Р Е Ш Е Н И Е № 239 София 08.06.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 7200 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от О. С. Ц. чрез пълномощник адв.Н. С. срещу решение № 824 от 25.04.14г.по в.гр.дело № 2477/13г.на Софийски апелативен съд,с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е осъден да заплати на Ш. Ш. сумата 22 000 евро-главница,съставляваща дадено по нищожен договор за поръчка,сумата 3 000 евро мораторна лихва,законна лихва върху главницата от 29.06.12г.до окончателното изплащане и разноски пред въззивната инстанция в размер на 3600 лв. С определение № 378 от 18.03.15г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелските показания за установяване на мандатно правоотношение между страните,като разрешен от в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 59 от 6.03.14г.по гр.дело № 4617/13г.на ІV г.о.,решение № 323 от 6.01.15г.по гр.дело № 689/14г.на ІV г.о.,решение № 208 от 29.07.13г.по гр.дело № 916/12г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Задължителната съдебна практика приема,че договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства.Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка.Възможно е довереникът да действа от свое име в отношенията с третите лица, но за чужда сметка – формално се легитимира като страна по сделката, но не придобива правата и задълженията по нея, те настъпват в патримониума на доверителя. При скрит мандат, даден за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът за поръчка трябва да е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като условие за валидност /чл. 292, ал. 3 ЗЗД/ и не може да се доказва със свидетелски показания – чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК, нито с признание, ако не се твърди, че писмен договор с нотариална заверка на подписите е съставен.Когато едно лице твърди, че е действало по скрито пълномощно за сметка на друго по писмено оформена сделка с трето лице, не може да докаже мандата с гласни доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК .Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства.По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение.Тук важи ограничението за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ако стойността на възнаграждението е над 5 000 лв. и в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, когато договорът за поръчка е сключен в писмена форма. Плащането на възнаграждение, когато е уговорено, подлежи на доказване от довереника и той може да го установи с всички доказателствени средства. Свидетелските показания са ограничени само, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт - чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. С обжалваното решение е прието за установено от приложените 2 бр.разписки,носещи подписа на ответника О. Ц.,че същият е получил на 2.07.07г.от ищеца Ш. Ш. сумата 7 000 евро за закупуване на земя в [населено място],а на 13.07.07г.е получил 15 000 евро за закупуване на земя в същото село и за разработка на проект.Приложена е нотариална покана за връщане на исковите,както и на др.суми,която е връчена на ответника на 15.02.11г.За да уважи иска на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД въззивният съд е счел,че отношенията между страните следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване,тъй като поради липса на форма договорът за поръчка е нищожен.В тази връзка са изложени съображения,че договорът между страните не може да се доказва с гласни доказателства с оглед забраната на чл.164 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон,и необоснованост.Касаторът поддържа,че неправилно въззивният съд е отказал да допусне гласни доказателства,с което го е лишил от възможността да докаже тезата си.Неправилно било прието,че договорът за поръчка е нищожен.Съдът не е обсъдил представените по делото нотариални актове,които съдържат отчета на довереника за изпълнение на поръчката. Ответникът по касационната жалба Ш. Ш. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Твърди,че О. Ц. не е изпълнил задължението си по отчетната сделка да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка или да върне всички получените суми. По въведените срещу въззивното решение касационни оплаквания Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Решението е неправилно. С оглед приетото в задължителната съдебна практика,изводът на въззивния съд,че договорът за поръчка не може да се доказва с гласни доказателствени средства,е неправилен.По делото няма твърдения за скрито представителство, за да са недопустими свидетелските показания. Установено е,че на 2.07.07г.ответникът О. Ц. е получил от ищеца Ш. Ш. сумата 7 000 евро,а на 13.07.07г.- сумата 15 000 евро,които обстоятелства е удостоверил с подписа си върху съставените на същите дати разписки.Не се спори по делото,че сумите са предоставени на ответника за закупуване на земи в [населено място]- обстоятелство,което се признава от ответника,който не отрича,че е действал като пълномощник,но твърди,че е изпълнил поръчката,а собствеността върху имотите е прехвърлена на две търговски дружества по постигната между страните договореност. При тези данни необосновано и незаконосъобразно въззивният съд е приел,че в отношенията между страните не е възникнало правоотношение по чл.280 ЗЗД.Съществуването на допълнителни уговорки не променят характера на мандатното правоотношение,а ако бъдат установени,могат да имат значение за изпълнение на задължението по отчетната сделка.Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този,който ги твърди.Доказваното на мандатното правоотношение е допустимо с всички доказателствени средства,в т.ч. и със свидетелски показания,тъй като няма данни за уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лв.Като е отказал да допусне гласни доказателства,които да изяснят действителните правоотношения между страните,съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до необоснованост. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 824 от 25.04.14г.на Софийския апелативен съд,постановено по гр.дело № 2477/13г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.