Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр.София, 15 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 10/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия Т. В. Д. и на повереника на частните обвинители и граждански ищци Ц. П. Н. и Г. Г. Н. против решение № 209/24.11.2011 год. по въззивно нохд № 155/2010 год. на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. В първата жалба и допълнението към нея от защитниците се поддържат доводи за постановяването му при касационните основания по чл.348, ал.1 НПК, при необоснованост и непълнота на доказателствата. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени конкретизираните нарушения на процесуалните правила и правилно приложен закона с оправдаването на подсъдимия по чл.116 НК или според становището, изразено при упражняване правото на защита и на последна дума – за изменение и оправдаване по обвинението за извършено престъпление по чл.116 НК. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци обжалва решението в частта относно оправдаването на подсъдимия по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК, налагането на наказание по вид лишаване от свобода и присъждането на обезщетения в размери, които не съответстват на действителните болки и страдания. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК обосновава алтернативно-отмяна и връщане на делото с указания за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.116 НК или изменение като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и се увеличи размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и мотивира липса на нарушения от поддържаните. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че двете жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Бургаският окръжен съд, наказателен състав с присъдата от 21.04.2010 год. по нохд № 7/2010 год. признал подсъдимия Д. за виновен в това, че: на 29.06.2009 год. в местността „Иракли”-Община Несебър, умишлено умъртвил Гр.Н. по особено мъчителен начин за убития и по начин, опасен за живота на мнозина. На основание чл.116, ал.1, т.6 вр.чл.115 вр.чл.54 НК го осъдил на 16 години лишаване от свобода; на неустановена дата придобил и до 03.07.2009 год. държал в [населено място] без надлежно разрешително боеприпаси – патрони различен калибър, предназначени за стрелба с огнестрелно оръжие. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо – най-тежкото от определените, наказание лишаване от свобода в размер на 16 години, за изтърпяването на което определил първоначален строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Предявените граждански искове за вреди, причинени от престъплението по чл.116 НК уважил в размер общо на 2 000 лева за имуществени и в размер на по 70 хил.лева за неимуществени за всеки един от гражданските ищци Ц.Н. и Г. Н. със законните последици. Отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Произнесъл се по приложението на чл.59, ал.1 НК и по въпросите за веществените доказателства по делото, за размера на държавната такса и за направените по делото разноски. Бургаският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 155/2010 год. изменил присъдата в частта относно квалификацията по чл.116, ал.1, т.6 вр.чл.115 НК като оправдал подсъдимия по т.6, пр.2 – да е причинил смъртта на пострадалия по „особено мъчителен начин”. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по жалбите на подсъдимия и частните обвинители съответно относно осъждането по чл.116 НК и по отношение размера на наказанието и на присъдените обезщетения. Въззивният съд е приел, че за да отговори на поддържаните доводи и да извърши цялостна проверка според изискванията на чл.314 НПК е необходим преразпит на свидетеля Н. Н. и разпит на разпитания само на досъдебното производство като свидетел М. С.. Провел е въззивно съдебно следствие като е събрал доказателства за здравословното състояние на подсъдимия, приел е представените писмени доказателствени средства за психическото здраве на свидетеля Н. и е допуснал и приел съдебнопсихиатрична експертиза за него, разпитал е подробно за относими към предмета на доказване обстоятелства свидетеля М. С.. Изложил е подробно приетата за установена фактическа обстановка. Анализирал е доказателствения материал, включително и събрания във въззивното производство, отговорил е на всички доводи и възражения на страните. Конкретизирал е доказателствените средства, на които е основал фактическите и правните изводи и тези, които е определил изцяло или отчасти като противоречиви или неустановяващи относими към предмета на доказване обстоятелства. Приел е за основателна жалбата на подсъдимия само досежно приложимия материален закон по обвинението за извършено престъпление по чл.116 НК като го е оправдал по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 НК, за което е изложил подробни съображения. Мотивирал е отказа си да приеме за основателни останалите доводи и възражения на обжалвалите присъдата страни. Неоснователно е възражението, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е разгледал делото в отсъствие на подсъдимия, с което го е лишил от правото да се защити. На 19.10.2010 год. е проведено съдебно заседание в отсъствие на подсъдимия и при участието на редовно упълномощените му защитници адв.В.В. и адв.Ив.Л., при наличието на данните, че призовката не е била връчена на подсъдимия поради преместването му от затвора в болнично заведение. С молба-декларация от 14.10.2010 год. подсъдимият Д. е заявил желание заседанието на 19.Х.2010 год. да „протече в мое отсъствие в присъствието на адвокат Ив.Л.”, тъй като се намира в тежко здравословно състояние, което не му позволява да присъства. Във втория абзац на молбата е изложена и молбата му да бъде разгледана депозираната пред въззивните съдии молба за промяна на мярката за неотклонение. От същата дата е и молбата от адв.Ив.Л., в която е заявил искане делото да се гледа „само в мое присъствие” поради влошеното здравословно състояние на подзащитния му Д.. Всички факти, съдържащи се в двете молби е потвърдил в съдебното заседание, което е насрочено за събиране на доказателства, а не за произнасяне по молба за мярка за неотклонение. Другият защитник на подсъдимия-адв.В. е заявила, че споделя становището, „че не са налице пречки за даване ход на делото” като се е обосновала с представените доказателства за състоянието на подсъдимия и изразеното от него „с нарочна молба”. Проведено е съдебно следствие – разпит на вещото лице, изготвило и представило експертизата за Н.Н., разпит на свидетеля М.С., предоставена е възможността на страните-адвокати и прокурор, да направят свои искания и с мотивирани определения съдът е изразил становището си по тяхната основателност, произнесъл се е и по искането за изменение на мярката за неотклонение. От изложеното следва, че подсъдимият изрично е заявил съгласието си делото да се разгледа в негово отсъствие, че е представляван от договорните му защитници, които са упражнили в пълен обем правата си, за да защитят и правата на подсъдимия според пълномощията, които са имали от него. Решението да участва или не във въззивното производство е на подсъдимия и той го е упражнил по категоричен начин. Няма нарушение на процесуалните му права като е изразил волята си в писмената молба и чрез защитниците си. Съгласно чл.329 НПК само участието на прокурора в съдебното заседание е задължително и неявяването на подсъдимия не е било пречка за разглеждане на делото. Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.311 НПК нито при провеждане на съдебното следствие, нито като е утвърдил процесуалните действия на първоинстанционния съд при събиране и проверка на доказателствения материал. От съдържанието на показанията на всички разпитани от инстанциите по същество свидетели е видно, че са подробни и за относими към предмета на доказване обстоятелства, както и че са проведени при активното участие на всички страни в наказателното производство. Няма данни да са направени възражения за непълни и невярно отразени показания в протоколите. Ако са констатирали такива, страните, съгласно чл.312 , ал.1 НПК, са могли да упражнят правото си в предвидения тридневен срок от датата на изготвяне на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения, но за такива няма данни по делото. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението в жалбата, че показанията на свидетелите са оценявани в нарушение на чл.107, ал.3 НПК – само във вреда на подсъдимия. Въззивният съд не само е оценил като правилна оценката на доказателствения материал в мотивите към първоинстанционния съдебен акт, но и сам е направил подробен и задълбочен анализ на показанията на всички свидетели като е изразил ясно становището си защо кредитира показанията на свидетеля Полибосян като последователни, подробни и безпротиворечиви независимо от близките отношения с пострадалия, кои са другите доказателствени средства, които го подкрепят за установените от него относими обстоятелства. Анализирал е и показанията на втората група свидетели – тези от компанията на подсъдимия – Ч., Б., Я., Д., К., Д., Б. и е отчел тяхната родствена връзка или приятелска близост, но след съпоставянето им с останалите – гласни и писмени доказателствени средства и е изложил съображения за кои обстоятелства от относимите за решаване на въпроса за авторството на деянието са достоверни.. Доколкото е имало противоречия те са били отстранени по начина според изискванията на чл.305, ал.3 НПК. Няма нарушение на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК относно показанията на св.Б. с прочитането на депозираните пред съдия, за което е дадено съгласие от страните. Показанията на тази свидетелка са подробно анализирани и правилно възприети като достоверни тези, дадени на досъдебното производство, за които е заявила, че „категорично потвърждавам тяхната истинност”. В нейните и показанията на св.Ч., която също е от компанията на подсъдимия, се съдържат данни за неговите изявления след произведените изстрели и оценката му за резултата, който е предизвикал, както и за предхождащи резултата думи и действия, указващи на намерение да изпълни заканата си да ги изтрепе /тези, които ги дразнят на плажа, които са разпънали палатка до кучетата му и ги предизвикват да лаят, а единият от тях е пострадалият Гр.Н., с когото часове по-рано е имал конфликт по този повод и му е отправил заплаха с пистолет/. Правилна е и оценката на обясненията на подсъдимия-както вътрешно противоречиви и непоследователни, така и в противоречие с показанията на свидетелите, включително и с тези от компанията му. Подробен и задълбочен е и анализът на показанията на св.М. С.. По убедителен начин и в съответствие с другите доказателствени средства свидетелят е установил съществени обстоятелства, отнасящи се до поведението на подсъдимия при първия инцидент с пострадалия Гр.Н., както и за конкретните му действия и месторазположение при произвеждане на изстрелите. Доколкото е имало някакви противоречия, на които се е позовал защитника на подсъдимия, те са за несъществени обстоятелства. Въззивният съд е заличил като свидетел Н.Н. поради наличие на психическо заболяване, създаващо съмнение за възможността да дава достоверни показания. Обсъдил ги е в смисъла на оценката, която им е дал първоинстанционния съд като достоверни и въз основа на които е направил свои фактически и правни изводи. Това обаче не дава основание да се приеме, че ги е взел предвид и ги е оценявал с останалите доказателствени средства, а само да мотивира по убедителен начин решението си да не ги кредитира и да ги игнорира от доказателствената маса – нещо, което първоинстанционният съд не е могъл да направи поради липса на доказателства за психическите му проблеми. Няма нарушение на процесуалните правила във връзка с приемане и оценка на негодно доказателство за относими обстоятелства, а приемането им за установени въз основа на други доказателствени средства не е израз на предубеденост, а на правилен подход за извеждане на фактическите изводи. На досъдебното производство са назначени експертизи за изясняване на различни обстоятелства, защото е прието, че са необходими специални знания. Всички вещи лица, както правилно са приели инстанциите по същество, са отговаряли на изискванията да са специалисти от съответната област, както и да изготвят заключенията си с оглед знанията си, научната литература в съответната област и данните, съдържащи се в събрания доказателствен материал. С тези изисквания са се съобразили всички вещи лица, чиито заключения след допълнителните им пояснения в съдебните заседания са приети като ясни, обосновани и несъдържащи съмнения за тяхната правилност, тъй като достатъчно пълно са отговорили на поставените и допълнени от страните въпроси. Вещото лице М. е изготвил физикохимичната експертиза, въз основа на която въззивният съд е приел, че правилно установената капсулна макрочастица от изстрел от натривката от дясната ръка на подсъдимия Д. като капсулен състав е характерна за огнестрелни муниции. Правилно инстанциите по същество не са назначили друга експертиза само защото по състав не съответства на намерените на мястото на стрелбата патрони. Това, установено по посочения начин, обстоятелство е основанието да се направи верен извод, че подсъдимият е произвел изстрел не само с газово оръжие, с което е наранен свидетеля Я., но след като е „засекло”, което е установено по безспорен начин, е употребил бойно оръжие и с него е причинил нараняването на пострадалия, довело до смъртта му. Установено е и обстоятелството, че освен газовия пистолет, който доброволно е предал на служителите на полицията, е имал и друг пистолет, различен по вид, който е показвал преди инцидента. На кого е бил този пистолет, дали е бил законно или без разрешение притежаван от подсъдимия или друго лице не е обстоятелство, което е следвало да бъде изследвано и да се събират доказателства, защото според защитниците би могло да има значение за оневиняване на подсъдимия. Допускат се не всички, за които са направени искания от страните, а само тези доказателствени средства, въз основа на които могат да бъдат установени само относими към предмета на доказване обстоятелства. Неоснователно е и възражението, че съдебните инстанции неправилно са се доверили на заключението на вещото лице съдебен медик, тъй като, може би, според защитниците не е бил компетентен, а е следвало да изготви заключението си съвместно с балистик и трасолог. По отношение на това вещо лице не е направено възражение за некомпетентност в своята област или за невярно отразяване на установеното при аутопсията проникване на куршума-посока, движение, положение на стрелеца спрямо пострадалия, положение на тялото на пострадалия. По ясен и несъмнен начин заключението съдържа отговор на всички въпроси, които са мотивирали съда да приеме, че стрелецът е бил срещу пострадалия, последния е бил в положението, което е описано от свидетелите – леко приклекнал с вдигнати към главата ръце и с лице към подсъдимия. При обоснования анализ на целия доказателствен материал, от който се установяват тези обстоятелства, не може да се направи извод, че заключението е едностранно, че не е правилно или не е достатъчно пълно и ясно, за да поражда някакво съмнение за верността му. Допълнителна или нова експертиза с участието на едно или повече вещи лица с една или различни специалности е предвидено от законодателя само при наличието на определените в чл.153 НПК предпоставки. Не е допуснато нарушение, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, с отказа на съда да се уважи искането за провеждане на следствен експеримент или очна ставка. Провеждането на посочените процесуални действия е предвидено от законодателя /чл.166 и сл. и чл.143 НПК/ като възможност, а не като задължение за съответния орган, който има правото на преценка дали това е подходящия начин за да провери и уточни данни или да отстрани противоречия. Разпитите на свидетелите и подсъдимия са проведени задълбочено, подробно и за съществени обстоятелства по делото. Констатираните противоречия за относими обстоятелства са отстранени по начина, предвиден в чл.305, ал.3 НПК, за което са изложени подробни съображения и от двете инстанции по същество, които настоящият състав споделя изцяло. Поддържа се, че са допуснати съществени пропуски при извършване на процесуалните действия на досъдебното производство, както и че инстанциите по същество не са взели предвид обстоятелството, че подсъдимият е предал на служителите на полицията газовия пистолет, но това не е отразено в протокол за доброволно предаване, а в протокола за оглед. Въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на решението си да приеме, че събирането на доказателствения материал е извършено както от досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд по правилата на НПК. Приел е, че е годен и достатъчен, за да направи верни фактически и правни изводи. Абстрактните твърдения за допуснати пропуски не следва да бъдат обсъждани, но дори и да са конкретизирани някакви нарушения с оглед времето и фазата, в която е следвало да бъдат извършени, не биха могли да бъдат отстранени и не съставляват основание за отмяна на съдебния акт. Второто възражение, макар и да е основателно, не указва на съществено нарушение, което да е основание за отмяна поради нарушаване правата на подсъдимия по съществен начин. Няма спор, че подсъдимият е предал доброволно пистолета на първите пристигнали на произшествието служители на МВР, че това е установено и от други свидетели, но че не е обстоятелство, което да има значение на оневиняващо го. Доводите за необоснованост и непълнота на доказателствата в жалбата на подсъдимия нямат връзка с доводите за процесуални нарушения, каквито, както беше изложено по-горе, не са допуснати, не могат да бъдат предмет на касационната проверка и не следва да бъдат обсъждани. Неоснователна е жалбата на частните обвинители и граждански ищци за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК с оправдаването на подсъдимия по квалифициращия признак „особено мъчителен начин за убития”. Въззивният съд е изложил подробни правни съображения, основани на безспорно установената конкретна фактическа обстановка, че подсъдимият е извършил убийство на Гр.Н. с бойно оръжие, че е стрелял срещу него и че точността му е резултат от добра подготовка за работа с оръжие предвид дългогодишната му служебна дейност като офицер от армията, че около пострадалия е имало и други хора, които е могъл да нарани. Приел е за установени мястото на нараняване и органите, които са засегнати, както и причината, предизвикала бързото изпадане в безсъзнателно състояние, поради което не е имал обективна възможност да възприема силни болки и страдания. Правилно по изложените съображения въззивният съд е приел, че не е налице квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6 пр.2 НК, след като предсмъртните мъки обективно не са могли да продължат за един по-продължителен период от време. При конкретно установената фактическа обстановка въззивният съд е направил верен правен извод за приложимия материален закон. Възражението за явна несправедливост на наложеното наказание по вид и размер – 16 години лишаване от свобода, е поддържано и пред въззивния съд. В мотивите на решението се съдържа отговор за неоснователност, основан на данните за обоснованата оценка на всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства. Законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл.54 НК, т.е. че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, за каквито са приети чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, които определят подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност, причините за извършване на престъплението, здравословното му състояние, повлияно от извършеното, поведението на пострадалия, резултата и последиците. В определения размер съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не е явно несправедливо. Няма обстоятелства, въз основа на които да се мотивира извод за необходимостта да се наложи наказание доживотен затвор, което поначало е предвидено за случаите, когато не само извършеното, но и конкретната обществена опасност на личността указват на необходимост както за изолиране от обществото за определен период от време, така и за поставянето при по-специален режим и условия. Изводът, че подсъдимият следва да носи и гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД е законосъобразен. Въззивният съд по повод възражението за нарушение на чл.52 ЗЗД е изложил подробни съображения, които и настоящият състав споделя, че всички относими обстоятелства са взети предвид и правилно оценени. Отчетено е наличието на действителни болки и страдания, които са причинени от неправомерното поведение на подсъдимия, на родителите на пострадалия, на близостта и добрите взаимоотношения. Не е надценено и конкретно установеното поведение на пострадалия, с което е създал условия за възникване на конфликти. Отговорността на подсъдимия следва да бъде не само с оглед резултата, но и с действително извършеното от него. Обезщетения в размер на по 70 000 лева за всеки един от гражданските ищци съответства на моралния критерий за справедливост и не са определени в нарушение на закона – чл.52 ЗЗД. По тези съображения жалбата в частта за гражданската отговорност е неоснователна. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209/24.11.2010 год. по въззивно нохд № 155/2010 год. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/