O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 гр. София, 19.02. 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 725 / 2015г., и за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 125561 /28.10.2014г. на Л. А. Н. от [населено място] чрез процесуалния и представител адв. Л. Т. срещу определение № 20480/ 09.10.2014г. на Софийски градски съд по ч.гр.д № 6921/2014 г., с което въззивният съд след като е отменил разпореждане от 9.11.2013г. на Софийски районен съд по гр.д. № 22790/2011г. за оставяне без уважение на искане на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 ГПК, я е освободил от заплащане на държавна такса в размер на половината от дължимата за производството по въззивна жалба срешу първоинстанционното решение. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на въззивното определение, моли за неговата отмяна. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, инкорпорирано в жалбата, формулира два правни въпроса, за които счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно : 1. Следва ли съдът при разглеждане и/или преценка на предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК да извърши преценка доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на цялата дължима държавна такса, му позволявява нейното заплащане? 2. Следва ли в постановения съдебен акт съдът да се произнесе изрично, че молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса? Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е редовна, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 4 вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК съдебен акт. Налице са и селективните предпоставки- обща и специална по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, преценката за които е предоставена в изключителна компетентност на ВКС, по първия въпрос за обхвата на проверката на съда за липсата на достатъчно средства на страната да заплати дължимите за производството такси и разноски. Първоинстанционното производство се развива по първоначално и последващо субективно и обективно съединени, предявени в условия на кумулативност искове, с правно основание съответно чл. 36, ал. 1 ЗН от С. Г. Н. и Р. Х. Н. срешу Л. А. Н. и чл. 59, ал. 1 ЗЗД от Л. А. Н. срещу първоначалните ищци. За да отмени разпореждането на районния съд за оставяне без уважение на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК във връзка с подадената въззивна жалба и освободи обжалвалата страна от внасяне на държавна такса в размер на половината от дължимата такава за въззивното производство, градският съд е обсъждал мотивите на първа инстанция свързани със заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 740 лв. за тази инстанция, като е отчел , че към момента на извършването на разхода тя е била в друго семейно и имуществено състояние. Въззивният съд е отчел още настъпилите промени в семейното положение на жалбоподателката, а именно раждането на второ дете удостоверено по надлежен начин от СО, р-н „К.” и декларацията за материално и гражданско състояние, отчел е факта, че тя е неомъжена самотна майка на две малолетни деца. Също така е изследвал имотното и състояние и източниците на доходи кредитирайки представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК като е приел, че единственият и източник на доход е получаваното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО от 340 лв. за отглеждането на дете във връзка с ползван отпуск по майчинство. Съдът обаче не е изложил мотиви за извършена съпоставка на констатираните от него доходи с размера на дължимата държавна такса във връзка, с която е поискано освобождаването, като видно от диспозитива на акта, мълчаливо е приел, че такава съпоставка не се дължи и това е обусловило решаващата му воля, като влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ например: определение № 603/ 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г., ВКС, II –ро т.о.; определение № 577/ 15.09.2014г. по ч.т.д № 176/2014г., ВКС, II –ро т.о: определение № 322/16.06.2011г. по ч.гр.д № 312/2011г. , ВКС, III- то г.о. ; определение № 366/27.09.2010г. по ч.гр.д. 333/2010г. , ВКС, II –ро г.о./ , поради което касационното обжалване следва да се допусне и жалбата да се разгледа по същество. Частната жалба е основателна. Поради това, че страната обжалва първоинстанционното решение изцяло, т.с. по всичките кумулативно съединени иска, то дължимата държавна такса за въззивното производство се определя съобразно правилото на чл. 18, ал. 1 ТДТ вр. с чл. 72, ал.1 ГПК и надхвърля над два пъти и половина размера на единствения месечен доход на жалбоподателката от 340 лв., произтичащ от обезщетението за майчинство и гледане на дете. Този единствен доход е удостоверен веднъж с декларация от 13.11.2013г. пред първа инстанция към датата на подаване на молбата за освобождаване, втори път пред въззивния съд отново с декларация от 01.10.2014г. , както и със справка от работодателя и, че се намира във временна нетрудоспособност поради майчинство и не получава трудово възнаграждение. Предвид и обстоятелството, че тя сама отглежда двете си малолетни деца и е в отпуск по майчинство, то абсолютно невъзможно е за нея да поеме таксите и разноските по съдебното производство. Съобразно приетото в мотивите на т. 12 на ТР № 6/ 06.11.2013Г. по т. д. № 6 /2012 г. искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Така мотивиран, Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, I V– во г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20480/ 09.10.2014г. на Софийски градски съд по ч.гр.д № 6921/2014 г. ОТМЕНЯ определение № 20480/ 09.10.2014г. на Софийски градски съд по ч.гр.д № 6921/2014 г. и вместо него постановява , ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. А. Н. от [населено място] от внасяне на такси и разноски в производството по нейна въззивна жалба вх. № 1042518 /18.11.2013 г. срещу решение № II -78-273 / 31.10/2013г. на Софийски районен съд по гр.д. № 22790/2011г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: