Р Е Ш Е Н И Е
№ 79

гр. София, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание от осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4315 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. Б. срещу решение № 40 от 15.06.2021 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 1268/2021 г., с което е отменено решение № 260043/28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1079/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Б. С. и А. Б. С. срещу Й. С. Б. иск по чл.42, б. „Б“ от Закона за наследството за обявяване нищожността на завещателното разпореждане на М. П. С. от 19.09.2016 г., обективирано в нотариално завещание № 2, т. І, рег. № 4437, дело № 2/2016 г. на нотариус Д. К., с рег. № 574 на НК и район на действие при Районен съд-Казанлък и вместо него е постановено решение, с което е обявено за нищожно на основание чл.42, б. „Б“ от Закона за наследството описаното завещателно разпореждане.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В открито заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответниците по касационна жалба, С. Б. С. и А. Б. С., чрез процесуалния им представител адв. С. М., изразяват становище в подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение № 66 от 23.02.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Установената в чл. 584, т.3 ГПК несъвместимост на инструментарните свидетели по отношение на завещателя, който се явява по смисъла на чл. 572 ГПК единственото лице- страна и участник в нотариалното производство по съставяне на нотариално завещание, приложима ли е и по отношение на лицето, в чиято полза се завещава?“.
По поставения правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
Завещанието е едностранен формален акт, с който завещателят се разпорежда с имуществените си права, произвеждащ действие след смъртта на завещателя. Предвид тези основни характеристики на завещанието и с оглед предотвратяване спорове относно действителната воля на завещателя и валидността на направеното от него изявление, в Закона за наследството са разписани нарочни разпоредби, регламентиращи реда за съставяне и формата на завещанието. Относно нотариалното завещание в чл. 24, ал.1 от ЗН е въведено императивното изискване то да бъде извършено в присъствието на двама свидетели. При липса на друга уредба в специалния закон – Закона за наследството, приложение намират общите правила на нотариалните производства - глава петдесет и четвърта ГПК. Следователно по отношение на т.нар. инструментарни свидетели, в чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. По силата на тази разпоредба се забранява в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които са в определени родствени или брачни връзки, както и във фактическо съпружеско съжителство с участниците и страните в производството. Целта и смисълът на забраната са при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които могат да са заинтересовани от имущественото разпореждане на завещателя и да въздействат върху волята му. С въвеждането на забраната се обезпечава в максимална степен удостоверяването на действителната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му. Следователно нормата на чл. 584, т. 3 ГПК защитава интереса на завещателя и осигурява правото му съзнателно, свободно и спокойно да направи своето завещателно разпореждане.
Разпоредбата на чл. 584, т.3 ГПК ясно и изчерпателно сочи лицата, спрямо които е приложима несъвместимостта на свидетелите и това са нотариусът и лицата по чл. 572 ГПК – страните и участниците в нотариалното производство. Облагодетелстваното от завещанието лице не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, поради което и няма основание забраната на чл. 584, т. 3 ГПК да се прилага и спрямо него.
Горният извод намира подкрепа и в ретроспективния анализ на законовата уредба, касаеща инструментарните свидетели. В чл. 47 от Закона за нотариусите и мировите съдии, които извършват нотариални дела (отм.), свидетели при извършването на актовете, под опасност за тяхната недействителност, не могат да бъдат лицата, в полза на които в самия акт се прави някакво разпореждане, а така също, които се намират с тях или с участващите в акта в някое от отношенията, посочени в чл. 43 от закона.В чл. 72 от Закона за наследството / отм./ изрично пък е предвидено, че не могат да бъдат свидетели при извършване завещание с официален акт, нито заветниците, каквито и да са те, нито техните роднини до четвърта степен включително. В последвалата правна уредба - чл. 480, б. „в“ от ГПК (отм.) ограниченията за свидетелите, в присъствие на които се извършват нотариалното действие, са сведени само до връзката им със страните и участниците в нотариалното производство, както и с нотариуса, като не се предвижда ограничение тези свидетели да са в близки отношения с лицето, в полза на което се съставя завещанието. Разликата в правната уредба сочи еднозначно на извода, че волята на законодателя относно изискванията, на които следва да отговарят свидетелите, е претърпяла промяна и съответно ограниченията за свидетелстване, действали в определен период от време, не следва автоматично да се пренасят и за следващ период, щом такива изрично не са предвидени в закона, приложим към релевантния момент.
По съществото на касационната жалба :
С. Б. С. и А. Б. С. са предявили срещу Й. С. Б. иск по чл.42, б. "б" от Закона за наследството за прогласяване нищожността на завещанието на М. П. С. от 19.09.2016г. В условията на евентуалност е предявен иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН. Като евентуален е предявен и иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН.
Първоинстанционният съд е отхвърлили главния иск, както и иска за унищожаване на завещанието и е уважил евентуалния иск по чл.30, ал.1 ЗН.
За да отмени решението на районния съд и да уважи иска по чл.42, б. "б" от Закона за наследството, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са наследници на М. П. С., починала на 08.05.2017г. Ответницата Й. Б. е нейна дъщеря, а ищците са нейни внуци- деца на сина й, починал на 03.05.2016 г. На 19.09.2016 г. е съставено нотариално завещание, с което М. П. С. е завещала на дъщеря си Й. Б. цялото свое движимо и недвижимо имущество. Завещанието е подписано от страна на завещателката чрез пръстов отпечатък, както и от двамата инструментарни свидетели, присъствали при съставянето му, единият от които е бил във фактическо съпружеско съжителство с бенефициера по завещанието Й. С. Б..
Въззивният съд е направил извод, че нищожността на нотариалното завещание произтича от нарушаване на изискването за несъвместимост на свидетелите - при извършване на нотариалните завещания свидетели не могат да бъдат тези, които се намират със завещателя, с лицата, в полза на които се извършва завещанието, или с нотариуса в някое от посочените в чл. 584 от ГПК отношения. По делото няма спор, че към момента на съставяне на нотариалното завещание единият инструментарен свидетел е бил във фактическо съпружеско съжителство с Й. Б., предвид на което и самото завещание е нищожно, поради съставянето му в нарушение на закона.
Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е направил извод за нищожност на нотариалното завещание като съставено в присъствие на инструментарен свидетел, който е бил във фактическо съпружеско съжителство с бенефициера по завещанието, без в чл. 584, т.3 ГПК да има такова ограничение относно свидетеля.
Тъй като след отмяната на въззивното решение не се налага извършването на нови или повтарянето на вече извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.
Освен на несъвместимост на инструментарния свидетел, ищците основават иска си по чл.42, б. "б" от Закона за наследството и с твърдения, че предвид здравословното си състояние, завещателката не е могла да изрази устно и непосредствено волята си. При съставяне на завещанието липсвало каквото и да било изявление от нейна страна относно обективираното в него завещателно разпореждане. Текстът на завещанието бил изготвен изцяло от нотариуса, без да е налице посочване от страна на завещателката какво следва да бъде съдържанието му. Сочи се, че след прекарани инсулти завещателката била парализирана, не е можела да се движи, включително и да движи ръцете си и не би могла и да положи самостоятелно, без чужда помощ, отпечатък от пръста си вместо подпис. Поддържа се и нарушение разпоредбата на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 189, ал. 1 от ГПК.
Няма спор по делото, че завещателката е била с влошено здравословно състояние в резултат на прекарани инсулти. Спорно по делото е дали към момента на съставяне на завещанието е могла да изрази словесно волята си да завещава, както и в каква степен са били засегнати двигателните й умения– била ли е във възможност да движи ръцете си и да положи пръстов отпечатък .
В показанията си, дадени по делото, съставилият завещанието нотариус Д. К. сочи, че чрез откъслечни думи и разговор завещателката е изявила волята си да остави всичко на дъщеря си, поради това, че тя я гледа. Разговорът между свидетелката и завещателката е бил бавен и труден.
Свидетелите, присъствали при съставяне на завещанието, установяват, че в деня на изготвяне на завещанието М. П. е говорела бавно, трудно, като е казала пред нотариуса, че иска да остави всичко на дъщеря си.Нотариусът си е водел записки, след което е излязъл, върнал се е по- късно със завещанието, което е било прочетено на завещателката и тя изразила съгласие с написаното.
Въз основа на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че вследствие на прекараните инсулти завещателката е получила пареза на лицевия нерви поради това говорът й е бил затруднен / нарушено е било звукообразуването в устната кухина, както и е бил нарушен сложният механизъм за фонетична изява/. В такъв случай говорът се забавя, за да може правилно да се произнесат звуците, но всичко е въпрос на механика, а не на засегнат говорен център на мозъка.
При така установеното, завещанието не е нищожно на соченото от ищците основание – чл. 24, ал.2, изр.1 ЗН – не е нарушено изискването за устно изразяване волята на завещателя. В случая, както вещото лице, така и свидетелите, присъствали на съставяне на завещанието, сочат, че завещателката е могла да говори, макар бавно и трудно и е заявила недвусмислено волята си да остави всичко на дъщеря си. Разпоредбата на чл. 24, ал.2, изр.1 от ЗН не поставя условие завещателят да се изразява гладко, бързо, да съставя дълги изречения. За да е спазено изискването на закона е достатъчно завещателят да може да изрази ясно и разбираемо волята си пред нотариуса, който може да задава въпроси с цел конкретизиране и уточняване на казаното, като няма изискване нотариусът да запише буквално това, което му говори завещателят. При всички случаи употребените изрази следва да предават точно смисъла на направените от завещателя разпореждания. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 135 от 14.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2017 г., II г. о., решение № 88 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4176/2017 г., II г. о.
Показанията на свидетелите Д. С. /съпруга на ищеца С. С./ и Ц. С., според които завещателката не е могла да говори, не следва да бъдат кредитирани поради противоречието им с останалите събрани по делото доказателства – съдебно- медицинска експертиза и свидетелски показания. Двете нямат и непосредствено впечатление от състоянието на завещателката М. П. в деня на изготвяне на завещанието – 19.09.2016г. , като свидетелката Ц. С. я е видяла последно през месец май 2016г. – повече от три месеца преди това. Особено съществено е противоречието на показанията им с тези на св. Н. Я., която е лекар по професия и в това си качество е посещавала завещателката. Посещенията са били ежемесечни и двете са разговаряли, като М. П. е говорела много бавно. Свидетелката не установява невъзможност на П. словесно да изразява волята си, а само наличието на говорни затруднения и по- конкретно, че е говорела много бавно.
Искът по чл. 42, б. "б" от ЗН е основан и на твърдения за неспазване изискването на чл. 24, ал.2 от ЗН за полагане подпис от завещателя върху завещанието. В исковата молба се сочи, че тя не е могла самостоятелно да положи отпечатък от палеца си. Поддържа се нарушение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл. 189, ал. 1 от ГПК - липсва отбелязване на механизма на поставяне на отпечатъка от съответния пръст.
Условие за действителността на завещанието е същото да бъде подписано от завещателя - чл. 24, ал.2 от ЗН. Според чл. 579, ал. 2 от ГПК ако някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост, приложение намира чл. 189, ал. 1 от ГПК и документът вместо подпис носи отпечатък от десния палец, какъвто е и настоящият случай. Липсата на удостоверяване от нотариуса за причините за неполагане на ръкописен подпис, не е основание да се приеме, че завещанието е нищожно, защото такова удостоверяване по силата на чл. 189, ал.1, изр. второ ГПК се налага само в случай, че е невъзможно поставянето на отпечатък от десния палец.
Доводите на ищците, че завещателката е била в състояние да подпише завещанието и не са била налице условията на чл. 579, ал. 2 от ГПК – неграмотност или недъгавост за полагане на пръстов отпечатък , не следва да бъдат разглеждани, защото такива фактически твърдения не са въведени в исковата молба. За първи път в представените пред районния съд писмени бележки се поддържа, че завещателката е могла да положи подпис под завещанието. В съответствие с принципа на диспозитивното начало, залегнал в чл. 6, ал.2 ГПК, съдът дължи произнасяне само по предмета, с който е бил сезиран, като спорното право се определя въз основа на обстоятелства, въведени своевременно от страните. След като ищците не са основали иска си на твърдения, че завещателката е била във възможност да положи подпис и не са били налице предпоставките за полагане на пръстов отпечатък, то и съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените съображения, Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд, с което е уважен предявеният главен иск по чл.42, б. "б" от ЗН, следва да се отмени и искът да бъде отхвърлен.
На основание чл. 271, ал.2 от ГПК с отмяната на решението по главния иск се възстановява висящността по предявените евентуални искове и настоящият състав следва да се произнесе по тях.
Първият евентуален иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По делото не се твърди и не се установява, че завещателката е била поставена под пълно или ограничено запрещение. Не е установено и че тя не е била способна да действа разумно. В тази връзка вещото лице по приетата съдебно- медицинска експертиза е посочило, че завещателката е разбирала свойствата и значението на постъпките си–запазена е била доминантна лява хемисфера и е липсвала увреда в нея.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН. Този иск е бил уважен от районния съд, като отмяната на решението по главния иск и уважаването му от въззивния съд има за последица отмяна и на решението на първоинстанционния съд по евентуалния иск, с което същият е уважен. Пропускът на въззивния съд да се произнесе с нарочен диспозитив в този смисъл, няма за последица влизане в сила на решението на районния съд по иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.
Искът по чл.30, ал.1 от ЗН е признат от ответницата. Същият следва да се уважи, като завещателното разпореждане се намали с общо 2/6 и се възстанови запазената част на ищците от общо 2/ 6 ли по 1/6 за всеки един от тях. За да приеме за основателен иска относно посочените части, настоящият състав взе предвид, че наследодателката е имала две деца –Б. Б. /баща на двамата ищци, починал преди наследодателката М. П./ и ответницата и на основание чл.29, ал.2 ЗН запазената им част е 2/3 от имуществото на наследодателя , т.е. по 1/ 3 за всеки от тях. Ищците на основание чл. 10 , ал.1 ЗН встъпват в правата на баща си и запазената им част е по 1/2 от неговата запазена част или по 1/6 от имуществото на наследодателя М. П..
По разноските.
Предявени са три обективно съединени иска, като ответницата признава иска по чл. 30, ал.1 ЗН и поддържа, че не дължи разноски по него на основание 78, ал.2 ГПК. Този довод е неоснователен, защото условие ответникът да се освободи от отговорността за разноски е не само да признае иска, а и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая не е доказано, че ответницата е признала правата на ищците преди предявяване на иска. Следователно на ищците се дължат разноски за иска по чл. 30, ал.1 ЗН, които не включват направените от тях разходи във връзка с предявения главен иск и първия евентуален иск. Доколкото в представените договори за правна защита и съдействие не е упоменато по кой от исковете какво възнаграждение е платено, то и следва, че за всеки от тези искове са направени разходи в размер на 1/3 от цялото възнаграждение и съответно в полза на ищците С. С. и А. С. следва да се присъдят разноски в общ размер на 675,97 лв.
В полза на ответницата Й. Б. се дължат направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции в пълния им размер , защото в представените договори за правна защита и съдействие изрично е посочено по кои искове е заплатено адвокатско възнаграждение – за първата инстанция по исковете за нищожност и за унищожаване на завещание, а пред въззивната и касационната инстанции по иска за нищожност на завещанието. Ето защо ищците по делото дължат на Й. Б. разноски от 4 170 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 40 от 15.06.2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора по в. гр. д. № 1268/2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С. , ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], № 10 и А. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес гр. К., [улица], № 10 против Й. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск по чл. 42, б."б" вр. чл. 24 ЗН за обявяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег.№ 4437, дело № 2/19.09.2016 г. на нотариус Д. К., с което М. П. С. е завещала на Й. С. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С. , ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], № 10 и А. Б. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], № 10 против Й. С. Б. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН за унищожаване на нотариално завещание № 2, том I, рег.№ 4437, дело № 2/19.09.2016 г. на нотариус Д. К., с което М. П. С. е завещала на Й. С. Б. цялото си движимо и недвижимо имущество, като неоснователен и недоказан.
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН универсалното завещателно разпореждане на М. П. С., починала на 08.05.2017г., извършено с нотариално завещание № 2, том I, рег.№ 4437, дело № 2/19.09.2016 г. на нотариус Д. К. в полза на Й. С. Б. с 2/6 ид.ч.
ВЪЗСТАНОВЯВА на С. Б. С. запазената 1/6 част от наследството на М. П. С., починала на 08.05.2017г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на А. Б. С. запазената 1/6 част на от наследството на М. П. С., починала на 08.05.2017г.
ОСЪЖДА Й. С. Б. да заплати на С. Б. С. и А. Б. С. на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 675,97 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи разноски по делото пред трите съдебни инстанции.
ОСЪЖДА С. Б. С. и А. Б. С. да заплатят на Й. С. Б. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 4 170 лв./ четири хиляди сто и седемдесет лева/, представляващи разноски по делото пред трите съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: