Р Е Ш Е Н И Е № 131
София, 31.07.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
при участието на секретаря Ангел Йорданов, след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 432 по описа на ВКС за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на мобиле.де ГмбХ (mobile.de GmbH), Германия, подадена чрез адв.Я. Г. от САК, срещу решение № 623/06.10.2022г. по възз.т.д.№ 509/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 28.03.2022г. по т.д. № 793/2019г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният на 25.04.2019г. от мобиле.де ГмбХ, Германия, против „Резон“ ООД, [населено място], установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4, във вр. с чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО (обн., ДВ, бр. 81 от 14.09.1999г., в сила от 15.12.1999г., отм. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019г.) за установяване на недобросъвестността на „Резон“ ООД, [населено място], при подаване пред Патентното ведомство на Република България на заявка, вх.№ 6551/27.06.2003г, за регистрация на национална марка, рег.№ 51245 - mobile (комбинирана), регистрирана на 20.04.2005г., за услуги от класове 35, 39 и 42 от Ницката класификация.
В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва се изводът на въззивния съд, че касаторът не е действителен притежател на марката, като извършен в нарушение на материалния закон - разпоредбата на чл.26, ал.3, т.4, във вр.с чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО (отм.), в противоречие с решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/2017г., I т.о., и с практиката на Общия съд и на СЕС. Касаторът поддържа, че използването на марката именно на територията на България не е част от фактическия състав на чл.26, ал.3, т.4, във вр. с чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО (отм.) и не е посочено като елемент от качеството „действителен притежател на марката“ по см.на чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО (отм.) в обобщаващия извод в решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/2017г., I т.о. Според касатора дали марката е използвана от действителния й притежател именно на територията на България, в каква степен, в какъв мащаб и с каква продължителност са въпроси, които не са свързани с качеството „действителен собственик“, а - с оценката на недобросъвестността при подаване на заявката за марка. Същевременно, касаторът оспорва извода, че не е осъществявал търговска дейност на територията на България. Оспорва и извода, че ответникът не е бил недобросъвестен при подаване на заявката за процесната марка. Процесуалната незаконосъобразност на обжалваното решение е обоснована с доводи за необсъждане на всички твърдения и възражения на касатора, съответно за необсъждане на доказателствата по делото и за неизлагане на самостоятелни мотиви по съществото на спора. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на иска. Претендира се за присъждане на направените разноски.
С определение № 692/21.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с изясняване на понятията „действителен притежател на марката“ и „недобросъвестност при подаване на заявката за марка“.
В откритото съдебно заседание касаторът мобиле.де ГмбХ, Германия, чрез пълномощника си адв.Я. Г., поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация „Резон“ ООД, София, чрез процесуалните си представители адв.П. А. и адв.М. Х., оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението.
И двете страните претендират за присъждане на разноски.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Настоящият състав намира, че преди всичко следва да се произнесе относно допустимостта на изцяло обжалваното решение.
При служебната проверка се констатира нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие в обстоятелствената част, относно твърденията за определяне на активната материално правна легитимация.
В случая, от една страна, в исковата молба е поддържано, че към момента на подаване на заявката за процесната марка ищцовото дружество е действителен притежател на марката, тъй като е извършвало търговска дейност под марките mobile.de – словна и комбинирана в Германия и останалата част на Европа от 1996г. Въведени са твърдения, че от 09.07.1997г. ищцовото дружество, вкл. чрез своите праводатели, е предоставяло под фамилия от марки, съдържащи словния елемент mobile, услуги, свързани с осигуряване и поддържане на интернет портал за покупка и продажба на употребявани и нови автомобили, ремаркета и принадлежности за превозни средства и всякаква, свързана с това, информация.
Същевременно, в исковата молба е поддържано, че ищецът е имал регистрирани по-ранни марки–mobile.de – комбинирана, заявена на 12.07.1999г., с национална регистрация на територията на Германия, mobile.de – словна, заявена на 22.10.1999г., с национална регистрация на територията на Германия, www.mobile.de – словна, заявена на 22.10.1999г., с национална регистрация на територията на Германия, mobile.eu – комбинирана, заявена на 24.02.2000г., с национална регистрация на територията на Германия и mobile.eu – комбинирана, заявена на12.07.2000г., с национална регистрация на територията на Германия. Въведени са и твърдения, че ищцово дружество е имало регистрирани множество национални, международни и европейски марки.
Понятието „действителен притежател на марката“, употребено в разпоредбата на чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО/отм./, не е идентично с понятието „собственик на марката“, придобил права върху нея чрез регистрацията й по надлежен ред. То следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект, който реално/фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО/отм./.
Следователно, в исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.26, ал.3, т.3 ЗМТО/отм./, следва да бъдат въведени твърдения, че лицето е действителен притежател на права върху знак, който, в противоречие с добрите нрави и добросъвестната търговска практика, е регистриран от ответника като негова търговска марка. Доводите за действително притежание на марката ищецът следва да извежда единствено от твърдения за фактическо ползване на знака в търговската му дейност, даващо му право да заяви знака за регистрация, чрез която да получи защита, но това право не може да бъде упражнено поради наличие на недобросъвестно извършена вече от ответника регистрация на този знак като негова търговска марка. Правният интерес на ищеца следва да бъде обоснован именно с липсата на защитени от закона по надлежния ред, но защитими такива по-ранни материални права. И, напротив, правният интерес от водене на установителния иск по чл.26, ал.3, т.3 ЗМТО/отм./ няма да е налице, когато ищецът е въвел твърдения за наличие на вече регистрирана предходно от него търговска марка, тъй като последващо предоставената на ответника чрез регистрацията на сходен или същия знак закрила би могла да бъде оспорена и преодолявана директно чрез административната процедура по заличаване, поради извършване на регистрацията при наличие на относителни основания за отказ/ чл.26, ал.3, т.1 ЗМГО/отм./
Въз основа на въведените противоречиви твърдения, от една страна, че ищецът разполага с фактическа права върху марката, а, от друга – че е имал вече регистрирани предходно международни марки, първоинстанционният, а и въззивният съд, са възприели безкритично правната квалификация на чл. 26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), намерили са иска за допустим, разгледали са го и са достигнали до извод за неговата неоснователност.
Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда ( а не на страните) по приложение на закона, като сезираният съд следва да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но само при редовност на сезирането. В случая въведените противоречиви твърдения не дават възможност за изясняване на активната материална легитимация на ищеца или за определяне в какво качество се заявява искът: дали ищецът твърди, че е действителен притежател на процесната марка, поради фактическото/реално ползване на сходен знак при търговската си дейност към момента на подаване на заявката или твърди, че е извършвал търговска дейност под по-ранни международни регистрации на сходни марки. Изясняването на твърденията относно активната легитимация е от съществено значение, предвид различния ред на защита на правата на действителния притежател на марката и на притежателя на по-ранна марка.
Въззивният съд е имал правомощия да констатира посочената по-горе нередовност на исковата молба и да даде указания на ищеца за отстраняването им. Като не е изпълнил тези правомощия, решаващият въззивен състав е постановил своя съдебен акт по нередовна искова молба. Предвид на това и тъй като нередовността на ИМ не е отстранима пред касационната инстанция, като недопустимо, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато на въззивния съд в друг състав.
При новото разглеждане на спора исковата молба следва да бъде оставена без движение с даване на конкретни указания на ищеца за отстраняване на противоречието в обстоятелствената част на исковата молба. Ищецът следва да уточни в какво качество предявява иска – като притежател на по-ранна марка или като действителен притежател на процесната марка.
Едва след като се извърши уточнение на твърденията на ищеца относно активната материална легитимация, въззивният съд следва да прецени допустимостта на иска, конкретно наличието на правен интерес от заличаване на процесната търговска марка по реда на чл.26 ал.3 т.4 вр. чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО.
При новото разглеждане на делото следва да се определи отговорността за разноски и за настоящото производство, на осн. чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от това, съставът на I т.о.:
Р Е Ш И :
Обезсилва решение № 623/06.10.2022г. по възз.т.д.№ 509/2022г. на Софийски апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |