Р Е Ш Е Н И Е № 329 София, 21 ноември 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети септември 2014 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин М. ..................... .. Даниела Атанасова ................... при секретар .. Иванка Илиева ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров...... КНОХД № .. 864 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане за възобновяване, подадено на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК от осъдения И. И. А., на ВНОХД № 781/2013 г., по описа на ОС – гр. Хасково, с което се иска отмяна на постановената осъдителна присъда на ОС – гр.Хасково и потвърждаване на присъдата на Районен съд – Хасково, с която подсъдимият е признат за невиновен. С искането са развити доводи, относими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са довели, според осъдения, до постановяване на неправилна въззивна присъда. Oсъденият не се явява, редовно призован. Не се представлява от упълномощен защитник, също редовно призован. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не са налице сочените нарушения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че осъденият е извършил престъплението, поради което искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подаденoтo искане за възобновяване, провери първоинстанционната присъда и въззивната нова присъда с оглед поддържаните отменителни основания, за да се произнесе съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от процесуално легитимирана страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С присъда № 69 от 20.09.2013 г., постановена по НОХД № 450/2013 г. на Районен съд – гр. Хасково, подсъдимият И. И. А. е признат за невиновен в това, че на 09.09.2012 г. в землището на [населено място], без надлежно разрешително, е държал огнестрелно оръжие, а именно преправена въздушна пушка 5.6 мм и три броя патрони за нея – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение. На основание чл. 53, ал. 2, б.”а” от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото – преправена въздушна пушка 5.6 мм, която е била на съхранение в служба КОС при РУП – Хасково. С присъда № 10 от 25.02.2014 г., постановена по ВНОХД № 781/2013 г. на Окръжен съд – гр. Хасково, подсъдимият И. И. А., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, с ЕГН [ЕГН], българин, неженен, със средно образование, осъждан, работещ като земеделски производител, е признат за виновен в това, че на 09.09.2012 г. в землището на [населено място], без надлежно разрешително е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, а именно преправена въздушна пушка 5.6 мм и три броя патрони за нея, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие. Правната оценка на фактите по делото от страна на инстанционните съдилища е различна, като първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение, а въззивният съд е приел, че е налице осъществен състав от А. на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Мотивите към присъдата на въззивната инстанция и особеното мнение на председателя на състава на първоинстанционния съд относно извършването на това престъпление от осъдения се споделят от настоящата инстанция. Няма нарушение на материалния закон с осъждането на А. по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Въз основа на безспорно установеното, че преправената въздушна пушка и патроните са съответно огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, въззивният съд законосъобразно е възприел, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК - държане на посочените в разпоредбата вещи, се изразява в установяване на фактическа власт върху същите от дееца, без надлежно разрешение. Държането, като форма на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК, не означава единствено и само непрекъснат физически контакт на дееца с предмета на престъплението, а съвкупността от действия, при които възможността за упражняване на фактическата власт не е прекъсната, дори и деецът да не се намира в непосредствен контакт с вещите. За съставомерността според действащото законодателство е без значение продължителността на упражняване на фактическата власт, поради което правилно за наличието на обективния признак същата не е приета като относимо обстоятелство. Установено е по делото, че осъденият е демонстрирал държането на пушката като е възпроизвел един изстрел с нея. Този факт свидетелства, че осъденият е знаел, че оръжието е огнестрелно, още повече, че според чисто житейската логика е безсмислено поставянето на патрони в пригоден държач към пушката, ако тя е въздушна. От обективна страна е установена липсата на надлежно разрешително за носене на огнестрелно оръжие. От субективна страна е установено съзнаването от осъдения на това обстоятелство, действайки в нарушение на установените правила от законодателството на страната. За осъществяване на състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е без значение начина на придобиване на огнестрелното оръжие и боеприпасите за него. Въпреки това, осъденият в искането си за възобновяване изтъква, че той просто е „намерил” преправената въздушна пушка и трите броя патрони за нея. Лице, което е намерило огнестрелно оръжие, боеприпаси или взривни вещества, трябва да уведоми съответните власти във възможно най-кратък срок. Осъденият не е сторил това, напротив, той се е отбил при свой приятел, употребил е алкохол, възпроизвел е изстрел, след което е оставил оръжието и боеприпасите за него в коридора на къщата. От материалите по делото липсват данни, които да свидетелстват за намерение на осъдения да предаде преправената въздушна пушка 5.6 мм и трите броя патрони за нея на съответните власти. Неоснователни са възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че веществените доказателства по делото, а именно преправена въздушна пушка 5.6 мм и три броя патрони за нея, са предявени на страните на въззивна инстанция. Окръжен съд – гр. Хасково е констатирал, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на веществените доказателства и на основание чл. 315 вр. чл. 317 вр. чл. 284 от НПК е отстранил същото като е предявил на страните същите – преправената въздушна пушка 5.6 мм и три броя патрони за нея, с което са били защитени правата на подсъдимия. При предявяването, видно от протокола от 25.02.2014 г. за проведеното съдебно заседание от същата дата, А. е изказал предположение относно различие в цвета на приклада на пушката, но ясно е заявил, че като размер и модел пушката е идентична с тази, която е намерил и държал в продължение на известно време. Упълномощеният защитник на осъдения не е имал възражения срещу предявеното веществено доказателство по делото и не е направил съответно искане за проверка за идентичност. Всичко това сочи, че А. и неговият защитник са приели предявеното им от въззивния съд веществено доказателство по делото като предмет на престъплението. Пасивното процесуално поведение по време на съдебното заседание от 25.02.2014 г. на подсъдимия и на неговия защитник при предявяването на вещественото доказателство за пръв път пред въззивната инстанция обезсмисля довода за липса на идентичност на предмета на престъплението в производството по реда на Глава тридесет и трета от НПК пред ВКС като съществено процесуално нарушение. По делото липсват данни пушката, която е предадена с протокол за доброволно предаване на фазата на досъдебното производство да е различна от тази, която е била предявена като веществено доказателство от въззивната инстанция. В заключение, следва да се отхвърлят всякакви възражения от страна на осъдения относно това, преправената въздушна пушка представлява ли огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, а трите броя патрони за нея са боеприпаси по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В този смисъл е заключението на назначената в досъдебното производство експертиза, потвърдено в съдебно заседание пред първата инстанция от експерта, което не е било оспорено нито от подсъдимия, нито от неговия защитник. Показанията на експерта, дадени в съдебно заседание от 03.07.2013 г. пред първоинстанционния съд, отразени в протокола от същата дата /л. 37 от материалите по делото/, се интерпретират неправилно и спекулативно от осъдения в неговото искане за възобновяване на наказателното дело. Преправянето на пушката от въздушна в огнестрелна и необходимостта от умения за извършването на това не са релевантни към осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК „държане” от осъдения на вече преправената пушка. Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е такова на формално извършване, като за съставомерността е достатъчно деецът да държи огнестрелното оръжие без надлежно разрешение. На базата на безспорно установените фактически обстоятелства, въззивната съдебна инстанция правилно е достигнала до законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна осъденият е осъществил незаконно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност по чл. 339, ал. 1 от НК. Настоящият състав намира, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, които да дават основание за отмяна по реда на възобновяването на наказателното дело и искането следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че не са налице предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на делото, поради което и на осн. чл. 425 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения И. И. А. за възобновяване на ВНОХД № 781/2013 г., по описа на Окръжен съд – гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................................. ЧЛЕНОВЕ:.............................................. ........................................................