Ключови фрази
частно държавно вземане * установителен иск

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 129

 

София 04.03.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 

ч. т. дело № 119/ 2009   год.

 

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Д. ф. ”З” - гр. С. срещу Определение № 287 от 20. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 597/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с оплакване за незаконосъобраз - ност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Жалбоподателят излага съображения, че не е бил страна в производството по ч.гр.д. № 701/ 2007 г. на ПлРС, не е уведомен за определението от 5.ІІІ.2007 г. по чл. 250 ГПК (отм.), за което е уведомен на 3.ІХ.2007 г. от АДВ с Писмо № 424-93/ 2006 г. и като е предявил иска по чл. 252 ГПК (отм.) на 3. Х.2007 г., е спазил едномесечния срок, предвиден в закона. Иска обжалваното определение да се отмени и делото - да се върне за разглеждане на предявения иск.

В Молба от 15.І.2009 г. жалбоподателят излага, че поддържа основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК - обжалваното определение противоречи на Определение № 259 от 28.VІІ.2006 г. по д. № 244/ 2006 г. на ВКС, с което по аналогично дело е прието, че срокът за предявяване на иска по чл. 252 ГПК (отм.) за ДФ ”З” започва да тече с оглед уведомяването на ДФ ”З”, а не с оглед уведомяване на Агенция за държавни вземания. Иска да се допусне касационно обжалване съобразно приетото от ВКС в посоченото определение и да се уважи подадената частна жалба. Представя копие от Определение № 259 от 28.VІІ.2006 г. по д. № 244/ 2006 г. на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото и се прегражда по - нататъшното му развитие, както и че обжалваемият интерес във въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното определение е потвърдено Определение № 276 от 23.VІ.2008 г. по гр.д. № 40/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск на ДФ ”З” - гр. С. срещу Д. А. Н. - от гр. П. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 20 918.33 лв., на основание чл. 252 ГПК (отм.). Изложени са съображения, че изп.дело № 427-93/ 2006 г. на съдебен изпълнител при СИС при ПРС, е образувано по молба на АДВ - гр. С., въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ДФ ”З” - гр. С. срещу Д. А. Н. за сумата 20918.33 лв., като изпълнението е спряно на основание чл. 250 ГПК (отм.) с определение от 5.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 701/ 2007 г. на ПРС. Съдът е посочил, че определението за спиране е съобщено на страните по изпълнителното дело - длъжника и АДВ, последната е уведомена на 19.ІІІ.2007 г., поради което определението, като необжалвано е влязло в сила на 27.ІІІ.2007 г. Съдът е заключил, че тъй като се касае до частно държавно вземане, което се събира от АДВ, съгласно чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ, макар изпълнителният лист да е издаден в полза на ДФ ”З” - гр. С. и той да е носител на материалното право, АДВ действа като процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, делегирани са й от закона правомощията да събере това вземане, поради което срокът за предявяване на иска по чл. 252 ГПК (отм.) тече от влизане в сила на определението за спиране по отношение на АДВ и искът е недопустим, като предявен след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на определението за спиране.

Касационно обжалване на обжалваното определение следва да се допусне, тъй като е разрешен от въззивния съд процесуален въпрос: когато се касае за частно държавно вземане, което се събира от АДВ, а взискател е Ф. ”З”, ако определението по чл. 250 ГПК (отм.) е съобщено на АДВ, започва ли за ищеца ДФ ”З” да тече срокът по чл. 252 ГПК (отм.), който въпрос е съществен, тъй като от него зависи преценката за допустимост на иска. Изложеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС, изразена и в Определение № 259 от 28.VІІ.2006 г. по д. № 244/ 2006 г. на ВКС, която е в смисъл, че в случаите, в които производството по обжалване на определението по чл. 250 ГПК (отм.), се е развило между ненадлежни страни, за неучаствалата в това производство надлежна страна, не започва да тече срокът по чл. 252 ГПК (отм.). И в конкретния случай - за ДФ ”З” не тече срокът по чл. 252 ГПК (отм.) от датата на връчване на съобщение на АДВ за изготвяне на определението по чл. 250 ГПК (отм.), което производство е следвало да се развие с участие на надлежните страни: длъжник и кредитор ДФ ”З” - гр. С., тъй като съгласно чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ, АДВ представлява Ф. “З” само в изпълнителния процес. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Неправилно с обжалваното определение е прието, че предявеният от ДФ ”З” - гр. С. на 3. Х.2007 г. положителен установителен иск по чл. 252 ГПК (отм.), е недопустим, като предявен след изтичане на едномесечния срок, който за кредитора тече от влизане в сила на определението по чл. 250 ГПК (отм.), считано от 19.ІІІ.2007 г., когато на АДВ е връчено съобщение за изготвяне на определението по чл. 250 ГПК (отм.). Съгласно чл. 87 ал. 1 т. 5 ЗСДВ, Агенцията събира частни държавни вземания на ДФ ”З”, за които има издаден изпълнителен лист по чл. 27 ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което страна в производството по чл. 250 ГПК (отм.) не е АДВ, а ДФ”З”, на когото следва да се праща съобщение за определението за спиране, с оглед на което се преценява спазен ли е срокът по чл. 252 ГПК (отм.).

Поради изложеното изпратеното на АДВ съобщение за определението по чл. 250 ГПК (отм.) не обуславя теченето на срока по чл. 252 ГПК (отм.) за кредитора ДФ ”З”, поради което следва да се приеме за установено твърдението на жалбоподателя, че това определение му е станало известно на 3.ІХ.2007 г. въз основа на Писмо на АДВ № 427 -93/ 2006 г., тъй като по делото не е установена по-ранна дата на узнаване. Предявеният на 3. Х.2007 г. иск по чл. 252 ГПК (отм.) е допустим, тъй като е спазен преклузивния срок по чл. 252 ГПК (отм.) и следва да бъде разгледан.

Затова обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, както и определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и делото - да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по чл. 252 ГПК (отм.).

Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 287 от 20. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 597/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Определение № 276 от 23.VІ.2008 г. по гр.д. № 40/ 2008 г. на Плевенски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Плевенски окръжен съд за разглеждане на иска по чл. 252 ГПК (отм.).

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: