Ключови фрази
Плащане на застрахователно обезщетение или сума * застраховка "автокаско" * застрахователно обезщетение за имуществени вреди * размер на имуществени вреди * лихва


Р Е Ш Е Н И Е

№. 235

гр. София, 27.12.2013 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 декември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1586/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма]-София срещу решение № 86 от 03.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд по т.д. №252/2012 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение от 20.03.2012 г. по т. дело № 146/2011 г. на БОС и вместо него е постановено друго, с което касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Пълно Автокаско”, клауза П е осъден да заплати на [фирма] сумата от 127 927,06 лева-застрахователно обезщетение и лихва върху него по чл.86 ЗЗД , поради палеж на собственото му МПС, ведно със законната лихва от 29.10.2010 г. до окончателното плащане върху цялата сума и разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението по чл. 284 ал.1, т.1 ГПК се сочат основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор, в който излага съображения за недопускане до касация, евентуално за неоснователност на касационната жалба.
Постановено е допускане до касационно обжалване по следните правни въпроси от значение за изхода на спора: за размера на застрахователното обезщетение и обвързаността на последния от действителната стойност на увреденото имущество на база пазарната стойност към датата на погиването на вещта и за възможността да се присъжда лихва върху лихва , поради противоречие по отговорите им в обжалвания акт със задължителната за съдилищата практика сочена от самия касатор, съответно : Р №37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 на І т.о. по първия и с Р №147 от 23.07.2012 на ВКС по гр.д. № 627/2011 , ІІІ г.о. –по втория въпрос
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на следните установени и доказани по делото факти и обстоятелства: Между страните е било налице застрахователно правоотношение възникнало по застрахователна полица 09 03 3003 3А 446694 от 23.04.2009 г. по имуществена застраховка „Пълно Автокаско”, клауза П относно л.а. БМВ Х5 с рег. [рег.номер на МПС] –собственост на ищеца станало обект на палеж в нощта срещу 01.01.2010 г.. Самият палеж се установява от издаденото прокурорско постановление, удостоверение от Второ РПУ –гр.Б. и от заключенията на СТЕ. Датата на настъпване на палежа попада в периода на действие на застрахователното правоотношение между страните по имуществената застраховка. В задължение на застрахователното дружество-ответник е да покрие материалните щети при настъпил риск, покрит от нейното действие, какъвто се явява палежът на застрахованото МПС. Съдът е преценил, че последният, според естеството на деянието, попада в покрит риск, съгласно т.10 от ОУ за застраховка на МПС клауза „Пълно каско” във връзка с клауза Ч от същите – злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Конкретният размер на дължимото обезщетение е възприет от съда на база договорената застрахователна сума, без да съобрази действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, въпреки възражението и доводите на ответника в отговора на исковата молба и поисканата задача на вещото лице за това. При произнасянето си съдът е присъдил законната лихва върху общата главница представляваща сбора на дължимото обезщетение и лихвата по чл.86 ЗЗД дължима от датата на настъпване на застрахователното събитие до предявяването на иска.
По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ІІ т.о. споделя отговора в Р №37/23.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 667/2008 на І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според който обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208 ал.3 КЗ във връзка с чл.203 ал.2 КЗ във връзка с ал.4 , като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.
По втория въпрос: като е присъдил законната лихва върху дължимата лихва по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на присъдената като главница сума на обезщетението за периода преди предявяване на иска, въззивният съд е постановил решението си в тази част в нарушение с чл.10 ЗЗД и контра задължителната за съдилищата практика на ВКС-Р №147/23.07.2012 г. по гр.д. №627/2011 г. на ІІІ г.о. , която третира подобно произнасяне като нарушение на забраната в цитираната законова разпоредба за начисляване на лихва върху лихва.
От изложеното следва, че като не се съобразил с цитираните законови разпоредби,въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон като основание за касация, съгласно чл.281 т.3 ГПК.
След отмяната на обжалваното решение, делото следва да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед събиране на доказателства за действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 КЗ.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 86 от 03.07.2012 г. на Бургаския апелативен съд по т.д. №252/2012 г. в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за извършване на нови съдопроизводствени действия.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.