Ключови фрази


- 12 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 502

гр. София, 20.06.2022 година.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 02.02.2022 (втори февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3254 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 326 654/10.06.2021 година, подадена от Б. А. М., срещу решение № 262 065/29.03.2021 година на Софийски градски съд, ІV-Б състав, постановено по гр. д. № 2845/2020 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 1099/06.01.2020 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 47 150/2018 година и е отхвърлил предявените от Б. А. М. срещу „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] за осъждане на дружеството, на основание чл. 114, във връзка с чл. 113 от ЗЗП и чл. 79 от ЗЗД да замени продадените на М. по договор за покупко-продажба № [№]/27.04.2016 година холна гарнитура „Енрико“ 272+291+274, 338/98/86h, кафява естествена кожа и два фотьойла „Енрико“ 291, 91/98/86h, кафява естествена кожа с нови, съответстващи на договореното.
В подадената от Б. А. М. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] искове чл. 114, във връзка с чл. 113 от ЗЗП и чл. 79 от ЗЗД да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] е подал отговор с вх. № [№]/28.07.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 262 065/29.03.2021 година на Софийски градски съд, ІV-Б състав, постановено по гр. д. № 2845/2020 година и такова не следва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.
Б. А. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.05.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № [№]/10.06.2021 година, като е подадена по пощата на 09.06.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателката в подаденото от нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е посочил, че съгласно разпоредбите на чл. 105 и чл. 108 от ЗЗП продавачът бил длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за покупко-продажба и отговарял за несъответствието й, съществувало при доставянето й проявило се до две години от доставката, дори да не е знаел за това несъответствие, като проявило се до шест месеца от доставката несъответствие се считало, че е съществувало при предаването на стоката, освен ако се докажело, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Разпоредбата на чл. 106 от ЗЗП уреждала нормативно определението за съответствие на стоката с договора-да притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните и характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Съгласно разпоредбата на чл. 112 и чл. 113 от ЗЗП при несъответствие на стоката потребителят имал право да предяви рекламация, като поиска ремонт на стоката или замяна на същата с нова, продавачът бил длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за покупко-продажба безплатно. Съгласно нормата на чл. 122 от ЗЗП потребителят имал право да извърши рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, като това право можело да се упражни, чрез възстановяване на заплатената сума, отбив от цената, замяна на стоката с друга или безплатно извършване на ремонт по реда на чл. 113 и чл. 114 ЗЗП.
Въззивният съд е приел, че в случая по делото било установено, че страните били обвързани от валиден договор за покупко-продажба № [№]/27.04.2016 година по който „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] продало на Б. А. М. холна гарнитура „Енрико“ 272+291+274, 338/98/86h, кафява естествена кожа за сумата от 5399.00 лева и два фотьойла „Енрико“ 291, 91/98/86h, кафява естествена кожа за сумата от 2738.00 лева, но от тези суми била направена от търговеца отстъпка от цената „лоялен клиент“ в размер на 406.85 лева, сумата от 7730.15 лева била платена от М. на две вноски-на 27.04.2016 година и на 22.07.2016 година, стоката била доставена на 25.07.2016 година и била приета от купувача. В началото на февруари 2018 година. М. забелязал поява на странен лъщящ ефект по дивана-петно, като на 13.02.2018 година предявил рекламация за холната гарнитура с твърдения, че кожата лъщи странно, а на 26.02.2018 година дружеството отхвърлило рекламация поради неустановено несъответствие.
Също така съставът на Софийски градски съд е посочил, че въпроси по делото били причината за появата на лъщящи и тъмни петна върху дивана, това дали същите са несъответствие по смисъла на чл. 106 от ЗЗП, съответно дали за „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] било възникнало задължение да замени стоката поради несъответствието й с договора. Съдът приемал за установено по делото че М. имал качеството потребител, а дружеството имало качеството търговец по смисъла на § 13, т. 1 и 2 от ДРЗЗП, че процесните мебели били потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 от ЗЗП, поради което и правилата на ЗЗП били приложими. Тези обстоятелства не били спорни по делото, а и се установявали от събраните доказателства-мебелите били движима материална вещ, М. бил физическо лице, което придобивало стоките, които не били предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] било юридическо лице, което продавало или предлагало за продажба стоки, като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. За да се ангажирало отговорността на продавача както по реда на чл. 193 и следващите от ЗЗД, така и по реда на ЗЗП, по делото следвало да се установи, че стоката страдала от недостатък, който бил съществувал към момента на предаването на стоката от продавача на купувача. Продавачът отговарял само за недостатъци, които били съществували към този момент. В тежест на купувача било да докаже съществуването на недостатъка към този момент. Това било така, защото това бил положителния факт, от който той извличал благоприятни за себе си последици и бил част от основанието на иска му. За доказването на това обстоятелство ЗЗД не било уредило презумпции. ЗЗП, чиято цел била да осигури по-висока степен на защита на потребителя, уреждал такава презумпция с разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП. С тази разпоредба законодателят бил уредил презумпцията, че несъответствие на потребителска стока, което се е проявило до шест месеца от предаването й на потребителя, се приема за съществувало към предаването на стоката, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Така законодателят в отклонение от общите разпоредби на чл. 193-чл. 195 от ЗЗД бил олекотил доказателствената тежест на потребителя, като го бил освободил от ангажиране на доказателства, че несъответствието е съществувало към предаването на стоката. За да се възползвал от презумпцията по чл. 108 от ЗЗП потребителят само следвало да докаже, че несъответствието съществува преди да изтекат шест месеца от предаването на стоката. При доказване на тези факти за потребителят не съществувало задължение да доказва, че това несъответствие се дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и други, проведено преди стоката да бъде предадена на потребителя. Несъответствието подлежало на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази хипотеза щяла да се приложи презумпцията на чл. 108 от ЗЗП и в тежест на продавача щяло бъде да я обори, т. е. да докаже, че несъответствието не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на поведение след предаването на стоката. В хипотеза, в която не се установяло несъответствието да е проявено до шест месеца от предаването на стоката на потребителя, то презумпцията по чл. 108 от ЗЗП не се прилагала и в тежест на потребителя било да докаже както несъответствието, така и съществуването му към момента на предаване на стоката, т. е. че причината за същото не е поведение след предаване на стоката. В конкретния случай по делото било установено, че стоката е била доставена и приета от потребителя на 25.07.2016 година, че рекламацията за петна по дивана била направена на 13.02.2018 година, т. е. след изтичане на шест месечния срок от доставката на стоката. По делото твърденията на М. били, че петната по дивана се били появили в началото февруари 2018 година, като това не било оспорено от дружеството, поради което и въззивният съд приемал за безспорно и за установено по делото, че петна по дивана са се били проявили през февруари 2018 година. Поради това не било установено, петната по дивана да са се появили в срок от шест месеца считано от 25.07.2016 година, поради което и презумпцията по чл. 108 от ЗЗП не била приложима. Съдът не кредитирал показанията на свидетелката С. в частта, сочеща, че „.. сигурно...„ била видяла петната по дивана три-четири месеца след доставката. В тази част показанията на свидетелката не били категорични а били възможност, свидетелката не била посочила момент на доставката, а заявила, че рядко посещава дома на М., че петна имало само по седалка на дивана, а по делото било установено от заключението на вещото лице, че такива петна имало и по облегалка. Така дадените показания обсъдени в съвкупност с безспорното по делото обстоятелство за момента на проявата на петната през февруари 2018 година не позволявали показания на С. в тази част да се кредитират. Поради съдът приемал, че М. следвало да ангажира доказателства, които да установели по несъмнен начин несъответствието на стоката с договора, както и че същото е съществувало към момента на доставката, като не се дължи на обстоятелство, което е настъпило след предаването й от продавача.
Доказателства, които да позволяват несъмнен извод за тези обстоятелства, по делото не били ангажирани. Установено било от приетите по делото спецификация и заключение по техническата експертиза, както и от показанията на свидетеля Н., че кожената тапицери на „Natuzzi Italia“ за процесните мебели била от категория „Естествена“, която била с минимална външна обработка, същата съответства на вложената в процесните мебели кожа, порите на която били отворени и така при неподдържането на кожата съобразно указанията на производителя, включително и за почистване от обикновена домашен прах към който се прикрепвали мазни вещества, можело да се получат петна с лъщящ, мазен ефект. Въззивният съд кредитирал заключението на техническата експертиза като неоспорено от страните, вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, резултат от изводи на вещо лице, направило оглед на диваните в жилището на М.. В подкрепа на изводите на вещото лице били и показанията на свидетеля Н., които съдът приемал че следва да се кредитират като логични, последователни, резултат от личните впечатления на лицето, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Тези показания били дадени от свидетел със специфична професионална подготовка, позволяваща му детайлна преценка на фактите, които възприемал във връзка с проява на петна по кожени дивани от естествена необработена с покривен слой кожа и доколкото същите изцяло съответствали на неоспореното от страните заключение по техническата експертиза, то въззивният съд приемал, че следва да се кредитират.
Също така въззивният съд приемал за установено от заключението по съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетелката С., които в тази част съдът кредитирал като последователни и резултат от личните впечатления на свидетеля, че мебелите не били поставени в близост до източник на светлина и топлина. Поддържането на процесните мебели обаче изисквало специални материали и честота на почистването, като в тежест на М. било да установи, че бил спазил указанията на производителя, а това не било направено по делото. Било установено само, че дивана не бил почистван с химически препарати и с абразивни материали, което обаче било само част от изискването за поддръжката му. Неоснователни били доводите на „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място], че тези обстоятелства не били установени по делото. Въззивният съд кредитирал изводите на вещото лице в тази част като обосновани и задълбочени. Вещото лице било посочило, че ползването на химически препарати би довело до поява на контур, а ползването на абразивни материали би довело до драскотини, като нито едно от тях не било установено да има по дивана, а процесните петната имали мирис на естествена кожа. Така обоснованите изводи на вещото лице не били опровергани по делото и съдът ги кредитирал.
Същевременно, М. не бил доказал по делото, че е спазвал инструкциите за регулярно почистване на дивана от прах с меко и бяло парче плат, че бил спазвал и инструкциите за почистване на кожата при намокряне с водоразтворими или с мазни вещества. Последното било от значение по делото, доколкото спецификата на кожата и отворените и пори позволявали проникване в същата на мазнина и възможна причина за проява на процесните петна вследствие поведение след приемането на мебелите. Вещото лице не било отрекло тази възможност, нито възможността петната да се получат и при сядане с мръсни дрехи, мокри дрехи. Посочило било, че не може да посочи дали диван е бил почистван съгласно изискванията-от прах, от мокри и от мазни петна. По делото не било установено причината за проява на процесните петна да бил дефект на кожата. Същевременно не било установено дали М. бил спазвал инструкциите за почистване на кожата от прах, водоразтворими и мазни вещества, което било възможно причина за появата на петната. Поради това въззивният съд приемал, че не било установено по несъмнен начин, че процесните петна не са се проявили като резултат от поведението на М.. Последният следвало да проведе главно и пълно доказване, че е имал поведение след доставката на мебелите, което е било изцяло в съответствие с инструкциите на производителя за поддръжка на същите, а това не било направено по делото. Събраните по делото доказателства, обсъдени в съвкупност и житейската логика не позволявали извод, че петната не се дължали на поведението на потребителя, като били петна, които са били само на местата за сядане и облягане на дивана, и се били появили за първи път 18-19 месеца след доставката на мебелите, които били ползвани от М. в жилището му ежедневно. При така възприето и като съобразявал установеното от заключението на вещото лице, че диванът и креслата били със запазена цялост, нямало нарушение на твърдостта им, на шевовете, функционалните качества са запазени за всеки от елементите й и са годни за ползване по предназначени, въззивният съд приемал че исковете били неоснователни. Това било така, защото по делото било установено, че мебелите отговаряли на обичайната употреба, за която служели потребителските стоки от същия вид; отговаряли на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; притежавали обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят можел разумно да очаква, като се имало предвид естеството й. Заявеното от свидетелката С. и установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че по мострата на диван от същата кожа, изложен в магазин на „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] имало проявени потъмняване и петна обосновавало извод, че процесният диван отговаря на мострата. За пълнота следвало да се посочи, че по делото се твърдяло само несъответствие на дивана, но не се твърдяло, а и не се установявало несъответствие да има и по двата фотьойла, което било допълнително основание да се приеме, че претенцията на Б. А. М. за замяна на двата фотьойла е неоснователна. Въз основа на това въззивният съд приемал, че по делото не било установено, че отговорността на „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] за замяна на стоката с нова може да бъде ангажирана.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. А. М. е поискала въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите за задължението на съда да прецени и обсъди всички доказателства по делото в тяхната връзка и взаимозависимост; за това възможно ли е един факт да се приеме за доказан, ако е установен от заключението на вещото лице от допуснатата и изслушана по делото експертиза и липсват други доказателства за неговото осъществяване, така и такива поставящи под съмнение съществуването му и за това допуска ли въззивният съд нарушение на чл. 172 от ГПК основавайки съдебния си акт въз основа на показания на свидетел, който е в служебни отношения с една от страните, чиито показания са приети от съда за компетентни, но не са подкрепени с доказателства за придобита от него професионална компетентност.
По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие с ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и решение № 217/09.06.2011 година, постановено по гр. д. № 761/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Въпросът обаче не обосновава допускането на решението на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като не се установява твърдяното от М. противоречие с практиката на ВКС. Въззивното решение е съобразено с установената практика като в мотивите към него съдът не само е изброил представените от страните доказателства и обстоятелствата които те сами по себе си установяват, показанията на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице от допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, но също така е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. При това обсъждане въззивният съд е преценявал доказателствата след като е определил релевантните за спора факти и е преценявал дали те се установяват от доказателствата. В мотивите към въззивното решение е посочено, кои факти съдът приема за установени и кои не и въз основа на какви доказателства, както и на кои доказателства се дава вяра и на кои не, а също така и причините за това. Въззивният съд не е давал предимство на едни доказателства пред други. Предвид на това въззивното решение не е в противоречие с посочената от М. съдебна практика на ВКС. Видно от мотивите обосноваващи този въпрос касаторът оспорва изводите на въззивния съд за доказаност или недоказаност на определени факти въз основа на преценката на доказателствата, което обаче не може да бъде проверявано по така поставения въпрос при преценката за допускане на касационното обжалване.
По втория от посочените по-горе въпроси М. твърди противоречие на въззивното решение с решение №91/05.07.2019 година, постановено по гр. д. № 4243/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. В последното решение е разрешаван въпросът дали даден факт може да бъде приет за доказан въз основа на свидетелски показания, като с оглед конкретния спор касаторът намира, че възприетото разрешение следва да се прилага и когато даден факт е установен със заключението на вещото лице от допуснатата и изслушана по делото експертиза. Съставът на Софийски градски съд не е приемал, в постановеното от него решение, че един факт не може да бъде установяван само със заключението на вещото лице, а задължително е необходимо съществуването и на други доказателства установяващи факта. В случая въззивният съд е извършил задължителната за него преценка на представеното по делото заключение, както с оглед изискванията за самото него-пълнота на отговорите, мотивираност на същите и други, така и с оглед на останалите събрани по делото доказателства. В резултат на това съдът е посочил дали възприема заключението и кои факти са установени с него, като е взел предвид и дали установяването им е възможно с оглед компетентността на вещото лице. С оглед на това въззивното решение не е в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, а въпросът също както и първия е поставен във връзка с несъгласието на М. с изводите на съда по съществото на спора. От обосноваването на въпроса може да бъде направен извод, че касаторът счита, че фактите, въз основа на които исковете му могат да бъдат уважени, са установени със заключението на вещото лице, като този негов извод се различава от извода на въззивния съд относно това какво се установява от заключението.
По третия от въпросите касаторът твърди противоречие с решение № 136/30.10.2020 година, постановено по гр. д. № 4746/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Този въпрос е поставен във връзка с мотивите на въззивния съд по отношение на показанията на свидетеля Н., където съдът е посочил, че се касае до показанията на свидетел със специфична професионална подготовка, позволяваща му детайлна преценка на фактите, които възприема във връзка с появата на петна по кожените дивани от естествена необработена с покривен слой кожа. Този въпрос също не обосновава допускането на въззивното решение до касационно обжалване. В представеното от касатора решение е посочено как се извършва преценката на свидетелските показания по смисъла на чл. 172 от ГПК. При преценката на свидетелските показания съдът може да преценява достоверността на същите вземайки предвид и възможността на свидетеля да възприема, анализира и възпроизвежда фактите основаваща се на неговото образование, професионална квалификация и натрупан опит с оглед неговата професия и заеманата длъжност. В случая въззивният съд е извършвал преценката на свидетелските показания на Н. позовавайки се на опита му от заеманата от него длъжност, която не се оспорва от М., поради което и не е било необходимо да се извършва специална проверка за образованието и професионалната квалификация на свидетеля.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. А. М. иска допускането на решението на Софийски градски съд и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за това достатъчно ли е неналичието на една от визираните в чл. 106 от ЗЗП предпоставки за съответствието на потребителските стоки с договора за продажба, за да обоснове извод за несъответствието на стоката със сключения договор за продажба или е необходимо кумулативното наличие на всички изброени в разпоредбата предпоставки засягащи конкретния случай като се твърди, че по този въпрос няма постановена практика на ВКС. Сама по себе си липсата на съдебна практика не е достатъчна за до обоснове наличието на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Наличието на тази допълнителна предпоставка следва да се установи от касатора, поради което той трябва да изложи твърдения, от които да може да се направи извода, че така поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такива твърдение не са направени в представеното от М. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като не могат да бъдат заместени от твърденията за неправилно приложение на закона от страна на въззивния съд, поради което касационно обжалване по поставения от него въпрос следва да се допуска.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. А. М. е поискал въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Б. А. М. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид посоченото не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 262 065/29.03.2021 година на Софийски градски съд, ІV-Б състав, постановено по гр. д. № 2845/2020 година, по подадената срещу него от Б. А. М., касационна жалба с вх. № 326 654/10.06.2021 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед изхода на делото Б. А. М. ще трябва да заплати на „Аико Мулти Консепт“ ООД [населено място] сумата от 960.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, която сума не е прекомерна с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 065/29.03.2021 година на Софийски градски съд, ІV-Б състав, постановено по гр. д. № 2845/2020 година.
ОСЪЖДА Б. А. М. от [населено място], [улица], ап. 11, с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис № 14, чрез адвокат П. С. от АК Пловдив да заплати на „АИКО МУЛТИ КОНСЕПТ“ ООД [населено място], район „Върбница“, [улица] сумата от 960.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.