4 Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр. София, 21.09. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември......…........две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 348 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. П. И. за възобновяване на ВНОХД № 46/2010 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 29.03.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 5/22.01.2010 г. по НОХД № 132/2009 г. на районен съд - И.. С тази присъда подсъдимият Н. П. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 29 ал. 1, б. “а” и „б” от НК за това, че на 25/26.02.2009 г., в с. Голям И., при условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство, е отнел чужда движима вещ – трифазен електромотор на стойност 110 лв. от владението на В. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 2 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС В лично изготвеното от осъдения искане и допълнението към него, представено от служебния му защитник, поддържани в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди се, че процесуалните права на осъдения са били съществено нарушени. На първо място поради това, че нито му е предложено, нито му е било разяснено правото да иска приключване на делото в първа инстанция със споразумение или при условията на съкратено съдебно следствие, а на второ място – за това, че въззивното разглеждане е било проведено в отсъствие на неговия защитник, като самият подсъдим не е бил запитан дали да се даде или не ход на делото. На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд, а алтернативно – намаляване на наказанието, което се сочи за явно несправедливо поради неотчитане на множеството смекчаващи обстоятелства и данните за възстановяване на отнетото имущество. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както на първа, така и на въззивна инстанция не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са довели до ограничаване процесуалните права на осъдения в наведените в искането и допълнението към него насоки. Материалите по НОХД № 132/2009 г. на РС – И. недвусмислено разкриват, че след внасяне на обвинителния акт и с разпореждане на съдията-докладчик от 13.05.2009 г. е било постановено разглеждането на делото да се проведе по реда на глава 27 от НПК, като съответно е било насрочено предварително изслушване на страните. В с. з. на 15.10.2009 г. обаче, след като на подсъдимия са били разяснени правата му, неговия упълномощен защитник е направил изрично заявление, че липсва съгласие делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие и искат това да стане по общия ред, което и е било сторено. Съответно, оплакването за неразяснени права по повод реда за провеждане на производството пред първата инстанция са изцяло несъстоятелни. Не може да бъде споделено и възражението в аспекта относно възможността за приключване на делото със споразумение. Подсъдимият е ползвал услугите на упълномощен защитник и в случай на воля за приключване на делото по такъв ред е било необходимо да се отправи искане и съответно се проведат консултации с прокурора. Очевидно е, че такова искане няма, а и това е в съгласие и с основната позиция на защитата делото да се разгледа по общия ред. Липсва основание да се счита, че правата на подсъдимия във въззивното производство са били ограничени поради разглеждането му в отсъствие на упълномощения защитник. В съдебния протокол ясно е отразено, че той се е отказал от него, като същевременно не е направил искане за назначаване на служебен такъв. Вярно е, че позицията му по хода на делото не е отразена в съдебния протокол, но това не аргументира нарушение, което да е съществено и то да е довело до ограничаване на процесуални права. Съдържанието на въззивния протокол демонстрира, че подсъдимият е поддържал жалбата си, която е била разгледана и оставена без уважение при изложени конкретни съображения. Липсва основание и за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 3 години и 2 месеца или в пределите по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 от НК малко над предвидения минимум от 3 години. Индивидуалната тежест на деянието е била добре съпоставена с обема и значението на констатираните по делото смекчаващи обстоятелства, включително невисокия размер на отнетите вещи и практическото им връщане във владение на собственика без да се игнорира начинът, по който това е станало, а именно след намесата на полицейските органи. В потвърдения размер от 3 години и 2 месеца лишаване от свобода наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и то е справедливо. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. П. И. за възобновяване на ВНОХД № 46/2010 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 29.03.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 5/22.01.2010 г. по НОХД № 132/2009 г. на районен съд - И.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.