Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр. София, 15.01.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КД № 1083/18 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от защитника на осъдения Н. Т. Г. за възобновяване на производство по ЧНД № 1333/2017г. на Окръжен съд–гр. Плевен и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Молителят разяснява, че с определение № 188 от 22.02.2018г., постановено по посоченото дело, остатъкът от наказанието му „пробация“ е бил заменен с лишаване от свобода за срок от една година, един месец и шест дни при първоначален „строг“ режим. Определението не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила на 20.03.2018г. Г. научил за него на 19.10.2018г., когато бил задържан при влизане в страната на ГКПП“Калотина“. Твърди, че делото е разгледано незаконосъобразно в негово отсъствие, развива съображения за допуснати нарушения при призоваването му. В съдебно заседание защитникът моли искането да бъде уважено, тъй като осъденият не е знаел за образуването на производство за замяна на наказанието му. Представителят на прокуратурата счита, че искането е основателно. Осъденият желае възобновяване на делото и отмяна на постановеното определение. Върховният Касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и доводите на страните, намери следното: С определение № 209/17г., постановено по ЧНД № 192/17г. на Плевенския районен съд, на основание чл.25, вр. чл.23 от НК на Н. Т. Г. е наложено наказание „пробация“ за срок от три години, включващо мерките по чл.42а, ал.1, т.1, 2 и 6 от НК. На 22.12.2017г. в Окръжен съд – Плевен, е постъпило предложение от председателя на пробационния съвет за замяна на неизпълнената част от наказанието пробация с лишаване от свобода. В титулната част на предложението е посочено, че Г. живее в [населено място], на [улица]. Същият адрес е вписан и в приложените отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес и отчетна карта за положен безвъзмезден труд в полза на обществото. Видно от писмо от МП-ГДИН, това е адресът, фигуриращ в съдебния акт и личната карта на лицето. Същевременно, в раздел „Социолно-демографски данни“ от предложението се споменава, че Г. живее в [населено място], на [улица]. Представена е докладна записка от младши полицейски инспектор, който многократно е издирвал осъдения във връзка с неизпълнение на наказанието „пробация“, не го е открил на адреса, на който е регистриран, но е разговарял с негови съседи, които го осведомили, че Н. Г. е заминал за Република Чехия. Във връзка с предложението пред Плевенския окръжен съд е образувано производство по реда на чл.452, ал.1 от НПК. Първото заседание по делото е насрочено за 31.01.2018г. За него осъденият е призован от адреса на [улица]. Призовката е получена от брат му А. Т. Г. със задължение да я предаде. В съдебно заседание осъденият не се е явил, съдът е приел, че е нередовно призован и е отложил делото. В отговор на служебни запитвания са постъпили справки, че последното регистрирано задгранично пътуване на Г. е напускане на страната през ГКПП „Калотина“ на 06.01.2018г., че не се намира в затворите и арестите на страната, че постоянният и настоящият му адрес са в [населено място], на [улица], че съседите и служителите на кметството са съобщили, че се намира в Чехия. В съдебното заседание на 22.02.2018г. съдът е дал ход на делото при условията на чл.452, ал.2, вр. чл.269, ал.3, т.1 от НПК с участието на служебен защитник и е постановил определението, чиято отмяна се иска. На стр.97 от делото е приложена призовка за адреса на [улица], от която е видно, че за това съдебно заседание осъденият е уведомен на 20.02.2018г. чрез брат му А. Т. Г.. Н. Г. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма от 12.04.2018г. Задържан е при влизане в страната през ГКПП „Калотина“ и на 19.10.2018г. е преведен в затвора в гр. Плевен. Срокът по чл.423, ал.1 от НПК тече от тази дата, поради което ВКС приема искането за допустимо, тъй като е подадено своевременно и от легитимирано лице. Разгледано по същество, е неоснователно. Разпоредбите за възобновяване по искане на задочно осъден визират наказателните производства, провеждани по общия ред с предявяване на обвинение, които приключват с влязла в сила присъда, но са приложими и към производството по чл.452, ал.1 от НПК, тъй като в него се решава особено съществения въпрос за вида и срока на наказанието. Г. има качеството на задочно осъден, тъй като определението, с което му е наложено наказание лишаване от свобода, е постановена в съдебно заседание, в което той не е участвал. Правото на задочно осъдения да иска възобновяване представлява процесуална гаранция за реално упражняване на основни процесуални права, включително да бъде информиран за предложението на председателя на пробационния съвет и съдържащите се в него основания, лично да участва в производството по замяна на наказанието „пробация“ чрез даване на обяснения, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения, както и му осигурява достъп до съдебна инстанция, която да контролира постановеното решение. Така регламентираното право, обаче, не е безусловно, а държи сметка за евентуален доказан отказ на лицето да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието. Установеният регламент е категоричен, че искането на осъдения по чл.423, ал.1 от НПК е основателно, освен ако лицето, след като е научило за предприетите по отношение на него действия от страна на държавен орган, се е отклонило по своя воля от разглеждане на делото. Именно такава е настоящата хипотеза. Независимо от направените в протокола констатации, от приложените по делото призовки и разписки за връчването им, по несъмнен начин се установява, че и за двете съдебни заседания Г. е бил редовно призован. Към датата на първото съдебно заседание – 31.01.2018г., по делото са били налични доказателства, че осъденото лице живее на [улица]. Това е адресът, на който с негово съгласие се е изпълнявала мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, това е и вписаният в личната му карта адрес /стр.20 от ЧНД № 1333/17г./. На този адрес призовката е връчена от служител на кметството, оправомощен да извърши това действие съгласно чл.178, ал.1 от НПК. Получена от лице от кръга на изброените в чл.180, ал.2 от НПК със задължение да я предаде. Призовката съдържа реквизитите по чл.179, ал.1 от НПК. Преди второто съдебно заседание по делото съдът е изискал справка за актуалния адрес на осъдения. Постъпило е писмо от ОД на МВР – гр. Плевен, с приложена докладна записка, от която се установява, че постоянният и настоящ адрес на Г. е на [улица]. Именно там е изпратена втората призовка, която също е надлежно оформена, връчена е от служител на кметството на пълнолетния му брат със задължение да я предаде. При горното, от правна страна се установява, че Плевенският окръжен съд погрешно е приел, че Н. Г. е нередовно призован. Призовката за съдебното заседание, в което е постановено определението за замяна и разписката за връчването й са законосъобразно оформени. Нито съдържанието й, нито начинът на попълването му дават основание за съмнение, че призоваването е било неуспешно. Надлежно връчената призовка създава оборима презумция, че съобщението на съда е достигнало до призования. Няма данни, които да опровергават такъв извод. Лицето, което е получило призовката не е уведомило съда за съществуващи пречки да предаде съобщението на осъдения. Нередовност на призоваването не следва и от постъпилата по делото информация за задгранично пътуване на Г.. Напускането на страната не означава, че е преустановил комуникацията с близките си, или че е бил възпрепятстван да се върне за датата на заседанието. С оглед редовното призоваване на осъдения за съдебното заседание, в което е разгледано предложението, следва да се приеме, че процесуалните му права са били охранени. Напускането на страната и неявяването му в съдебните заседания са негов личен процесуален избор, от който не може да черпи права, като претендира отмяна на постановеното определение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Т. Г. за възобновяване на производството за замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“ на основание чл.423 от НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.