5 Р Е Ш Е Н И Е № 134 Гр. София, 05 октомври 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ПЕТЯ СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 446/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на н.ч.д. № 3903/2021 година по описа на Софийски градски съд и отмяна на определението от 28.10.2021 година, с което производството по чл. 457 НПК е прекратено от СГС на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразяващо се в допуснати от първоинстанционния съд нарушения на 13, ал. 1 НПК, чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК и чл. 457 НПК. В съдебното заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането и пледира за възобновяване на наказателното дело, отмяна на определението на съда от 28.10.2021 година и връщането на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд по изложените в искането съображения. Осъденият Т. Р. В., редовно призован, не се явява и не сочи причини за това. Защитникът му – адв. С. С. от САК, моли искането на главния прокурор да бъде оставено без уважение, аргументирайки се с това, че заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза по делото, е достатъчно пълно, ясно и обосновано и е прието в откритото съдебно заседание пред СГС без въпроси и възражения от представителя на прокуратурата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е подадено от страна, процесуално легитимирана по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и се отнася до непроверен по касационен ред съдебен акт от посочените в чл. 419, ал. 1 НПК, поради което е допустимо, а по същество – и основателно. Осъденият Т. Р. В. е приет на 16.09.2021 година в Република България след трансфер от Република Сърбия по Конвенцията за трансфер на осъдени лице (КТОЛ), тъй като с присъда № СПК15/20 от 15.09.2020 година на Висшия съд в гр. Пирот, Република Сърбия, влязла в сила на 21.10.2020 година, му е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, което е започнал да изтърпява на територията на чуждата държава. С определението от 28.10.2021 година по н.ч.д. № 3903/2021 година, чиято отмяна се иска, Софийски градски съд, в развиващото се пред него производство за приспособяване на присъдата на чуждестранния съд и без да се произнесе по въпросите по чл. 457, ал. 3 НПК, прекратил наказателното производство срещу В. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като с назначена в същото производство съдебно-психиатрична експертиза установил, че подсъдимият е невменяем – макар да е годен да разбира свойството и значението на действията си, не е в състояние да ръководи постъпките си. Първоинстанционният съд счел, че е недопустимо да продължи производството по чл. 457 НПК след като осъденото лице е невменяемо, тъй като изтърпяването на наказанието било част от наказателната отговорност и според българското и европейското право тя се носела единствено и само от лица, които са в състояние да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. В определението съдът разпоредил делото да се изпрати незабавно след влизането му в сила на районния прокурор на гр. Ловеч за предприемане на действия по Закона за здравето или за прилагане по отношение на В. на принудителни медицински мерки по чл. 89 НК. Определението не е обжалвано или протестирано от страните и е влязло в сила на 13.11.2021 година. Акцентът в искането на главния прокурор е поставен върху нарушението на чл. 13 НПК, свързано с дадената от решаващия съд оценка на заключението на съдебно-психиатричната експертиза като обосновано, пълно, ясно и не възбуждащо съмнение в неговата правилност. Макар че материалите по делото сочат, че действително такова е налице, в конкретния случай то не съставлява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за разлика от посочените в искането нарушения на процесуалните правила по чл. 457, ал. 2-7 НПК, по които е следвало да се развие производството пред СГС след трансфера на осъдения В.. Върховната инстанция намира за нужно ясно да посочи и заради възобновеното с решение № 28/17.03.2021 година по н.д. № 841/2020 година на ВКС друго подобно наказателно дело на СГС, по което производството по чл. 457 НПК е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, че при трансфер на лица винаги има постановена и влязла в сила присъда на друга държава, която само подлежи на изпълнение. Затова производството по чл. 457 НПК е особено по своя характер съдебно, а не наказателно производство. То не може да бъде прекратено на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като влязлата в сила присъда на чуждата държава е сложила край на висящността на наказателното производство, такова повече не съществува, а въпросите за вината и отговорността на привлеченото към наказателна отговорност лице са били окончателно разрешени. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Република България е страна по КТОЛ, чийто разпоредби по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право. Съгласно чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от КТОЛ компетентните органи на изпълняващата държава трябва да продължат изпълнението на наказанието незабавно или на основата на съдебно или административно решение, съобразено с правния характер и срока на наказанието определени от осъдилата държава при допустимо приспособяване на наложеното наказание към законодателството на изпълняващата държава в точно очертани рамки. Изпълняващата държава може да помилва, амнистира или смекчи наказанието на осъдения в съответствие с Конституцията си или други правни разпоредби, но не може да преразгледа присъдата. Последното е от компетентност единствено на осъдилата държава. СГС е следвало да се произнесе със съдебен акт единствено по изчерпателно посочените в чл. 457 НПК въпроси за продължаване на изпълнението на наложеното на В. наказание в българско пенитенциарно заведение, в съответствие с поетите от Република България задължения като изпълняваща държава по чл. 9 - чл. 11 КТОЛ, а такова определение по чл. 457, ал. 3 НПК не е постановено. Вместо това с акта, чиято отмяна се иска, съдът в нарушение на чл. 13 КТОЛ е пререшил решените вече с присъдата въпроси по съществото на делото, какъвто е и този за вменяемостта на осъденото лице, а с прекратяването на наказателното производство фактически е и помилвал В., опрощавайки му остатъка от неизтърпяната част на наложеното му от компетентните власти на Република Сърбия наказание, като по този начин в нарушение на чл. 12 КТОЛ и чл. 74 НК е упражнил чуждо правомощие, с каквото не разполага. Разрешението на процесуалната ситуация, пред която съдът е бил изправен след заключението на съдебно-психиатричната експертиза касателно вменяемостта на осъдения В., не е в прилагането по аналогия, така както СГС е приел, „на общия ред, визиран в разпоредбата на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК“, а на чл. 147 ЗИНС и чл. 187 ППЗИНС. В случаите, когато по време на изтърпяване на наложеното наказание осъденото лице изпадне в състояние на невменяемост, се пристъпва към процедура по чл. 427 НПК, вр. чл. 89 НК. Касае се за друго самостоятелно съдебно производство, различно от това по чл. 457 НПК, което СГС не разполага с правомощие да инициира. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по н.ч.д. № 3903/2021 година по описа на Софийски градски съд ОТМЕНЯ определение от 28.10.2021 година по н.ч.д. № 3903/2021 година на Софийски градски съд за прекратяване на наказателното производство по отношение на осъдения Т. Р. В. на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на предложението на главния прокурор на Република България от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.