Р Е Ш Е Н И Е
№ 181
Гр.София, 30 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на двадесет и шести март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ПАВЛОВА
В присъствието
на прокурора ГЕБОВ
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 50/2010 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 81/11.12.09 г.,постановена от АС-София /САС/, НО, 3 състав по В. Н. Д. 760/09 г., е отменена присъда от 20.10.09 г.,постановена от Софийски Градски съд /СГС/, НО, 22 състав,постановена по Н. Д. 1995/07 г., в частта, в която подсъдимата В. К. К. /Димитрова/ е била призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.282, ал.2, пр.2 вр.ал.1,пр.2 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК й е било наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на САС К. е оправдана изцяло,като е потвърдена присъдата на СГС и в частта,с която същата е била призната за невиновна и оправдана да е извършила престъпление по чл.311,ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
Срещу така постановения съдебен акт на втората инстанция е постъпил касационен протест с развити оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и при приложение на материалния закон. Иска се присъдата на САС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане, без уточнения в коя фаза и на кой стадий от наказателното производство.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста.
Подсъдимата и нейната защита молят съдебният акт на второстепенния съд да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени жалбите и отразените в тях доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в пределите на проверката по чл.347 НПК, намира за установено следното:
По отношение на фактологията по вменената на подсъдимата престъпна дейност, приета от съда на база на цялостния събран и прецизно интерпретиран доказателствен материал, липсва какъвто и да е спор. В хода на съдебното производство са събрани и проверени всички доказателства, поискани от държавното обвинение. Техният анализ е дал повод на първостепенния съд да осъди подсъдимата за извършено от нея общо престъпление по служба, като съдебният акт в тази част е подписан с особено мнение от съдията-докладчик, касаещо нуждата от оправдаване на К. , както и единодушно е оправдана по вмененото й с обвинителен акт обвинение по чл.311 НК. Касателно второто липсва въззивен протест и присъдата в тази част е влязла в сила. Ето защо представителят на ВКП отрази в съдебно заседание пред ВКС становището за липса на необходимост да се анализират съдебните актове в тази насока.
В касационния протест са отразени няколко довода, с които се прави опит за противопоставяне на мотивировката на второстепенния съдебен състав, оправдал изцяло подсъдимата. Тези доводи не държат сметка и дори в никой от тях не се съдържа намек за най- съществения аргумент, послужил на САС да пристъпи към оправдаване на К. , наблюдаван и в особеното мнение на съдията-докладчик от първостепенния съд.
На първо място представителят на държавното обвинение намира,че нормата на чл.134 ЗСВ, цитирана от САС, е неотносима към случая. Видно от съдържанието на акта на второстепенния съд, тази норма е спомената като допълнително съображение към анализа на разпоредбата на чл.132 КРБ, в контекста на цялостното обсъждане на функционалния имунитет на магистратите /каквато е подсъдимата,бидейки прокурор/ и диренето на отговорност, когато неправилното приложение на закона от тяхна страна се дължи на умишлено престъпление.
На второ място, според атакувания съдебен акт /възпроизвел и мнението на съдията-докладчик от СГС/ е възприета тезата, че подсъдимата не може да бъде счетена за длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б. Б НК и на тази основа да се ангажира наказателната й отговорност за извършено от нея престъпление по чл.282,ал.2 вр.ал.1 НК. Въвеждайки чл.140 ЗСВ за ръководството в прокуратурата, представителят на САП в своя касационен протест не се съгласява със съдебното становище и набляга на обстоятелството, че като длъжностно лице К. е имала задължение да организира срочното и качествено задължение на работата в управляваното от нея прокурорско звено.
Не е направена, или съзнателно е подмината, дистинкцията, осъзната от апелативния съд и от съдията-докладчик при СГС, по отношение на качеството “длъжностно лице”. Характеристиката на последното трябва да бъде обмисляна на фона на спецификата на инкриминираната дейност. Това е така, тъй като вменената фактология по престъпната деятелност на К. е свързана с изпълнение на служебните й задължения като прокурор и със същността й на “орган на власт”-специално длъжностно качество, въведено с разпоредбата на чл.93, т.2 НК. Категорично и вярно в същността му е счетено, че инкриминиращите според държавното обвинение факти, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, би следвало да се субсумират под нормите на чл.288 и чл. 295 НК. Второстепенният съдебен състав е изложил пространни мотиви по въпроса, които не се оспорват от изготвилия протеста прокурор, но и въобще не се вземат предвид от него.
Очевидно следователно, ВКС като последна инстанция по наказателни дела и като такава по правото, трябва да вземе отношение по третирания проблем, тъй като именно неговото разрешаване стои в основата на оправдаването на подсъдимата /но не единствено/, а и в преценката за несъстоятелност на доводите по касационния протест. И теорията, и практиката неотклонно през годините застъпват позицията, че престъплението по чл.282 НК е най-общото длъжностно престъпление. Законът обаче е установил и състави на длъжностни прояви, засягащи по специфичен начин обекта на престъпно посегателство, към който законосъобразното функциониране на определени държавни звена има отношение. Така са се формирали специалните длъжностни престъпления.
Все във връзка с престъпленията по служба, материалното право съдържа в себе си текстове, визиращи по-тясна категория лица от общите длъжностни такива. Престъпна деятелност на тази специална категория лица, в светлината на току-що изложеното, е обвързана със специфични клонове на обществените отношения, чието накърняване законодателят намира за общественоопасно по начин, че му се дължи нарочна регламентация. Става дума за понятието “орган на власт”по смисъла на чл.93,т.2 НК, отнесено към “длъжностно лице” по смисъла на чл.93,т.1 НК. Терминологичната разлика не е незначителна и не е оповестена самоцелно. “Органът на власт” е по-тясната категория в рамките на “длъжностните лица” по силата на НК. И когато във връзка със същността на субекта са предвидени специални материалноправни норми на наказателното право, общото длъжностно престъпление не може да намери приложение. Прокурорът, в каквото качество К. е обвинена, винаги е орган на власт, с властнически правомощия като част от съдебната власт, която от своя страна е един от елементите на държавна власт.
Предвид конкретно вменената на подсъдимата фактология, е извлечено правилно заключение от САС, че тя /фактологията/ е относима към престъпленията по чл.288 и чл.295 НК, имащи предвид “орган на власт” като субект. При това положение, което не се оспорва от обвинението, следва да се съблюдават задължителните указания по т.1 на ППВС №2/80 г. Съгласно нея, “разпоредбата на чл.282 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав”. Казаното не се променя с оглед обвиняване на подсъдимата по квалифицираната норма на общото престъпление по служба като “лице, заемащо отговорно служебно положение”. Защото невъзможността да се отговоря по основния състав на едно престъпление влече след себе си невъзможност да се ангажира наказателна отговорност и по квалифицирания или привилегирования такъв.
Отделен е въпросът дали се установяват пряк умисъл и специална цел по изричните текстове, за да се приеме съставомерност на съответните деяния. Очевидно в процесния случай обвинителната власт сама е стигнала до извода, че такива липсват, предвид събраната и ценена доказателствена маса. Затова, на трето място, в светлината на гореизложеното, освен непочиваща на вярно тълкуване на правото, доста произволно звучи претенцията по прокурорския протест за установени пряк умисъл и специална цел за осъществяване на деянието по чл.282 НК досежно К. САС е изложил пространни съображения в обратен смисъл. Липсва недекларативно противопоставяне на същите, което да стане основа за размисъл от страна на ВКС.
На следващо място по доводите, отправени в протеста, извън обсъдената генерална теза въззивната инстанция подробно е обмислила и същността на набраната в хода на производството ценима доказателствена съвкупност, давайки й правилна оценка. Макар и това да се явява без съществено значение за крайния изход на спора, анализът на САС за неотносимо към случая инкриминиране на нарушение на чл.375,ал.2 НПК, е задълбочен и лишен от логически грешки. Същото се отнася за нарушаване разпоредбата на чл.234,ал.2 НПК и разборът на доказателствата в тази връзка. Последният, отнесен към доста от магистратите, в частност прокурори, при проповядваната в протеста позиция, би следвало да има като последица иницииране на значителен обем обвинения по чл.282 НК, каквото явление не се наблюдава във фактическия и правен мир. Защото законът, правилно прилаган, не дава предписания в този смисъл.
На последно място, без задълбочен коментар ще бъде оставено изложеното в протеста съображение, че липсата на официално предаване на кабинета на подсъдимата /при преминаването й на друга длъжност и поемане на ръководството на Ломската районна прокуратура от нов районен прокурор/ и намиращите се в него преписки, е без значение, тъй като нерешените преписки и присъди, предмет на обвинението, били постъпили в периода, през който тя е била административен ръководител и е следвало да организира решаването и изпълнението им, което не е сторила. Този “дребен” доказателствен дефект наистина не е съществен, но не поради изтъкнатите от държавния обвинител причини, а поради основната теза, очертаваща неприсъствието на съставомерни признаци на престъплението по чл.282,ал.1 НК. Повдигнатият от прокурора въпрос обаче дава повод на тази инстанция да отбележи непрецизността, с която са били проведени трите проверки на работата на подсъдимата, възложени от окръжния прокурор на Монтана към този момент, и яркото нежелание на обвинителната власт да изясни отношенията между последния и К. най-малко чрез разпита му като свидетел, въпреки сериозните данни за влошеност на тези взаимоотношения, набавени от други доказателствени източници.
Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че не са допуснати твърдените от държавното обвинение нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, поради което и и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 81/11.12.09 г.,постановена по В. Н. Д. 760/09 г. от АС-София, НО, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/