7 Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 09.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1948/2013 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 775 от 26.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1774 от 12.11.2012 г. по в. гр. д. № 1848/2012 г. в частта, с която след частична отмяна на решение от 21.12.2011 г. по гр. д. № 5297/2010 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от И. Н. А. и А. Н. А. против ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди по повод настъпилата при ПТП на 15.01.2009 г. смърт на Н. А. за разликите над 50 000 лв. до 100 000 лв. и предявените от Ката Д. Азова и А. Н. А. против ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от същото събитие за разликите над 30 000 лв. до 70 000 лв. Решението е обжалвано с касационна жалба от ищците И. Н. А., А. Н. А., Ката Д. Азова и А. Н. А. с оплаквания за неправилност на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите поддържат, че в нарушение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.266 КЗ въззивният съд е занижил необосновано размера на обезщетенията за неимуществени вреди, след като е приложил неотносими към принципа за справедливост критерии /възраст и здравословно състояние на увредените лица/ и не е съобразил установените в § 27 ПЗР на КЗ лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП. Позовават се на съществено нарушение на съдопроизводствените правила като твърдят, че съдът е мотивирал изводите си за размера на дължимите обезщетения с обстоятелства, които не са релевирани в исковата молба като основание на претенциите по чл.226, ал.1 КЗ /пропускане на финансова помощ и издръжка вследствие смъртта на пострадалия/. По съображения в жалбата молят за отмяна на решението и за уважаване на предявените срещу застрахователя искове в пълен размер с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация ЗД [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор по чл.287 ГПК. Третото лице - помагач на ответника Методи О. П. от [населено място] не заявява становище по жалбата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия за изхода на делото правен въпрос, свързан с критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да отмени частично решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявените от И. Н. А. и А. Н. А. против ЗД [фирма] преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликите над сумите 50 000 лв. до сумите 100 000 лв., претендирани от ищците като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баща им Н. А., причинена при ПТП на 15.01.2009 г. от застрахования със застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД [фирма] водач Методи П., Софийски апелативен съд е приел, че присъдените от първата инстанция обезщетения над сумите 50 000 лв. са изключително завишени и противоречат на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Намаляването на обезщетенията е мотивирано със съображения, че към момента на събитието ищците са били в трудоспособна възраст /съответно на 22 г. и 28 г./ и не са разчитали на издръжка от починалия си баща. Посочено е също, че от гласните доказателствени средства не може да се направи извод за влошаване на здравословното или на психичното състояние на ищците вследствие смъртта на баща им. За прекомерно завишени от гледна точка на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД са счетени и обезщетенията, които първоинстанционният съд е присъдил на родителите на пострадалия Ката Д. Азова и А. Н. А.. Въззивният съд е преценил, че справедливият размер на полагащите се обезщетения е 30 000 лв., доколкото не е доказано по делото преди смъртта си Н. А. да е подкрепял финансово или по друг начин родителите си. Позовал се е и на отсъствието на доказателства здравословното състояние на ищците да е влошено само поради смъртта на сина им, а не и като последица от напредналата им възраст. Изхождайки от тази преценка, съдът е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете на Ката Азова и А. А. за разликите над 30 000 лв. до 70 000 лв. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и е неправилно. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд формално се е позовал на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, но в действителност е обвързал преценката си за справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди с ирелевантни за неговото прилагане обстоятелства. Основателни са доводите на касаторите, че съдът е нарушил материалния и процесуалния закон като е обосновал извода си за прекомерност на присъдените от първата инстанция обезщетения с отсъствието на доказателства приживе починалият техен наследодател да им е осигурявал издръжка и те да са разчитали на неговата финансова подкрепа. Загубата на издръжка съставлява имуществена вреда, за каквато не е претендирано обезщетение с предявените по делото преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ. Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които касаторите - ищци са претърпели вследствие смъртта на Н. А. със съдържание и обем, индивидуализирани в исковата молба. Според исковата молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания и психически дискомфорт от преждевременната и невъзвратима загуба на починалия, с когото всеки от ищците се е намирал в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност и от когото е получавал нормално присъщата за отношенията родител - дете житейска подкрепа. За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от които се установява, че до смъртта си Н. А. е живеел в [населено място] в общо домакинство с двамата си синове, че е посещавал постоянно възрастните си родители, живеещи в близко село, както и че неочакваната му смърт е предизвикала емоционален срив у неговите деца и родители, които продължават да страдат за него. Вместо да изходи от така установените обективни факти, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, и в зависимост от тях да определи справедливия размер на полагащите се обезщетения, въззивният съд е акцентирал върху липсата на доказателства починалият да е осигурявал издръжка на ищците и те да са разчитали на финансовата му подкрепа. Съобразяването на обстоятелства, които не са релевирани от ищците като неимуществени вреди от процесното събитие и не формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, е довело до незаконосъобразни изводи относно размера на дължимите обезщетения. Незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че присъждането на обезщетения за разликите над сумите 50 000 лв. и 30 000 лв. е несправедливо, тъй като не е доказано смъртта на Н. А. да е довела до влошаване на здравословното и на психичното състояние на касаторите - ищци. Влошаването на здравословното и психично състояние на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, само по себе си не е условие за възникване на правото на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за размера на обезщетението. Фактът, че децата и родителите на починалия не са заболели физически като пряка последица от неговата смърт, не означава, че не са търпели значителни по интензитет морални болки и страдания от загубата му, които предпоставят по-висок размер на обезщетенията. Що се отнася до отражението на събитието върху психическото състояние на увредените лица, в негова подкрепа съществуват категорични свидетелски показания, които не са анализирани в достатъчна степен. За основателни следва да се приемат и доводите в касационната жалба за пропуск на въззивния съд да съобрази размера на обезщетенията с лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по чл.266 КЗ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ като проявна форма на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка. След като към момента на настъпване на процесното събитие /15.01.2009 г./ лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице е 700 000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 1 000 000 лв., определените от въззивния съд обезщетения от 50 000 лв. за синовете на пострадалия и 30 000 лв. за неговите родители са очевидно несъразмерни с тях и занижаването им е несправедливо, което нарушава изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, въведеният с исковете по чл.226, ал.1 КЗ правен спор да бъде разрешен по същество. Пътно - транспортното произшествие, при което е починал наследодателят на ищците, е настъпило на 15.01.2009 г. Към посочената дата пострадалият е бил на 50 г. и според свидетелските показания е бил здрав и жизнеспособен. Неговата смърт е настъпила в резултат на тежки телесни травми, несъвместими с живота, и е предизвикала емоционален срив у близките му. Поради силната обич и привързаност между пострадалия и всеки от ищците последните са претърпели тежки морални болки и страдания по повод на внезапната му загуба, които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на касаторите - ищци ще бъде постигнато с присъждане на пълния размер на претендираните с исковете по чл.226, ал.1 КЗ обезщетения, а именно - по 100 000 лв. за И. А. и А. Н. А. и по 70 000 лв. за Ката Азова и А. Н. А.. Ето защо след отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част ответникът ЗД [фирма] следва да бъде осъден да заплати допълнителни обезщетения в размер на по 50 000 лв. на първите двама ищци и по 40 000 лв. на другите двама ищци, ведно със законните лихви от 15.01.2009 г. до окончателното плащане. В зависимост от окончателния изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите направените пред трите инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на допълнително уважената част от исковете, в размер общо на сумата 29 736 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковете, възлизаща на 7 230 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1774 от 12.11.2012 г. по в. гр. д. № 1848/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 21.12.2011 г. по гр. д. № 5297/2010 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от И. Н. А. и А. Н. А. против ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 15.01.2009 г. смърт на Н. А. за разликите над 50 000 лв. до 100 000 лв. и предявените от Ката Д. Азова и А. Н. А. против ЗД [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие за разликите над 30 000 лв. до 70 000 лв., и вместо това постановява : ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на И. Н. А. с ЕГН [ЕГН] и на А. Н. А. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], [улица], ап.2, суми в размер на по 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ на всеки един, представляващи допълнителни обезщетения /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по гр. д. № 1848/2012 г. на Софийски градски съд/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 15.01.2009 г. смърт на техния баща Н. А. А., ведно със законната лихва от 15.01.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ на Ката Д. Азова с ЕГН [ЕГН] и на А. Н. А. с ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], общ. П., суми в размер на по 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./ на всеки един, представляващи допълнителни обезщетения /над обезщетенията, присъдени с влязлата в сила част на решението по гр. д. № 1848/2012 г. на Софийски градски съд/ за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 15.01.2009 г. смърт на техния син Н. А. А., ведно със законната лихва от 15.01.2009 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на И. Н. А., А. Н. А., Ката Д. Азова и А. Н. А. общо сумата 29 736 лв. /двадесет и девет хиляди седемстотин тридесет и шест лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 7 230 лв. /седем хиляди двеста и тридесет лв./ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :