът ще изпадне в забава от деня на поканата. Поканата има правопораждащо действие занапред във времето за задължението за обезщетение за забава, което е различно от главното парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД. Кредиторът може да покани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл.59 ЗЗД към момента на поканата, но не и за невъзникнало, несъществуващо такова парично задължение към този момент.
От събраните по делото доказателства и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че обезщетението за ползване без основание на процесния имот от МВР за периода от време от 01.01.2009 г. до 07.04.2009 г. е в размер на сумата 20 310.42. Изтеклата лихва за забавено плащане на тази сума за периода от време от 07.04.2009 г. до 19.12.2011 г. е в размер на сумата 5916.73 лв. В този размер искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата от 20 310.42 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот за времето от 01.01.2009 г. до 07.04.2009 г. срещу МВР е основателен. В останалата част до пълния размер от сумата 13 449.41 лв. искът следва да се отхвърли.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане на сумата 120 593 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот от ответника Главна дирекция „Национална полиция” от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. следва да се отхвърли изцяло за сумата 14 157.26 лв. и за периода от върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г.
С оглед на посоченото обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу МВР над сумата 5916.73 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 56 853.58 лв. обезщетение за ползване от 07.04.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица] заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. до 19.12.2011 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Главна дирекция „Национална полиция” за сумата 14 157.26 лв. Вместо отменената част предявените искове в посочените части следва да се отхвърлят.
Въззивното решение в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД срещу МВР за сумата 5916.73 лв. следва да се остави в сила.
Неоснователни са доводите на ищеца [фирма], че в случая е приложима практиката на ВКС, обективирана в т.решение № 7/2012 г. по т.дело № 7/2012 г. на ОСГК, според което хипотезата на чл.31,ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, че писменото поискване по чл.31,ал.2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, равнозначно на поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, като веднъж отправено писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато се прекрати ползването, че е приравнена по действие и по правни последици поканата по чл.31,ал.2 ЗС на поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД.
Независимо, че хипотезата на чл.32,ал.2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго съдебната практика относно поканата по чл.31,ал.2 ЗС/ че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето/ не намира приложение. В тази насока съдът съобразява, че поканата по чл.31,ал.2 ЗС за разлика от поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД е елемент от фактическия състав за възникване на главното парично задължение, като едновременно поставя и в забава собственика-длъжник за заплащане на главното задължение. В тази хипотеза и главното и акцесорното задължение възникват едновременно – от момента на връчване на поканата – ден за ден. Поканата по чл.84,ал.2 ЗЗД е различна. Тя не поражда главно, а акцесорно задължение, което има правопораждащо действие занапред. Тя не може да постави длъжника за забава за заплащане на главно задължение, което не е възникнало към момента на връчване на поканата. Искова претенция за заплащане на лихва с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, произтичаща от неизпълнение на задължение за заплащане на парично обезщетение по чл.59 ЗЗД не може да бъде уважена без отправена покана от ищеца до ответника.
С оглед изхода на спора съдът преценява, че разноски следва да се присъдят както следва: 1. ответникът МВР следва да заплати на [фирма] разноски по делото за всички инстанции върху уважената част на иска, включващи държавни такси, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 793.94 лв. 2. Ищецът [фирма] следва да заплати на ответника Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] сумата 1224.42 лв. разноски по делото за всички инстанции, включващи заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. 3. Ищецът [фирма] следва да заплати на МВР [населено място] сумата 668.38 лв. разноски по делото за всички инстанции върху отхвърлената част на иска, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавни такси.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частите както следва: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи [населено място], ул.”6. с.” № 29 да заплати на [фирма] [населено място], [улица] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата над 5916.73 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 56 853.58 лв. - обезщетение за ползване от 07.04.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г. и е осъдено МВР [населено място] на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1887.23 лв. съдебни разноски за първата инстанция. 2. в частта, с която е осъдено МВР [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 1201.51 лв. разноски за въззивната инстанция на основание чл.78,ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение. 3. в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Национална полиция” [населено място] да заплати на „БДЖ-Товарни превози” [населено място] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 14 157.26 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 120 593 лв. - обезщетение за ползване от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г. и е осъдена Главна дирекция”Национална полиция” [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2162.99 лв. разноски за първата инстанция на основание чл.78,ал.1 ГПК. 4. в частта, с която е осъдена Главна дирекция”Национална полиция” да заплати на [фирма] [населено място] сумата 996.90 лв. разноски по делото за въззивната инстанция на основание чл.78,ал.8 ГПК и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу Министерство на вътрешните работи , [населено място], ул.”6. с.” № 29 за заплащане на основание чл.86,ал.1 ЗЗД на сумата над 5916.73 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 56 853.58 лв. – обезщетение за ползване от 07.04.2009 г. до 31.12.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г.
Отхвърля предявения иск от [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу Главна дирекция”Национална полиция” [населено място], [улица] за заплащане на основание чл.86,ал.1 ЗЗД на сумата 14 157.26 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 120 593 лв. – обезщетение за ползване от 01.01.2010 г. до 31.07.2011 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода върху всяко месечно вземане от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г.
Оставя в сила въззивно решение № 2238/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 3580/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2635/31.03.2016 г., поправено с решение от 12.05.2016 г. по гр.дело № 6724/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъдено Министерство на вътрешните работи [населено място] да заплати на „БДЖ-Товарни превози” [населено място] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 5916.73 лв., представляваща лихва за забава върху главница в размер на 20 310.42 лв. – обезщетение за ползване от 01.01.2009 г. до 07.04.2009 г. на имот в [населено място] – ет.2 на сграда на [улица], заедно с мазе и тавански етаж за периода от 07.04.2009 г. или от първо число на следващия месец до 19.12.2011 г.
Осъжда Министерство на вътрешните работи [населено място], ул.”6. с.” № 29 да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 793.94 лв. съдебни разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Министерство на вътрешните работи [населено място], ул.”6. с.” № 29 на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 668.38 лв. съдебни разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Главна дирекция”Национална полиция” [населено място], [улица] на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 1224.42 лв.съдебни разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |