Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие * отмяна-особено процесуално представителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр. С., 15,03,2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 1803 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена В. П. К. от [населено място] молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, с която се иска отмяна на влязло в сила решение № I 49-149, постановено на 09. 12. 2013 г. от Софийски районен съд, 49 граждански състав по гр.д. № 14435 по описа на съда за 2011 г.

В молбата си молителят излага, че на 19. 11. 2014 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) по изпълнително дело № 315 по описа на ЧСИ А. А., от която разбрал, че е осъден с влязлото в сила решение, отмяната на което иска, да заплати парична сума на [фирма]. Твърди, че за образуваното дело не е уведомяван по какъвто и да било начин, не са му връчвани никакви книжа, поради което и счита, че е бил лишен от възможността да участва в делото, както и да бъде надлежно представляван в процеса, поради груби процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 38, чл. 43 и чл. 45-47 от ГПК. В уверение на последното излага, че никога не е сменял адреса, на който пребивава, не е променял адресната си регистрация в продължение на повече от 20 години и оспорва записите, установяващи посещения на връчителя на съдебни книжа на посочените в делото дати, както и оформеното, като извършено, залепване на уведомление на входната врата на апартамента, на който молителят живее. В уверение на последното изтъква обстоятелството, че ПДИ му е връчена безпроблемно в седмодневен срок от издаването й, на адреса, на който се твърдяло, че не може да бъде открит.

Ответникът по молбата за отмяна [фирма] оспорва молбата, претендира юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по отмяна в размер на 300 лв.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя, с оглед инвокираното основание за отмяна, приема следното:

Производството, по което е постановено влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, е образувано по иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), предявен срещу молителя К. от ответника по молбата [фирма]. Преписи от исковата молба с приложенията са изпратени на К. на заявения от него и в настоящото производство, като негов адрес такъв – [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 4, ап. 12, със съобщение от 28. 06. 2011 г. Съобщението е оформено от призовкаря с отбелязване, че лицето е търсено многократно, по различно време, в това число и в почивни дни, но не е открито, на адреса живеят родителите му, които не отварят при посещенията. На 12. 08. 2011 г. на входната врата на посочения адрес на К. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК с покана да се яви в Бюро „Призовки“ на ПОС за получаване на съдебни книжа от СРС, с отбелязване върху съобщението от длъжностното лице по призоваването, че при посещенията на адреса лицето не е открито, не се намира друго лице, на което да се връчи призовката. На 29. 08. 2011 г. съдебен служител при ПОС е удостоверил, че лицето не се е явило в указания срок в Бюро „Призовки“ на ПОС за получаване на съобщение, след залепване на уведомление. С разпореждане от 30. 11. 2011 г. на съдията-докладчик в СРС, разписано върху разпечатана справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/09 г., удостоверяваща, че К. има постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с този, на който е залепено уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК, е разпоредено изпратеното до ответника К. съобщение да се приложи към делото и да се счита за редовно връчено, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, след което на К. е назначен особен представител на разноски на ищеца, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, който особен представител, както и преупълномощен от него адвокат, са представлявали К. в производството пред СРС, по което е постановено влязлото в сила решение, отмяната на което се иска.

При така установеното и по отношение на релевираното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, настоящият касационен състав намира следното:

Заявеното в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ГПК предпоставя страната, искаща отмяната, да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, но вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила. Видно от изложеното по-горе в настоящите мотиви, по отношение на молителя не е налице която и да е от двете законоустановени хипотези, уредени в сочената норма на процесуалния закон. По отношение на молителя К. от страна на съда, постановил влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, са спазени императивно законоустановените в процесуалния закон правила, както по отношение на призоваването му в производството, още от фаза връчване на преписи от исковата молба с приложенията й, при което са спазени всички изискванията на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, (включително установяването на вписаните в НБД „Население“, негов постоянен и настоящ адрес, съвпадащ с този, на който е залепено уведомлението), така и по отношение на представляването му в производството от особен представител, назначен му на основание и по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При така установеното за настоящия касационен състав се налага извод, че в конкретният процесен случай по отношение на молителя К., в проведеното съдебно производство, завършило с постановеното, влязло в сила решение, отмяната на което се иска, не е осъществено заявеното в молбата му за отмяна, нарушаване на съответните правила, вследствие на което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото, или да не е бил надлежно представляван по см. на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

При така изложеното Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение намира молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение, със законните последици.

При този изход на делото, на ответника по молбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания от него размер, който е и минималният такъв по Наредба № 1 на ВАС от 2004 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. П. К. от [населено място] молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение № I 49-149, постановено на 09. 12. 2013 г. от Софийски районен съд, 49 граждански състав по гр.д. № 14435 по описа на съда за 2011 г.

ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 4, ап. 12 да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: