РЕ Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 04.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2289 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения М. С. С. за възобновяване на внохд № 1355/2012 г. на Софийския апелативен съд и отмяна на присъда № 11/ 13.03.2013 г. От съдържанието на искането може да се изведе оплакване за допуснати процесуални нарушения при оценката на експертното заключение на автотехническата експертиза, довело не неправилно изяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Осъденият иска присъдата да бъде отменена. В съдебно заседание защитата излага съображения, че осъденият не е допуснал нарушение на правила за движение и моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлата в сила присъда установи следното: Софийският апелативен съд отменил присъда № 335/20.11.2012 г. по нохд № 4695/2012 г. на Софийския градски съд и признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 07.02.2012 г. при управление на л.а. „Ф. Д.” нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на К. К. Б. и на основание чл.343 ал.1 б.В от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година. Оправдал го за допуснато нарушение на чл.116 от ЗДП. По жалба на частния обвинител М. Г. Върховният касационен съд е извършил проверка на въззивната присъда, която е оставена в сила с решение № 449/ 01.11.2013 г. по к.д. № 1419/2013 г. на І н.о. Преди да се произнесе по същество, настоящият касационен състав извърши преценка за допустимостта на искането, тъй като влезлият в сила съдебен акт е проверяван по касационен ред. Съдържанието на разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК сочи, че на възобновяване подлежат актове, постановени при допуснати нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, които не са проверявани по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. По настоящия казус, въззивната присъдата е проверявана по касационен ред по жалба на частния обвинител, чиито интереси, с оглед функцията му да поддържа обвинението редом с прокурора, по правило са противоположни на интересите на подсъдимия. Следователно осъденият може да иска възобновяване на делото, защото не е обжалвал съдебния акт и той не е проверяван по касационен ред от гледна точка на неговите интереси. Искането е подадено в законовия шестмесечен срок, поради което настоящият състав го намира за процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Доводите в искането изразяват несъгласието на осъдения с фактическите изводи и тези за съставомерност на деянието по чл.343 ал.1 б.В от НК. Акцентира се върху заключението на автотехническата експертиза, което сочело, че причината за катастрофата са субективните действия на пострадалата, предприела пресичане на пътното платно непосредствено пред автомобила на осъдения и попаднала в опасната зона за спиране. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Софийският апелативен съд е мотивирал изключително подробно фактическата обстановка, която приема за установена, включваща и механизма на пътно-транспортното произшествие. Позовавайки се на заключението на АТЕ относно опасната зона за спиране на автомобила и предотвратимостта на удара, осъденият не държи сметка за заявеното от вещото лице при проведеното въззивно следствие, нито за показанията на свидетелите М., А. и И., които съдът е подложил на собствена проверка и оценка. Приетите нови факти от въззивната инстанция- че С. е имал обективната възможност да възприеме пострадалата на пътното платно от разстояние 30-40 м. преди удара, да възприеме колебливото й поведение и опитите й да пресече и да предприеме действия за отбягване на опасността- почиват на обективна и вярна интерпретация на доказателствените средства. При доказателствения анализ на въззивната инстанция не са допуснати процесуални нарушения, поради което фактическите изводи не подлежат на преоценка. Материалният закон е приложен правилно. Осъденият е имал техническа възможност да избегне ПТП, ако бе изпълнил задълженията си по чл.20 ал.2 от ЗДП. Съображенията на апелативния съд по отношение на съставомерността на деянието по чл.343 ал.1 б.В от НК са убедителни и законосъобразни и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Като взе предвид гореизложеното и като намери искането на осъдения за неоснователно Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 1355/ 2012 г. на Софийския апелативен съд и отмяната на постановената по него присъда № 11/ 13.03.2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: