Ключови фрази
Нищожност * прогласяване на нищожност * нищожност на договорна ипотека * недопустим съдебен акт * произнасяне по непредявен иск

Р Е Ш Е Н И Е

№. 204

София,. 04.08.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1298/2011 година

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ф. от [населено място] срещу решение № 169 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 381/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново, поправено с Решение от 25.20.2011 г. в частта, с която решение № 221 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 638/2010 г. на Свищовския районен съд, с което е уважен предявените в активно субективно съединение искове с правно основание чл.170 във вр. с чл.26 ЗЗД, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от А. Г. Ф. и П. Х. Ф. иск за прогласяване нищожността на нот.а.№ 25, т.VІ, дело № 434/2008 г. на Нотариус А., рег.№ 294 с кредитор ТБ [фирма] и ипотекарен длъжник [фирма] [населено място], учредена върху незастроено дворно място, съставляващо УПИ Х с площ 287 кв.м. в кв.112 по ПУП на [населено място], заедно с всички бъдещи приращения и подобрения в резултат на разрешение за строеж от 16.08.2007 г. на [община] за построяването на жилищна сграда на четири етажа/ 12 апартамента/, с подземен гараж, складове и магазини, заедно с всички други подобрения в имота, в частта относно: Апартамент № 10, находящ се на същия адрес в [населено място] със застроена площ 64,10 кв.м. и други, закупени от ищците с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том ІІІ, н.д.№ 77/2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
С определение № 381 от 06.06.2013 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за преценка на допустимостта му.
Ответната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма] и О. и Х. Ф. не са изразили становище по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове за прогласяване частичната нищожност на договорна ипотека с вх. № 3493/09.09.2008г. с кредитор ТБ [фирма] и ипотекарен длъжник [фирма], [населено място], учредена върху притежавано от последния незастроено дворно място и всички бъдещи приращения и подобрения в резултат на разрешение за строеж № 75/16.08.2007 г. на [община], предявени от касаторите като собственици на подробно индивидуализиран от тях самостоятелен обект от четириетажна сграда, придобит от ипотекарния длъжник след нейното застрояване. В исковата молба се поддържа, че в тази й част ипотеката е недействителна поради липса на тъждественост на имотите, противоречието й със закона и невъзможен предмет (чл.170 във вр. с чл.26 ЗЗД) – учредена е върху незастроено дворно място и всички бъдещи приращения, следователно върху несъществуваща вещ, която не се намира в гражданския оборот.
Първоинстанционният съд прогласил нищожността на договорната ипотека в частта й относно собствения на ищците имот по съображения, че към момента на сключването му описаните в него недвижими имоти не са съществували поединично и не са принадлежали на лицето, което я е учредило, а ищците се явяват лица с правен интерес да се прогласи нищожността й в частта относно закупените от тях апартаменти гараж, които не са били налични към момента на учредяването й и върху тях е предприето принудително изпълнение от банката в качеството й на ипотекарен кредитор.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, като се позовал на петитума на исковата молба за прогласяване нищожността на договорната ипотека в частта й относно придобитите от ищците апартамент и гараж, застроени в ипотекирания недвижим имот е приел, че всъщност такава учредена ипотека няма и в този смисъл решението на районния съд в частта, с която е уважил по този начин и така формулиран предявения иск, е неправилно и следва да се отмени, като иска се отхвърли от въззивния съд.
Обжалваното решение е недопустимо.
Въззивният съд е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск. Решаващият състав се е ограничил строго формално с описанието на имота в петитума на исковата молба, без да отчете въведеното от ищците твърдение, че същият е част от жилищна сграда, изградена след учредяване на ипотеката върху незастроеното дворно място и според сключения между ответниците договор, ипотеката се разпростира и върху имота им като бъдещо приращение. Съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по предявения иск, като изхожда от действително изразената воля за защита, преодолявайки неточното или непрецизно формулиране на петитума на иска. Както от цялостното съдържание на исковата молба, така и впоследствие при производството по делото се налага логичния извод, че претенцията на ищците е за прогласяване нищожността на процесната ипотека в частта досежно бъдещите приращения, част от които придобитият от тях и описан в исковата им молба имот, какъвто иск не е разгледан от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл.293, ал.4 ГПК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по действително предявения иск.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВКС, съобразно разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И:


ОБЕЗСИЛВА решение № 169 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 381/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново, поправено с Решение от 25.20.2011 г. в частта, с която след отмяна на решение № 221 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 638/2010 г. на Свищовски районен съд са отхвърлени предявените от А. Г. Ф. и П. Х. Ф. срещу [фирма] [населено място] и ТБ [фирма] искове с правно основание чл.170 във вр. с чл.26 ЗЗД.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Великотърновски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: