Р Е Ш Е Н И Е 142 №28.07.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1945/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. С. срещу решение №147/06.06.2016г. по т.д.№77/16г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено изцяло решение №851/12.11.15г. по т.д.№237/2010г. на Окръжен съд Варна,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма] /като правоприемник на [фирма]/ искове с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ - за изплащане на равностойност на дружествен дял в размер на 449 501,47 лв.,поради погасяване на това вземане чрез съдебно прихващане с вземания на дружеството срещу него до този размер, основани на чл.145 ТЗ вр. чл.248 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; за заплащане на сумата 1800 лв. , представляваща внесен дялов капитал. В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на въззивното решение, неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуални правила при постановяването му. [фирма] в писмен отговор е оспорил изложените в касационната жалба оплаквания с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното въззивно решение и искане за потвърждаването му. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди решението на първата инстанция ВАпС е приел предявения от ищеца иск по чл.125 ал.3 ТЗ за основателен и доказан в претендирания от него размер,но, разглеждайки направеното в производството от страна на ответника възражение за прихващане с вземане на дружеството към ищеца,основано на разпоредбата на чл.145 ТЗ,е достигнал до изводи за неговата основателност и поради това – за правилност на извършеното от първата инстанция прихващане с това вземане до размера на претендираното,обусловило отхвърлянето на предявения иск. По спорното вземане,предмет на възражението за прихващане, съдът е съобразил като доказателство,установяващо касова наличност в размер на 419 лв. към момента на освобождаването на ищеца като управител на дружеството, подписания от самия него междинен баланс към 30.04.09г. Приел е като потвърждаващи липсата на парични суми в претендирания с възражението за прихващане размер от 420 925,53 лв. констатациите в заключението на вещото лице за наличие на изтеглени от ищеца през 2008г. и 2009г. от банковите сметки на дружеството суми,които са били заприходени на каса и съответно осчетоводени като изтеглени от касата суми,чието разходване е останало неотчетено. Констатирал е последващо отразяване в счетоводството на ответника на сума в този размер като задължение на ищеца към дружеството. Въпреки изразеното от решаващия състав принципно съгласие с възражението на ищеца,че установяването на касовата наличност, следва да бъде извършено съгласно ЗСч или счетоводните стандарти – с приемо-предавателен протокол или протокол за инвентаризация,изготвени по съответния ред,ВАпС не е приел за недоказано твърдението за настъпили вреди от управлението на ищеца. Позовал се е на материална доказателствена сила на междинния счетоводен баланс,като частен свидетелстващ документ, установяващ неизгодни за издателя му факти /за посочения в него размер на касовата наличност/ и на липсата на твърдения и доказателства за предаването на тази сума на представител на дружеството след освобождаването на ищеца като управител или за разходването й в интерес на дружеството. Приемайки,че доказването на тези факти е в тежест на ищеца, при липса на осъществено такова,съдът е направил заключението си за наличие на нанесена щета на дружеството.След като е констатирал наличие на решение на ОС за търсене на отговорност от управителя по чл.145 ТЗ,поддържано в съдебната практика като предпоставка за допустимост на иска,наличието на виновно неизпълнение на задълженията на ищеца като управител на дружеството и настъпил за последното вредоносен резултат,съдът е заключил,че специалната му управителска отговорност подлежи на ангажиране. С определение №130/07.03.17г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса Допустимо ли е в производството по предявен иск по чл.145 ТЗ имуществената отговорност на управител на О. за недостиг на парични средства в дружеството да бъде ангажирана без да е извършена ревизия или инвентаризация на елементите на активите и пасивите на дружеството,за да се установи съответното им състояние/наличност към определен момент? Допускането е извършено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК с оглед наличието на постановено от състав на Софийски апелативен съд решение №57/14.01.14г. по т.д.№1672/13г.,съдържащо противно на възприетото от въззивния съд по настоящото дело разрешение. С това решение е прието,че само липсата на ангажирани от ответника по иска по чл.145 ТЗ доказателства, оправдаващи разходването на суми на дружеството, не би могла да обоснове предпоставки за реализирането на отговорността на управителя,без да е извършена съответна инвентаризация и да са съставени съответни счетоводни документи,установяващи реално причинена на дружеството вреда в резултат на неотчитането на паричните средства. Настоящият състав намира да правилно разрешението,възприето в посоченото решение на САС по следните съображения: Отговорността на управителя за вреди , причинени на търговското дружество от неговото управление , е специална имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното му правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона - като негов органен представител,натоварен с функциите да организира и управлява добре дейността и имуществото търговеца. Тя е неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите,които дружеството реално е претърпяло вследствие лошото управление. В това число се включва и хипотезата,когато вследствие конкретни действия или бездействие - неупражнен контрол от страна на управителя на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални активи или парични средства. При всички случаи,съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер , като реално отразили се върху патримониума на дружеството. Доколкото вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца по иска по чл.145 ТЗ , последният следва да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване,а и че то е редовно и документално обосновано. В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични средства,настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи,че те са били осчетоводени в баланса на дружеството,а е необходимо да са налице и съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за резултат от инвентаризация,сравнителна ведомост,приходни и разходни касови ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата,респ. – на вземането от управителя. Вътрешната ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост,доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде установено по обективен начин съответствието между документалното и фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към определен момент,което се установява от нарочна комисия,назначена от ръководителя на предприятието , която отразява резултата от проверката в съответен писмен първичен счетоводен документ /протокол/,служещ като основание за по-нататъшните счетоводни записвания. В частност на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата дейност на материално-отговорните лица. Проверката,включваща съпоставяне на приходните,разходните касови ордери и други платежни документи с отразяванията,извършени в касовата книга и регистъра за движението на паричните суми по банковите сметки,също се извършва от назначена от управителя комисия,която изготвя акт за касова наличност. Именно актовете,с които проверките приключват,като обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални разлики между документалното и фактическото имуществено състояние,са основание за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно – за търсене на имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица било по реда на Кодекса на труда – за материално-отговорните лица или по Търговския закон – за управителите на дружества. За разлика от обикновеното материално-отговорно лице,което изпълнява конкретно възложени му от работодателя функции по събиране,съхраняване и отчитане на стоково-материални ценности,след като такива са му заприходени по съответния ред, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството,при което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси изисква извършването на пълна /а не частична,каквато е проверката за касова наличност,за която отговаря конкретно касиерът като МОЛ/ проверка на имущественото състояние на дружеството.Тъй като ГПК не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства,с които може да бъде установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо, но не единствено средство за доказване.Последното може да бъде извършено и чрез експертиза в хода на производството , която обаче следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението на ответника по иска по чл.145 ТЗ и,чието съществуване е безспорно между страните по делото. С оглед така възприетото разрешение на правния въпрос,въззивното решение е неправилно. Основанието на предявения от ищеца С. иск по чл.125 ал.3 ТЗ е безспорно между страните и установено от доказателствата по делото.И двете инстанции правилно и безпротиворечиво са приели наличие на предпоставките за изплащане на дела му като съдружник в дружеството – членствено правоотношение между страните при 36%-но дялово участие на ищеца,прекратено поради изключването му с решение на О. от 02.11.09г. и липса на извършено извънсъдебно плащане от страна на ответното дружество на дела му към момента на прекратяване на участието му в него.Отмяната на решението за изключване с влязло в сила съдебно решение,постановено по предявения от С. иск по чл.74 ТЗ не възстановява членствените му права,доколкото междувременно е било вписано преобразуване на дружеството от дялово в акционерно.При това и с оглед липсата на данни срещу дяловете на С. да са му прехвърлени акции по правилото на чл.185 ТЗ, преобразуваното в АД дружество, конституирано като универсален правоприемник на [фирма], дължи тяхното изплащане. По спорния размер на дължимия в парично изражение и подлежащ на изплащане дял е допусната,назначена и изслушана в производството пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза.Заключението й е изготвено съобразно законовото изискване на чл.125 ал.3 ТЗ и съдебната практика относно момента и начина на изчисляване на подлежащия на изплащане дял /р. №87/06.06.12г. по т.д.№468/11г. на второ т.о. и р.№100/07.02.13г. по т.д.№665/11г. на първо т.о. на ВКС/,при което размерът на дела е определен на 449 501,47 лв.В този размер предявеният иск подлежи на уважаване,ведно със законната лихва. Направеното от ответника, в защита срещу така предявения иск, възражение за прихващане с правно основание чл.145 ТЗ,е недоказано. Същото е основано на твърдения, изложени в отговора на исковата молба, че след освобождаването му като управител на 16.04.09г. С. е задържал и не е предал на новоизбрания управител осчетоводените като налични парични средства от касата на дружеството,възлизащи на 420 925,53 лв.,които дължи заедно с лихва за забава от поканата - 12.05.09г. до датата на съдебно направеното възражение за прихващане в размер на 145 415,77 лв.Като доказателства за установяване на тези твърдения ответникът е посочил и представил справка за състоянието на касовата наличност по счетоводни данни към 16.04.09г. в размер на 420 925,53 лв.,съставена и подписана от счетоводителя на дружеството и новия управител на 02.08.12г. и счетоводен баланс към 16.04.09г.,също изготвен и подписан от счетоводителя и новия управител на 02.08.12г.,в който са отразени парични средства в брой в размер на 421 хил.лв. Така ангажираните доказателства са оспорени от ищеца като антидатирани,неверни и негодни да установят твърдяния факт. Като изходящи от ответното дружество частни документи, съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.2 ГПК,истинността им е следвало да бъде доказана от него със съответни първични счетоводни документи,въз основа на които е издадена справката и са извършени записванията по баланса /повече от две години след нормативно определения срок за съставяне на баланси и също толкова след завеждането на исковата молба в съда/. Такива първични счетоводни документи не са представени,но в т.2 от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е направена констатация за касова наличност по счетоводни данни към 16.04.09г. в размер на 420 959,53 лв.,а в съдебно заседание вещото лице е уточнило,че тази констатация е основана на предоставената му хронологична ведомост на счетоводните записвания във връзка с касата на дружеството. Заключението не е оспорено в тази му част/,поради което следва да се приеме за установено по надлежния ред, че към 16.04.09г. /датата на освобождаване на С. като управител/ дружеството е разполагало със средства в брой по каса в размер на 420 959,53 лв. За да докаже ответникът тезата си,обосноваваща основателността на възражението му за прихващане,в негова тежест е да установи както,че след 16.04.09г. е констатирана по надлежния ред липса на осчетоводените като налични парични средства и,че тази липса би могла да бъде възложена в тежест именно на управителя.От данните по делото /свидетелските показания на С. Н.,работила в дружеството като технически организатор до 01.04.09г./ се установява,че в дружеството е имало назначен касиер – Н. Т.,която е била натоварена с отчетнически функции по събирането,съхраняването и отчитането на наличните на каса парични средства в дружеството,както и,че касовата наличност се е съхранявала в каса,находяща се в офиса на дружеството,където в самостоятелна стая се е помещавало работното място на касиерката.По делото липсват доказателства - протокол за касова наличност или друг акт, съставен в определен момент след 16.04.09г.,към която дата е била отчетена посочената по-горе парична сума като налична на каса, установяващ фактическата й липса. Няма данни и за съставен по съответния ред акт за начет на материално-отговорното лице за липса,което е косвено доказателство за неустановеност на такава. В заключението си вещото лице споменава,че при извършването на проверката в счетоводството на ответника му е бил представен протокол от 12.05.09г. за отваряне на касата и отчитане на наличната сума в нея,но съответни констатации по съдържанието на този протокол /като установена липса/ няма отразени в заключението. Такива биха били и необосновани,доколкото такъв протокол изначално не се твърди да е съставян,нито е представен и приет по делото по предвидения процесуален ред. При тези обстоятелства документално необосновано е направеното в изготвения от ответното дружество едва на 02.08.12г. счетоводен баланс към 30.11.09г. отразяване на наличие на вземане в размер на 421 хил. лв.,което по обясненията на вещото лице представлява осчетоводяване на задължение на ищеца към дружеството. Последното е опровергано и от съставения и заверен от одитор счетоводен баланс на дружеството към 31.12.09г. с приложен към него доклад за дейността ,в който е посочено,че при проведената инвентаризация към 31.12.09г. липси и излишъци не са установени, към същата дата дружеството има парични средства на каса и в банкови сметки в размер на 201 хил. лв.,а вземанията му в размер на 556 хил.лв. са текущи и в основната си част са такива от клиенти и доставчици. Изложеното налага извод за недоказаност на твърденията на ответника за причинени от управлението на ищеца вреди за дружеството,поради което направеното от него възражение за прихващане не подлежи на уважаване. На ищеца се дължи вземане за неизплатен дружествен дял в размера,установен по делото. Като е достигнал до противния извод в решението си въззивният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за производството пред всички инстанции в общ размер 60 615,05 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №147/06.06.2016г. по т.д.№77/16г. на Варненски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Д. П. С. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] ап.4 на основание чл.125 ал.3 ТЗ сумата 449 501,47 лв.,ведно със законната лихва,считано от 16.02.2010г. до окончателното й изплащане,както и 60 615,05 лв. разноски за производството по делото пред всички инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.