Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
София, 30 юни 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет
и първи юни двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна
Методиева
ЧЛЕНОВЕ:
Биляна Чочева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 290/2010 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на определение № 268 от 11.02.2010 год. постановено по НЧД № 266/2010 год. на Плевенския районен съд.
В искането се поддържа основание за възобновяване нарушение на материалния закон, което е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че съдът е направил неправилна преценка на обстоятелствата от значение за групиране на наказанията и е определил общи наказания за престъпления, които се намират в отношение на рецидив. Иска се определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник изразява становище да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:
С определение № 268 от 11.02.2010 год. по НЧД № 266/2010 год., постановено в производство по реда на чл. 306 ал.1т.1 НПК Плевенският районен съд е групирал наказанията на осъдения А. И. И. по отразените в свидетелството му за съдимост седем влязли в сила присъди, като му е определил общо наказание пробация включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото, всички за срок от по една година по присъдите по НОХ дело № 499/2006 год. и НОХ дело № 2074/2006 год. и е приспаднал изтърпяните части и общо наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор по присъдите по НОХ дело № 2503/2008 год. и НОХ дело № 2475/2009 год. и е приспаднал изтърпяните части. Постановил е отделно изтърпяване на наказанията по НОХ дело № 701/2009 год. и НОХ дело № 2169/2009 год. На основание чл. 68 НК е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХ дело № 1326/2006 год.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно поради следните съображения:
Делото е разгледано за втори път от Плевенския районен съд, след като с решение № 20 от 20.01.2010 год. по ВЧНД № 1280/2009 год. въззивната инстанция е отменила определението, с което е било извършено групиране на наказанията на осъдения А. И. И. поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в пълната липса на мотиви, което не дава възможност да се провери правилността на съдебният акт. Отделно от това е констатирано и нарушение на материалния закон изразило се в неправилно групиране на наказанията по НОХ дело № 2503/2008 год. и НОХ дело № 2475/2009 год. и неправилното приложение на чл. 68 ал.1 НК за групираното наказание по НОХ дело № 1326/2006 год. и НОХ дело № 2074/2006 год.
При повторното разглеждане на делото съдът не е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК, като не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства от значение за групиране на наказанията, а именно времето на извършване на деянията, влизането на присъдите в сила и размерите на наложените наказания. Допуснатото нарушение е довело до групиране на наказанията за деяния, които са извършени в условията на рецидив и до нарушение на принципа за най-благоприятното съчетание, задължаващ съда при няколко възможности да групира наказанията по начин, при който ще се търпи най-малко по размер общо наказание.
Основателен е довода в искането за допуснато нарушение на материалния закон с групиране на наказанията по НОХ дело №2503/2008 год. и НОХ дело № 2475/2009 год. защото първата присъда е влязла в сила на 16.07.2008 год., а деянието, за което е осъден по втората присъда е извършено на 9.06.2009 год. Двете деяния се намират в рецидив помежду си и наложените за тях наказания следва да бъдат изтърпяни поотделно. Следва да се посочи, че при повторното разглеждане на делото това нарушение не е могло да бъде отстранено, защото съвкупността е обособена по този начин още при първото групиране на наказанията, а постановеното определение е било отменено само по жалба на осъдения и е недопустимо да се утежнява положението му.
Неоснователен е довода за допуснато нарушение на закона в частта, с която е определено общо наказание по присъдите по НОХ дело № 499/2006 год. и НОХ дело № 2074/2006 год. Деянията, за които е осъден с тези присъди са извършени в условията на съвкупност защото първата присъда е влязла в сила на 7.02.2006 год., а деянието по втората е извършено на 26.01.2006 год. и няма пречка за тях да бъде определено общо наказание. От друга страна деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 2074/2006 год. се намира в условията на съвкупност и с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 1326/2006 год., което се намира в условията на рецидив с деянието, за което е осъден с присъдата по НОХ дело № 499/2006 год. При тази усложнена форма на множество престъпления съдът е следвало да групира наказанията по тези три присъди при най-благоприятното за осъдения съчетание, така че да търпи най-малко по размер наказание. Липсват съображения защо съдът приема, че избрания от него вариант е единствено възможния за групиране на наказанията, което не дава възможност да се провери начинът на формиране на решението ми.
Допуснатите нарушения са особено съществени по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и могат да бъдат отстранени само при ново разглеждане на делото. Те са основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред определение. На това основание производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички налични данни за осъжданията и изтърпяните части на наказанията на осъдения А. И. И. и да приложи точно материалния закон, като му определи по реда на чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК общо наказание само по присъдите, деянията за които са извършени в условията на съвкупност и то при най-благоприятното за него съчетание с оглед размера на общото наказание и наказанието, което ще се търпи отделно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Възобновява производството по НЧД № 266/2010 год. по описа на Плевенския районен съд.
Отменява постановеното по делото определение № 268 от 11.02.2010 год., с което са групирани наказанията на осъдения А. И. И..
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: