Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
София, 10.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 739 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на П. А. Г., чрез адв. К. Г., против въззивното решение от 11.04.2011 год. по гр. д. № 932/2010 год. на Благоевградският окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 28.05.2010 год. по гр. д. № 148/2008 год. на Разложкия районен съд, с което делбеният имот е поставен в дял на съделителя М. А. К., на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката против М. К. иск по по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 3 701.87 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползуване на делбения имот в периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което делбеният имот се изнесе на публична продан и се уважи предявения от нея иск по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ответникът по жалбата я оспорва.
С определение № 1032 от 15.11.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантния за спора въпрос за предпоставките за поставяне в дял на един от съделителите като способ на извършване на делбата на наследствен имот, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката, в т. ч. и задължителна – ТР № 1/2004 год. на ВКС по отношение характера на съсобствеността върху имота и доказателствената тежест за установяване наличието на горните предпоставки. По въпроса за погасяване по давност на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС в същото определение е прието, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с представеното решение № 504 по гр. д. № 204/2005 год. на І г. о. на ВКС, обуславящо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да извърши делбата на имота чрез поставянето му в дял на съделителя М. К., по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, въззивният съд приел, че са налице предпоставките на закона: делбеният имот е жилище и е неподеляем, съделителят К. е живял в него при откриване на наследството на баща му и не притежава друго жилище, като разпореждането от него с имот през 1999 год. не е пречка за възлагането, още повече, че не е заявена претенция за възлагане от другата съделителка. Относно паричното уравнение на нейния дял съдът е кредитирал заключението на експертизата, приета във въззивното производство и постановил размера му, определен от нея на сумата 57 156 лв.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и разясненията в ТР № 1/2004 год. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В настоящия случай съсобствеността между страните е установена с представените констативни нотариални актове от 1999 год. по давностно владение, при липса на доказателства за наследствено правоприемство, поради което и извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е изключен. Липсата на тази предпоставка – съсобственост, възникнала от наследяване, което обстоятелство не се установява с представените титули за собственост на страните, с оглед и решението по допускане на делбата на съсобствения имот, предпоставя ирелевантност на останалите такива относно възлагането по този ред. Затова и делбеният имот, който е недподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради липса на една от предпоставките за това, доказването на която е в тежест на претендиращият възлагането, следва да се изнесе на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК, като единствен възможен способ за ликвидиране на съсобствеността.
Изводът във въззивното решение относно способа за извършване на делбата противоречи на закона и на горната задължителна практика, поради което и решението в тази му част следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което имотът се изнесе на публична продан. С оглед на този резултат следва да се отмени и въззивното решение в частта му относно постановеното парично уравнение на дела на касаторката.
По вторият поставен въпрос за претенцията на касаторката по чл. 31, ал. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд е в противоречие на представената съдебна практика – решението по гр. д. № 204/2005 год. на І г. о. на ВКС, която настоящият състав счита за правилната такава. В това решение е прието, че писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащане на обезщетението, като въззивният съд е приел за основателно направеното от другата страна възражение за погасяване на дължимото по давност, вкл. и за период извън срока на петгодишната погасителна давност.
Относно характера на вземането за заплащане на обезщетение за ползуване на съсобствена вещ като компенсация за ползата, от която е лишен, поради неправомерното изключително ползуване на вещта от страна само на единия съсобственик, съдебната практика е приела, че то не е задължение за плащане на наем, нито някакво друго периодично задължение за плащане. Налице е и задължителна съдебна практика относно погасяването му с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД именно поради тази същност на вземането за обезщетение – Р № 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. № 1385/2009 год. на ІІІ г. о., както и по въпроса за писменото искане за плащането му – веднъж отправено то се разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползуването от съсобственика. – Р № 544 от 23.07.2020 год. по гр. д. № 736/2009 год. на ІV г. о.
Като взе предвид тази задължителна съдебна практика, настоящият състав намира въззивното решение в тази му част за неправилно поради нарушение на материалния закон – установено е, че касаторката е изпратила писмено искане до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползуването на делбения имот и то е получено от него на 13.11.2001 год. Оттогава последният е изпаднал в забава и дължи обезщетение за ползуването на целия имот, в обем извън притежаваната от него идеална част, в която насока са събраните гласни докзателства и данните за воденото между страните дело за разпределение на ползуване и въвод във владение на касаторката, както и признанието на този факт в исковата молба на М. К., както и в хода на производството /с. з. на 17.12.2009 год./. Доказателства, че е предоставил ползуването на другия съсобственик и той е отказал, за да се освободи от това си задължение, ищецът по делото и ответник по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС не е представил, поради което и същият дължи исканото обезщетение за срока, непогасен с изтичането на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че претенцията за обезщетение е погасена изцяло поради липса на втора нотариална покана, тъй като както е прието в цитираната задължителна съдебна практика, веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползуването от съсобственика, данни за което липсват по делото за исковия период.
Искането на касаторката е предявено на 15.10.2009 год. и е с предмет дължимото обезщетение до тази дата, видно от данните по делото, поради което и същото само за периода от 13.11.2001 год. до 15.10.2004 год. е погасено по давност, но не и след тази дата до крайния срок на претенцията, за който период същата е основателна. Тъй като предмет на касационната жалба е периодът, очертан в рамките на произнасянето на въззивния съд относно периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. /с оглед доводите на самата касаторка в жалбата й и в писмената защита досежно претендирания период/, то и настоящата инстанция с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе относно претенцията за период, считано от началната, претендирана от касаторката, ищца дата – 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. – крайната дата на периода, очертан с произнасянето на първоинстанционния съд. Същият не се е произнесъл с отхвърлително решение за период след тази дата, поради което и относно такава претенция на ищцата липсва предмет на произнасяне за настоящата инстанция, поради което и не могат да се обсъждат развитите доводи за друг момент на предоставяне на ползуването на имота от ответника. Или, за процесния период от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. обезщетението възлиза на сумата 3 701.87 лв., въз основа на заключението, прието в първоинстационното производство, с оглед забраната да се влошава положението на жалбоподателката при липса на спор по този въпрос от страна на ответника / вж. становището на пълномощника на М. К. в с. з. на 25.11.2010 год. пред въззивния съд за оспорване допускане на изслушване на нова оценителна експертиза/.
Поради тези съображения, въззивното решение в тази му част следва да се отмени като неправилно и вместо това се постанови друго, с което искът по чл. 31, ал. 2 ЗС бъде уважен в горния размер и за исковия период.
Относно определената държавна такса за производството, дължима от всеки от съделителите въз основа на дяловете им, въззивното решение следва да се потвърди.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 125 от 11.04.2011 год. по гр. д. № 932/2010 год. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за поставяне в дял на М. А. К. от [населено място] на недвижимия имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място], с площ 215 кв. м. , ведно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м. и плевня, в частта, с която е уравнен дела на П. А. Г. от [населено място] със сумата 57 156 лв., в частта, с която е отхвърлен предявения от последната против М. А. К. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуването на горния имот за сумата 3 701.87 лв. и за периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК делбения имот, представляващ УПИ * в кв. * по плана на [населено място], с площ 215 кв. м., ведно с находящата се в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64 кв. м. и плевня, при съседи: от две страни улици, Е. ц. и наследниците на Ал. М..
ОСЪЖДА М. А. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на П. А. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]/Е, ет. 2, ап. 91 сумата 3 701.87 лв. /три хиляди седемстотин и един лева и 87 ст./, представляваща обезщетение за лишаването й от ползуване на горния имот в периода от 13.11.2006 год. до 22.06.2009 год.
ПОТВЪРЖДАВА горното въззивно решение в частите му относно присъдената държавна такса, дължима от съделителите.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.