12 Р Е Ш Е Н И Е № 171 С..22.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:Б. БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1791/2016 година Производството е по чл.47, ал.1, т.3, предл.2, т.5 и т.6, предл.2 от ЗМТА /в редакция преди изм. – ДВ бр.8 от 2017 г./. Образувано е по предявен от Столична община, с ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявана от кмета Йорданка Ф., чрез процесуалните й представители, иск за отмяна на Окончателно решение от 30.06.2016 г., постановено от арбитраж ad hoc със страни: ищец – И. Г., С.А., Ч. и ответник – Столична община, в частите, в които са уважени следните искове: иск № 1 – за сумата 3 070 193.17 евро, представляваща обезщетение по чл.8 от Анекс № 2 към договор 33/06/S от 21.02.2006 г. за ремонт на 18 трамвайни мотриси за допълнителни разходи на изпълнителя, причинени от преместване на местоизвършването на дейностите по реновиране - от С. в О., Чешка Република,; иск № 3 – за сумата 306 200 евро – за възстановяване на разноските за транспортиране на трамваите от С. до О. и обратно; иск № 4 – за сумата 592 760.04 евро – обезщетение за направени от изпълнителя разходи за окончателните монтажни работи от новите подизпълнители, които е трябвало да бъдат осъществени от [фирма] в С.; иск № 7 – за сумата 20 120 евро – обезщетение за направени разходи за 2 160 работни часа за двама ръководители на проекта, необходими с оглед преместване на местоизпълнението и иск № 8 – за сумата 87 840.23 евро, съставляваща обезщетение за разходите за преработване на плановете за корпусите на средните сегменти на трамваите серийно производство. Ищецът поддържа, че са налице пороци на арбитражното решение, свързани с компетентността на арбитражния орган да разгледа и реши спора. В подкрепа на това основание по чл.47, т.5 ЗМТА се твърди, че : ищецът по арбитражното производство не е формулирал претенциите си при сезиране на Помирителя, което обуславя неспазване на уговорената между страните процедура, а от друга страна, че исковите претенции не са индивидуализирани, съгласно изискванията на приложимите в случая Правила за помиряване и арбитраж на Международната търговска камара, Арбитражните правила на У. и Правилата за помиряване на У.; Въведени са и доводи за развитие на арбитражната процедура в разрез със споразумението между страните – т.6.1 от Общите условия, което съставлява основание за отмяна по чл.47, т.6, предл.2 от ЗМТА. Поддържа се още, че арбитражният орган е приел да разгледа искането за допълване на договора между страните, на основание чл.300 ТЗ, което не се обхваща от понятието „имуществен спор” и съответно не се обхваща от арбитражната клауза. Поддържат се и твърдения за спазване на изискването за предварително отнасяне на претенциите към помирител само по отношение на претендираното вземане, като възникнало пряко от процесния договор. Независимо от това, арбитражният орган е приел за разглеждане и трите претенции, като по две от тях не са налице условията за произнасяне по спора. Според ищеца, това обуславя липса на компетентност, съответно основание по чл.47, т.5 ЗМТА, като евентуално се поддържа основанието по чл.47, т.6, предл.2 от ЗМТА поради неспазване на споразумението между страните по отношение на арбитражната процедура. Ищецът изтъква доводи във връзка с очертания предмет на делото и поредността на предявените искове за: допълване на договора по чл.300 ТЗ и осъдителни искове за неплатени суми въз основа на допълнения договор; осъдителни искове за същите суми, но като породени пряко от договора, предявени като евентуални; осъдителен иск за вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, предявен като евентуален. Твърди, че в искането за арбитраж исковете са заявени в тази поредност, която е възпроизведена и в арбитражния договор, която поредност обаче е изменена в исковата молба, което е довело до променен предмет на арб.дело, констатиран едва с постановеното решение. Според ищеца, неяснотата относно предмета на делото се е отразила и на процеса на доказване по отделните искови претенции. Ищецът поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България поради липса на мотиви за определящия изхода на спора правен въпрос – дали попада Анекс № 2 в приложното поле на арбитражната клауза и поради неприлагане, от страна на арбитражния орган, на приложимото българско право. По съображения, подробно изложени в исковата молба във връзка с това основание за отмяна на решението, ищецът счита, че в хода на цялото арбитражно производство арбитражният орган е действал като „дружески посредник”, без да следва формалната процедура относно предмета на делото и на доказването, съответстващи на българското процесуално право. Доводите, обосноваващи поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, са поддържани изцяло от процесуалните пълномощници на ищеца в публичното съдебно заседание на 27.09.2017 г., подробно развити в писмени защити. Ответникът – „И. груп а.с. – търговско дружество, учредено съгласно законодателството на Чешката Република, със седалище в [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, в своевременно постъпил отговор заявява по същество подробно становище за неоснователност на иска за отмяна на арбитражното решение на поддържаните основания. Както в отговора на исковата молба, така и по съществото на спора се поддържа и твърдение за недопустимост на исковата молба, тъй като предмет на исканата отмяна са само осъдителните части на арбитражното решение, а част от поддържаните основания по чл.47 ЗМТА са относими към допустимостта на цялото арбитражното производство. По отношение на иска за отмяна на решението на основанието по чл.47, ал.1, т.3, предл.2 ЗМТА, а именно противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България, се поддържа недопустимост, предвид отмяната на тази разпоредба /ДВ бр.8 от 2017 г./ Ищецът възразява срещу твърденията на ответното дружество за недопустимост на иска за отмяна поради противоречие на арбитражното решение на обществения ред, по съображения, че : изменението на ЗМТА, с което е отменено това основание, е без значение за допустимостта и за основателността на иска; това основание е съществувало към момента на постановяване на арбитражното решение и при предявяване на иска за отмяната му, като не е придадено обратно действие на отмяната на чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА. Заявено е и становище за допустимост на иска за отмяна на всички посочени основания, тъй като ищцовата община има интерес от отмяна на арбитражното решение само в неизгодните за нея части, а ответното дружество – ищец в арбитражното производство, имащ правен интерес от отмяна на решението в отхвърлителните части, не е упражнил процесуалното си право да предяви иск по чл.47 ЗМТА. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното: Исковата молба е депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявения иск. Ищецът – Столична община претендира отмяна на постановено решение от арбитраж ad hoc, с определено от страните по спора място на арбитража – България /клауза 6.2.6(ii) от Специалните условия на договора/, поради което е налице предвидената в чл.1, ал.1 ЗМТА привръзка, а това обуславя компетентността на Върховния касационен съд на Република България да се произнесе по иска за отмяна на решението, на релевираните с исковата молба основания по чл.47, ал.1 ЗМТА. Като неоснователни следва да се преценят възраженията на ответното дружество за недопустимост на предявените искове. Действително, част от поддържаните от ищеца основания за отмяна по исков ред на арбитражното решение, а именно: неарбитрируемост на спора и развитие на арбитражната процедура в разрез с предвиденото в т.6.1. от Общите условия на договора споразумение за разрешаване на спорове между страните във връзка или породени от договора, могат да се счетат за относими към арбитражното решение в неговата цялост. Предвид уважаването на част от предявените от И. Г. а.с. искове, за Столична община е налице правен интерес от предявяване на иск за отмяна само в тези части, като правото на иск е надлежно упражнено. Следва да се отхвърли и възражението на ответното дружество за недопустимост на иска за отмяна на арбитражното решение на поддържаното основание по чл.47, ал.1, т.3, предл.2 ЗМТА. Отмяната на това основание - ДВ бр.8 от 2017 г. няма обратно действие. Противоречието на арбитражното решение с обществения ред на Република България е съществувало като основание както към момента на постановяване на арбитражното решение, така и към момента на сезиране на ВКС с иска за отмяната му. След като правото на иск е надлежно упражнено и с оглед действието на процесуалните норми по време, не би могло да се изведе извод за последваща недопустимост на иска на посоченото основание. Съгласно § 6, ал.2, предл.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ДВ бр.8 от 24.01.2017 г./ започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред. Тълкувайки тази разпоредба съобразно даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от конст.дело № 15/2002 г., което е в смисъл, че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред компетентния съд – Върховния касационен съд, настоящият състав приема, че законодателните промени не рефлектират върху допустимостта на надлежно предявения иск по чл.47, ал.1, т.3, предл.2 от ЗМТА. Предвид горното, настоящото исково производство, на посоченото основание, е допустимо, съобразно действащата към образуването му законодателна уредба. В този смисъл е и цитираната от ищеца практика на ВКС, Търговска колегия. По иска за отмяна на арбитражното решение поради това, че то разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, становището на настоящия съдебен състав е следното: В т.6 от Общите условия на сключения между страните договор от 21.02.2006 г. /Договорно споразумение № 33/06/S/ за рехабилитиране на 18 броя български трамвайни мотриси, страните са се съгласили относно начина на уреждане на спорове, а именно: 6.1. Помирител 6.1.1. Ако възникне спор от каквото и да е естество между Възложителя и Изпълнителя във връзка със или породен от настоящия Договор, включително, без да се накърнява общия характер на предходното, всеки въпрос относно неговото съществуване, валидност или прекратяване или изпълнението на съоръженията, независимо дали в процеса на изпълнение на съоръженията, или след тяхното завършване, и независимо дали преди, или след прекратяването, неизпълнението или нарушаването на Договора, страните ще се опитат да разрешат този спор или различие по взаимно съгласие. Ако страните не успеят да разрешат този спор или различие по взаимно съгласие, то спорът се отнася писмено от която и да е от страните до помирителя, с копие до другата страна. 6.1.2. Помирителят представя своето писмено решение на двете страни в срок от 28 (двайсет и осем) дена от отнасяне на спора до него. Ако никоя страна не уведоми другата за несъгласието си с решението на помирителя в срок от 28 (двайсет и осем) дена от решението, това решение ще бъде окончателно и обвързващо. Ако в срок от 28 (двайсет и осем) дена от решението която и да е от страните уведоми другата за своето несъгласие, спорът ще бъде отнесен от която и да е от страните за арбитраж в срок от 28 (двайсет и осем) дена от датата на известието....... 6.1.4. В случай че помирителят се оттегли или почине или ако възложителят и изпълнителят се съгласят, че помирителят не изпълнява функцията си в съответствие с разпоредбите на Договора, изпълнителят и възложителят заедно назначават нов помирител. В случай че не успеят да се договорят за това в срок от 28 (двайсет и осем) дена, новият помирител се определя от компетентния орган, посочен в СУД, по молба на една от страните, след което се назначава съвместно от възложителя и изпълнителя. 6.2 Арбитраж 6.2.1. В случай че Помирителят не излезе с решение в срок от 28 (двайсет и осем) дена от отнасянето на спора до него или ако възложителят или изпълнителят уведоми другата страна в съответствие с под-клауза ОУ 6.1, че не е съгласен с решението на помирителя, то тогава всяка от страните може да изпрати писмено уведомление в срок от 28 (двайсет и осем) дена за намерението си да отнесе спора за арбитраж. 6.2.2. Всеки спор, отнесен от една от страните за арбитраж, ще бъде разгледан от един арбитър или от арбитражен състав от трима арбитри съгласно разпоредбите, изложени по-долу. 6.2.3. В. и изпълнителят назначават по един арбитър, а двамата арбитри заедно назначава трети, който председателства арбитражния състав. Ако назначените от двете страни арбитри не успеят да посочат трети арбитър в рамките на 28 (двайсет и осем) дни след датата на обявяване на втория от първите двама арбитри, назначени от страните, третият арбитър, по искане на една от страните, се назначава от компетентния орган, посочен в СУД. 6.2.4. Ако една от страните не назначи арбитър в срок от 28 (двайсет и осем) дни след датата на назначаване на арбитър от ответната страна, посочилата арбитър страна може да отправи искане до Компетентния орган за назначаване на едноличен арбитър за спорния въпрос и така назначеният арбитър ще бъде едноличният арбитър по този спор. 6.2.5. Ако поради някаква причина арбитърът не е в състояние да осъществи своята функция, се назначава заместник по същия начин, по който е бил назначен първоначалният арбитър. 6.2.6. Арбитражното производство се води съгласно (i) процедурните правила, договорени в СУД; (ii) на мястото, посочено в СУД; и (iii) на езика, на който е сключен Договорът. 6.2.7. Решението на едноличния арбитър или на мнозинството арбитри (или на арбитъра, ако няма такова мнозинство) е окончателно и обвързващо, и изпълнимо във всеки съд с компетентна юрисдикция. С настоящото страните се отказват от правото си на възражение срещу или претенции за имунитет срещу такова изпълнение.” В клауза 5 от Специалните условия на договора /СУД/ е предвидено приложимо право – договорът да се тълкува съгласно законите на страната на възложителя, а в клауза 6.2.6 (i) страните са уговорили приложимост на процедурните правила за воденето на арбитражното производство – Правила за помирение и арбитраж на Международната търговска камара; Арбитражните правила на U. от 1976 г. или Правилата за помирение на U. от 1980 г. Изрично е отразено място на арбитраж – С., България. Предвидената от страните техника за уреждане на спорове, породени от договора – по взаимно съгласие и чрез съдействието на помирител, не съставлява част от арбитражното производство. Доброволното уреждане на евентуални частноправни имуществени спорове във връзка с договора, вкл. и със съдействието на помирител, съставлява алтернатива на арбитражното производство. Целта е постигане на спогодба между страните, а помирителят не постановява задължително за страните решение. Извод в различен смисъл не би могъл да се изведе от формулировката на т.6.1.2. от Общите условия на договора, предвид не само функцията на помирителя който, въз основа на получената от страните информация и с тяхно сътрудничество, формулира условията за възможното уреждане на спора. При постигане на споразумение за уреждане на спора именно страните го подписват, като помощта/съдействието от помирителя за изготвяне на споразумението, не съставляват действия на последния по приемането или одобряването на споразумението. В този смисъл е и чл.13 от приложимите Правила за помирение на U.. В случая не е необходимо излагането на съображения дали клаузата на т.6.1.2. от Общите условия на договора следва да се тълкува в смисъл, че страните са предвидили отнасяне до арбитраж спор, породен от сключено, със съдействието на помирителя, споразумение за уреждане на спор, каквато възможност съществува съгласно посочените правила, тъй като след сезиране на определения от Международната търговска камара помирител, производството пред последния не е приключило успешно. Всички действия на помирителя, вкл. и отвода му, са извършени след предвидения 28-дневен срок за помирение, което е констатирано и в атакуваното арбитражно решение. След като предхождащата арбитражното производство процедура за доброволно уреждане на спорове между страните не съставлява фаза/етап от арбитражния процес, то и твърдяните от ищеца пороци при провеждане на производството пред помирител, не биха могли да обосноват извод за неарбитрируемост на спора, включително и поради поддържаната липса на предпоставките за задействане на арбитражната клауза. Основателно е обаче искането за отмяна на арбитражното решение поради некомпетентност на арбитража ад хок да се произнесе по искането за изменение/допълване на договора относно дължимата на дружеството изпълнител цена за реализирано реновиране на трамвайните мотриси и произтичащите от това изменение осъдителни искове. За да обоснове собствената си компетентност по предявените пред арбитража ад хок искове за заплащане на допълнителни разходи за изпълнителя, вследствие промяна на мястото на изпълнение на договора от [населено място] в [населено място] и при своевременно въведено възражение от ответника /сега ищец/, мнозинството на Арбитражния съд е приело, че тези допълнителни разходи следва да бъдат определени от помирител, тъй като последният има право да се произнася по „всякакви спорове, независимо от тяхното естество, които възникнат между възложителя и изпълнителя”. Ако последният не се произнесе в рамките на 28 дни от началото на производството, то спорът следва да се разреши от договорения между страните арбитраж ад хок. Преценявайки подробно данните по арбитражното дело, становищата на страните и основавайки се на Общите условия на договора и на Изменение № 2 към Договор № 33/06/S, А. съд е извел извод, че механизмът, по който страните са се споразумели за определяне на допълнителните разходи, е в съответствие с чл.300 от Търговския закон на Република България, съдържащ разпоредби относно: договорната разпоредба, която подлежи на замяна/цената/; принципите, съгласно които следва да бъде направена промяната, като възстановими са само допълнителните разходи за промяна на мястото на изпълнение на договора, както и обстоятелството, че страните не могат да постигнат споразумение на крайната уговорена дата и помирителят не може да се произнесе в рамките на предвидения в договора 28-дневен срок. А. съд е приел също така, че Изменение 2 съставлява неразделна част от договора, поради което и договореният механизъм за разрешаване на спорове, при съдържащата се в Общите условия на договора формулировка „всякакви спорове, независимо от техния характер,.... произтичащи от или във връзка с договора”, попадат в обхвата на този механизъм. Преценявайки конкретната клауза на чл.8 от Изменение № 2 на договора, според която: страните се споразумяват да назначат международен експерт, одобрен от Е., който да разгледа и оцени допълнителните разходи на И. Г. а.с. за ремонта на серийните трамвайни мотриси, произведени в О., както и размера на загубата, понесена от Столична община във връзка с отлагането на изпълнението на задължения по договора ; Страните се задължават да проведат и приключат преговорите относно преразглеждането на цената на серийните трамвайни мотриси не по-късно от 28 февруари 2009 г.; Ако преразглеждането на цената бъде одобрено с решение на Столичния общински съвет, след приемането на първите шест серийни трамвайни мотриси в готовност за експлоатация, страните се задължават да сключат Приложение № 3, с което се фиксират новите цени и условия и ред за плащане; Всички изменения в условията на договора, включително преразглеждането на цените, влизат в сила само при липса на възражение от стана на Е.. В атакуваното решение е изразено становище, че посочената клауза от Изменение № 2 съдържа механизъм на стъпките, които страните следва да предприемат, за да определят договорната цена – изрична оценка и последващи преговори, които да доведат до договарянето на конкретни суми, съставляващи обезщетение за допълните разходи, възникнали във връзка с промяна на мястото на изпълнение на ремонтните работи от С. в О.. По арбитражното дело няма спор, че Приложение № 3 не е подписано. Настоящият съдебен състав счита, че компетентността на сезираният арбитраж ад хок /АС/ да се произнесе по изменението на договора и приспособяването му към нововъзникналите обстоятелства и съответно да присъди в полза на изпълнителя суми, произтичащи от изменението на договора, не може да бъде обоснована с общата му компетентност да реши спора. Преценявайки начина, по който е формулирана арбитражната клауза, следва да се счете, че тя обхваща спорове във връзка със или породени от договора относно неговото съществуване, валидност, изпълнение на задължения или неговото прекратяване. Спорове във връзка с изменение или допълнение на договора не са обхванати от тази клауза. АС в случая не разполага с компетентност да реши спора по уважените искове не само предвид изричната арбитражна клауза, която макар и общо формулирана по отношение на видовете спорове, не може да се тълкува разширително, т.е. че е приложима и за претендираното от ищеца в арб.производство изменение на договора. Предвидената в чл.300 от Търговския закон възможност за допълване на договора от съда/съответно от арбитража, попада в обхвата на спорове, целящи приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства. Последните, макар и включени в предвидената в чл.1, ал.2, предл.последно от ЗМТА компетентност на арбитража, не могат да се квалифицират като имуществени спорове. Приспособяването на договора към настъпилите промени, въз основа на експертна оценка /дадена от определен от страните транспортен консултант преди задействане на механизма за уреждане на спора/ има характеристиката на икономически спор. Общата арбитражна клауза в договора, според която всеки спор, във връзка или породен от договора, ще се решава от арбитраж ад хок, не обхваща и икономически спорове. Арбитражът по чл.1, ал.2, предл.последно от ЗМТА трябва да бъде изрично предвиден в арбитражното споразумение, каквото предвиждане в случая не е налице. В този смисъл е правната доктрина, както и практика на АС при Б.. Затова, с произнасянето от АС по главните искове, основани и на чл.300 от ТЗ и произтичащите от това осъдителни искове, АС е излязъл извън очертаната от арбитражната клауза своя компетентност, което обуславя основателност на иска за отмяна на атакуваното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.5, предл.1 ЗМТА. Независимо от изложените по-горе съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита за необходимо да изтъкне и допълнителни правни аргументи, обуславящи неарбитрируемост на спора, по който се е произнесъл сезирания арбитраж ад хок. Тези аргументи са основани на императивната забрана по чл.43, ал.1 от Закона за обществените поръчки от 2004 г./ сега отм., но в сила към момента на сключването на процесния договор/ за изменение на договор за обществена поръчка от страните. Нарушаването на тази забрана както с първоначалния договор, така и с евентуални последващи изменения към него, би довело до невалидност на съответните договорни клаузи. Забраната за предоговаряне на задължения по договор за обществена поръчка / извън изрично предвидените в чл.43, ал.2 ЗОП хипотези, сред които не попада промяна на мястото на изпълнение и произтичащите от нея допълнителни разходи/ означава и забрана за страните да включат такъв спор в арбитражна клауза. Този извод произтича както от характера на арбитражното споразумение като процесуален договор за разрешаване на спорове, които законът допуска, така и от обстоятелството, че правото, предмет на арбитражното споразумение, следва да попада в разпоредителната власт на страните. Невъзможността за страните по взаимно съгласие да изменят/допълнят сключен по реда на ЗОП договор относно допълнително възнаграждение на изпълнителя означава, че такъв спор не може да бъде включен в арбитражно споразумение, тъй като компетентността на арбитража е договорна. В този смисъл е както правната доктрина, така и междувременно постановеното решение на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение по т.д. № 1675/2017 г., която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Предвид основателността на иска за отмяна на арбитражното решение на основанието по чл.47, ал.1, т.5, предл. 2 ЗМТА, ВКС не следва да се произнася по същество по останалите поддържани от ищеца основания за отмяна, тъй като те предпоставят арбитрируемост на спора. Отделно от това, основанията по чл.47, ал.1, т.3, предл.2, т.5, предл. 2 и .т.6, предл.2 от ЗМТА не могат да се счетат за доказани, тъй като са пряко релевантни към материалната и процесуална законосъобразност на арбитражното решение, преценката за които е извън обхвата на настоящото исково производство. В тази насока са и основателните възражения на ответника по иска. С оглед изложеното и съгласно чл.49, изр.1, предл.2 ЗМТА, делото следва да се върне на арбитражния съд. При уважаване на иск за отмяна на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА е предвидено императивно задължение за ВКС да изпрати делото на арбитража. При този изход на делото, на ищеца се дължат разноски в размер на 511 668.94 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК и представени доказателства за действително направени разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.47, ал.1, т.5, предл.2 от ЗМТА, Окончателно решение от 30.06.2016 г., постановено от арбитраж aд хок, със страни: ищец – И. Г., С.А., Ч. и ответник – Столична община, в атакуваните от Столична община части, с които последната е осъдена да заплати на И. Г., С.А., Ч. следните суми: сумата 3 070 193.17 евро, представляваща обезщетение по чл.8 от Анекс № 2 към договор 33/06/S от 21.02.2006 г. за ремонт на 18 трамвайни мотриси за допълнителни разходи на изпълнителя, причинени от преместване на местоизвършването на дейностите по реновиране - от С. в О., Чешка Република; сумата 306 200 евро – за възстановяване на разноските за транспортиране на трамваите от С. до О. и обратно; сумата 592 760.04 евро – обезщетение за направени от изпълнителя разходи за окончателните монтажни работи от новите подизпълнители, които е трябвало да бъдат осъществени от [фирма] в С.; сумата 20 120 евро – обезщетение за направени разходи за 2 160 работни часа за двама ръководители на проекта, необходими с оглед преместване на местоизпълнението и сумата 87 840.23 евро, съставляваща обезщетение за разходите за преработване на плановете за корпусите на средните сегменти на трамваите серийно производство. Връща делото на постановилия го арбитражен състав. Препис от настоящото решение да се изпрати на председателя на арбитража ад хок. ОСЪЖДА И. Г. А.С. – търговско дружество, учредено съгласно законодателството на Чешката република, вписано в Търговския регистър на Пражкия районен съд по ф.д. № 3369, раздел Б, с адрес: U, P. 12 c.p.773, P. 7, H. 17000q C. R. да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, представлявана от кмета Йорданка А. Ф., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 511 668.94 лева – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: