Р Е Ш Е Н И Е № 96 Гр. София, 16.09.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1105/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. З. Х., Б. С. Х. и А. С. Рациди, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която е потвърдено решението от 29.11.2019 г. /поправено с решение от 31.01.2020 г./ по гр.д.№ 2564/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. С. Х. при ПТП на 17.11.2014 г., както следва – за разликата над 70 000 лв. до 140 000 лв. за М. Х., съпруга на починалия, и за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. – за Б. Х. и А. Рациди – деца на починалия, ведно с дължимите лихви. В жалбата се излагат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение при приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на въззивния съд. Поддържа се, че изводът за равен принос на пострадалия и делинквента при причиняването на смъртта е направен без анализ на действителните причини за настъпването на ПТП и без съпоставка на поведението на всеки един от участниците в него. В решението липсва цялостно обсъждане на поведението на водача и на събраните в тази връзка доказателства, въпреки оплакванията и доводите на ищците във въззивната им жалба. В резултат на изложеното въззивният съд е определил неоправдано висок размер на принос от страна на пострадалия, при лиса на предпоставки за това. Поддържа се също, че между поведението на пострадалия и причинените вреди няма причинна връзка, поради което допуснатото от него нарушение на ЗДвП не е повлияло върху настъпването и размера на вредоносните последици. По подробно изложени съображения, включително в представена писмена защита, се моли за отмяна на решението в атакуваните части и за уважаване на исковите претенции в посочения в жалбата размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на разноските, като доводите за правилност на обжалвания съдебен акт развива в отговора на касационната жалба, както и в пледоарията по същество. Касационно обжалване на въззивното решение в посочените по-горе части е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния правен въпрос, свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, а именно: При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, съгласно чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: І. За да постанови обжалвания резултат, по основния спорен между страните въпрос относно наличието и размера на съпричиняването съставът на въззивния съд е приел, че изводите на Софийския градски съд за равен принос на виновния водач и пострадалия пешеходец за настъпването на вредите са обосновани и правилни. След като е взел предвид механизма на произшествието, съобразно заключението на вещото лице по назначената САТЕ, постановената осъдителна присъда и свидетелските показания на очевидеца П. М., съдът е обобщил, че наказателната отговорност на виновния водач е ангажирана, тъй като автомобилът е източник на повишена опасност, а в случая е причинена смърт на уязвим участник в движението. От своя страна обаче последният е пресичал натоварено кръстовище, на което няма светофар и/или пешеходна пътека и преминаваното на пешеходци изобщо не е разрешено. Според гласните доказателства пешеходният подлез е бил в лошо състояние, поради което гражданите избягвали да преминават пред него. Няма данни обаче същият да е затворен или изцяло недостъпен, като дори да е бил непроходим, това не освобождава пешеходците от задължението, при пресичане на пътното платно в центъра на София с четири ленти, по които двупосочно се движат автомобили и трамвай, да положат минимални усилия за предотвратяване на опасна ситуация като процесната. Съдът е приел, че след като пострадалият е пресичал на неопределено за целта място, имал е видимост към автомобила, но не е предприел мерки за собствената си безопасност, то приносът му за настъпване на удара възлиза на 50 %. ІІ. Относно приложението на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е създадена практика на отделните състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК, основана на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр.д.№ 18/63 на Пленума на ВС, вкл. цитираната от касатора - решение № 91/27.07.2017 г. по т.д.№ 1099/2016 г. на ІІ т.о., решение № 15/12.02.2018 г. по т.д.№ 1423/2017 г. на ІІ т.о. и др., както и е постановено ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК по въпроси, свързани със застрахователните правоотношения. Според същата, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици, като съпричиняването може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. При определяне степента на съпричиняване е нужно да се направи сравнение на поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия спрямо останалите фактори, причинили произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. Съдът следва да съобразява, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, вкл. при избиране скорост на движение, позволяваща им да спрат при появило се препятствие, което са могли или са били длъжни да предвидят. С оглед изложеното, отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е, че при преценката относно наличието и степента на съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД съдът е длъжен да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. ІІІ. Предвид така даденото разрешение, настоящият съдебен състав намира въззивното решение в обжалваната му част за частично неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Основателни са оплакванията на касаторите за необсъждане на доводите им, заявени във въззивната жалба, свързани с неправилното установяване на фактическата обстановка от страна на първата инстанция, и съответните доказателства в тази връзка. От заключението на вещото лице за механизма на произшествието и дадените пред съда обяснения е видно, че водачът на автомобила е навлязъл в лентата на трамвайното трасе, където се е намирал пешеходецът, за извършване на ляв завой, или най-малко е настъпил непрекъснатата разделителна линия М1, на разстояние 16.47 м. преди стоп-линията на неговата пътна лента, съответно обособена за завиване наляво. Вещото лице категорично заявява, че ако водачът се бе движил по средата на лентата, ударът би бил избегнат. На следващо място, както от заключението по САТЕ за липса на спирачни следи, така и от влязлата в сила осъдителна присъда се установява, че водачът не е предприел аварийно спиране за избягване на удара. Произшествието е станало в тъмната част от денонощието, но на осветено кръстовище; като според вещото лице нищо не е ограничавало видимостта на водача. По делото липсват и данни за внезапна поява на пешеходеца на пътното платно. Действително пострадалият е предприел неправилно пресичане на кръстовището, което не е предвидено за преминаване на пешеходци, и съответно е допринесъл за настъпилото увреждане, в какъвто смисъл са изводите на въззивния съд. В нарушение на материалния закон и практиката по приложението му съдът не е извършил обоснована съпоставка на поведението на двамата участници в пътния инцидент, за да установи до каква степен наследодателят на ищците е способствал за вредоносния резултат. При вземане на решението съставът на въззивния съд е дал превес на фактори, касаещи изцяло поведението на пострадалия, без да отчете, че поведението на водача е поначало по-рисково и вредоносно, а и ако той не бе допуснал в нарушение на закона пресичане на единичната непрекъсната линия /М1/ и навлизане в зоната на трамвайното трасе преди завоя, то произшествието нямаше да се осъществи. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че двамата участници в произшествието в еднаква степен са допринесли за настъпването на вредите, като действителният принос на пострадалото лице, който на основание чл.51 ал.2 ЗЗД следва да бъде приспаднат при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на смъртта му, възлиза на 25 %. По тези съображения въззивното решение в обжалваните части следва да бъде частично отменено, като в полза на М. З. Х. бъде присъдена допълнително сумата от 35 000 лв. /разликата до общо дължимия размер на обезщетението от 105 000 лв./, а в полза на Б. С. Х. и А. С. Рациди – по 30 000 лв. /разликата до общо дължимото обезщетение от 90 000 лв./, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 23.02.2015 г. /поради уважено още в първа инстанция възражение за погасителна давност/ до окончателното им изплащане. Решението следва да бъде съответно отменено и в частта за присъдените в полза на ответника разноски, вкл. и с оглед основателността на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, за разликата над 5 769 лв. до 10 956 лв. В останалите обжалвани части въззивното решение се преценява като обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед окончателния изход от спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси за настоящата инстанция в размер на 1 930 лв., както и съответните съдебно-деловодни разноски – в полза на Б. С. Х. – сумата 1 390 лв., а в полза на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ – сумата 2 980.50 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА, за осъщественото безплатно процесуално представителство на касаторите М. З. Х. и А. С. Рациди от техния пълномощник адв. К. И.. В полза на ответника по касация също следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 3 198 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4-ти състав в частта, с която е потвърдено решение от 29.11.2019 г. /поправено с решение от 31.01.2020 г./ по гр.д.№ 2564/2018 г. по описа на Софийски градски съд, І-13 състав за отхвърляне на предявените против ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С. С. Х. при ПТП на 17.11.2014 г., както следва – за разликата над 70 000 лв. до 105 000 лв. за М. Х. - съпруга на починалия, и за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. – за Б. Х. и А. Рациди – деца на починалия, както и в частта, с която в полза на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД са присъдени разноски, за разликата над 5 769 лв. до 10 956 лв.; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ следните суми: в полза на М. З. Х. с ЕГН [ЕГН] - 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, в полза на Б. С. Х. с ЕГН [ЕГН] и А. С. Рациди с ЕГН [ЕГН] – по 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател С. С. Х., претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2014 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 23.02.2015 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 1 930 лв. /хиляда деветстотин и тридесет лева/, представляваща дължими държавни такси за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12531 от 22.12.2020 г. по в.гр.д. № 1692/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 4-ти състав в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА М. З. Х. с ЕГН [ЕГН], Б. С. Х. с ЕГН [ЕГН] и А. С. Рациди с ЕГН [ЕГН] да заплатят на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 3 198 лв. – разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. С. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 390 лв. – разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ сумата 2 980.50 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: