3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 774 С. 28.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4995/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Ал. Ж., срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ТО, № 1066 от 31.05.2014г. по в.ч.гр.д. № 574/2014г., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението на Окръжен съд Стара Загора, № 1383 от 06.12.2013г. по т.д. № 178/2013г., с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: В. съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 298, ал. 2, предл. второ ГПК, във вр. чл. 115, ал. 4 ЗС. Приел е, че [фирма] е обвързан от силата на пресъдено нещо на решение № 27/25.07.2001г. по гр.д. № 2940/2000г. на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 23.10.2001г., с което [фирма] гр. Ст. З. е осъдено да предаде собствеността и владението на М. Н. П. и М. С. К. върху дворно място от 2 000 кв.м., съставляващо имот 3046 в парк „Б.” Ст. З., ведно с постройките в него, като в полза на дружеството е признато право на задържане на имота до заплащане от физическите лица на подобренията /строителството на ресторант „Лешника” на стойност 736 364 лв./. Следователно налице е влязло в сила съдебно решение между физическите лица и „В. Т.” при пълна идентичност относно предмета на спора и правното основание на претенциите на страните /правото на собственост върху един и същи обект/. От момента на вписване на решението в имотния регистър /08.06.2005г./ оповестителното действие на вписването е спрямо всяко трето лице, включително правоприемника [фирма]. Описаният апорт е след вписване на съдебното решение, поради което му е непротивопоставим. На същото основание /макар това да е въпрос по същество на спора/ апортът не би могъл да бъде начало на кратка придобивна давност, на която алтернативно се позовава частният жалбоподател, доколкото не е годно основание за възникване правото на собственост в полза на ищеца при вписано преди това съдебно решение с признати в чужда полза права. Частния жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: „процесуално допустимо ли е въззивният съд, в рамките на произнасяне за допустимост на иска и за наличието на предпоставките по чл. 298, ал. 1 ГПК, да обсъжда въпроси по съществото на спора, на основанията, на които се позовава ищецът за установяване материалното си право на собственост върху процесния имот; допустимо ли е да се извършва обсъждане на материалноправния спор, в това число наличие на придобивна давност в полза на ищеца или материалноправното му правоприемство, в рамките на произнасянето за допустимост на иска”, „какъв е правният резултат от извършен отказ от иск за установяване право на собственост върху конкретен недвижим имот”, „каква е правната същност на апорта”. Прилага съдебна практика - решения № 8/11г. ІІІ г.о. ВКС, № 378/10г. ІV г.о. ВКС, № 133/11г. І г.о. ВКС, всички по прилагането на чл. 298 и чл. 299 ГПК, с които е прието, че силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещупоставените страни, както и универсалните и частните им правоприемници, когато частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. За да е преклудиран при условията на чл. 220 ГПК /отм./ спорът между страните относно техните права, е необходимо да има пълна тъждественост по отношение на предмета и страните по делото, приключило с влязло в сила решение и воденото последващо такова, в което се прави възражение по чл. 220 ГПК /отм./. Последните два въпроса не са от значение за решаване на делото. Въпросът „какъв е правният резултат от извършен отказ от иск за установяване право на собственост върху конкретен недвижим имот” не е от значение за решаването на делото, тъй като отказ от иска е направен по посоченото по-горе гр.д. № 1348/11г. ІV г.о. ВКС, след като въпросът за собствеността върху ресторант „Лешника” е разрешен в предходен спор за собственост между ищците и ответното дружество [фирма], по гр.д. № 2940/2000г. на Старозагорския районен съд, влязло в сила на 23.10.2001г. Каква е правната същност на апорта не е въпрос по допустимостта на производството, а по съществото на делото. ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по първите два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставените въпроси ВКС намира следното: В производството по проверка на допустимостта на исковия процес съдът проверява единствено предпоставките, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск /редовност на исковата молба, наличие на правен интерес, да не е налице сила на присъдено нещо по спора и пр./, но на този етап не може да се обсъжда основателността на поддържаното от ищеца основание на придобиване на собствеността. Частният правоприемник е обвързан от правните последици на влязлото в сила решение, с което искът е уважен спрямо неговия праводател и не може да въвежда същите правни основания. При въведени от ищеца нови основания за придобиване на собствеността, възникнали след постановяване на влязлото в сила съдебно решение, спорът следва да се реши по същество с постановяване на решение относно новото основание. По основателността на частната жалба: Частният жалбоподател излага доводи за процесуална недопустимост и незаконосъобразност на въззивното определение. Конкретните оплаквания са, че съдът се е произнесъл относно идентичността на предмета на двете дела преди да приеме доказателствата по делото и без да назначи техническа експертиза, както и, че предмет на спора е ново придобивно основание. Частната жалба е частично основателна. В. определение е допустимо, но неправилно в частта, с която производството по делото е прекратено относно алтернативно посоченото придобивно основание – непрекъснато давностно владение в продължение на 5 години по чл. 79, ал. 2 ЗС. Както бе посочено в отговора на поставените въпроси, в производството по допустимост на исковото производство не може да се обсъжда основателността на поддържаното от ищеца основание на придобиване на собствеността. В останалата част жалбата е неоснователна. Силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва и частните правоприемници на страните, когато частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. В този смисъл е и решение № 82/12.04.2013г. по гр.д. № 1348/11г. ІV г.о. ВКС, постановено по предявени искове от М. Н. П. и М. С. К. против [фирма] и [фирма] за установяване правото им на собственост върху ресторант „Лешника”, [населено място], с което ВКС е приел, че въпросът за собствеността върху ресторант „Лешника” е разрешен в предходен спор за собственост между ищците и ответното дружество [фирма] /по гр.д. № 2940/2000г. С./, и този въпрос не може да бъде пререшаван и с частния правоприемник на ответника – [фирма], освен при наличие на нови основания, възникнали след постановяване на влязлото в сила съдебно решение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за липса на идентичност на имотите, предмет на двете дела. Идентичността се установява както от описанието на имота в решението по гр.д. № 2940/2000г. С. и в исковата молба по настоящото дело, така и от представените писмени доказателства. Изложеното налага частично да се отмени въззивното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество относно заявеното ново основание за придобиване на правото на собственост - изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ТО, № 1066 от 31.05.2014г. по в.ч.т.д. № 574/2014г. ОТМЕНЯ въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, ТО, № 1066 от 31.05.2014г. по в.ч.т.д. № 574/2014г. и потвърденото с него определение на Старозагорския окръжен съд, № 1383 от 06.12.2013г. по т.д. № 178/2013г., В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото относно въведеното с исковата молба придобивно основание – непрекъснато давностно владение в продължение на 5 години. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в останалата част. ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част. Председател: Членове: