Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 14.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 22.03.2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 10 /2016 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молбата на Г. К. У. и С. К. У., двамата от [населено място], Б. област за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 2025 от 07.11.2013 г., по в.гр.д.№ 1903/2013 г., с което е потвърдено решение № 130 от 08.07.2011 г., по гр.д.№ 2/2011 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляна на предявените от настоящите молители, като ищци, срещу„Е. И.”О.`, гр.Р. обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 15 000 евро/ левова равностойност 29 337.45 лв./, ведно със законната лихва, считана от датата на исковата молба до окончателното и изплащане. Единственото поддържано от молителите отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е обосновано с допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалното правило на чл.39 ГПК и обусловената от него нередовност на призоваването им като страните в инстанционното производство, което от своя страна е довело до лишаването им от право на участие в процеса и невъзможност реално до защитят интересите си. Ответникът по молбата е възразил по допустимостта и в срока по чл. 306, ал.3 ГПК, позовавайки се на пропускане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Алтернативно е оспорил и основателността на въведеното отменително основание. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и извършената по реда на чл.307, ал.1 ГПК проверка, съобразно правомощията си, намира: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, предвид датата на която молителите, чрез пълномощника си адв. Щ., са узнали за въззивното решение на Софийски апелативен съд, датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска - 15. 12.2013 г. и датата на входиране молбата за отмяна в канцеларията на администриращия я съд – 14.02.2014 г.. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С чл.305,ал.1, т.5 ГПК, разпоредба - аналогична на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК / отм./, законодателят изчерпателно е въвел хипотезите, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка надлежно конституирана страна в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, лично или чрез пълномощник, за да защити интересите си. Затова на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК подлежи онова влязло в сила решение, постановено в редовно инстанционно производство по което на страната е отнета гарантираната и от законодателя възможност да участва по делото поради нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване, поради невъзможност да се яви в процеса, или когато е била ненадлежно представлявана. В случая твърдяното от молителите нарушаване на императивните съдопроизводствени правила, свързани със задълженията на решаващия съд за връчване на съобщения и призовки по делото при условията на чл.39 ГПК не е довело до нарушаване правото на същите да участват в процеса. Видно от данните по делото в първоинстанционното производство ищците Г. К. У., И. К. У. и С. К. У., редовно и своевременно призовавани, са участвали в процеса и са защитавали интересите си, чрез надлежно упълномощен, съгласно приложено пълномощно от 01.05.2011 г./ л.30/, свой представител по см. на чл.32, т.1 ГПК- адв.П. Щ.- АК [населено място]. Постановеното от първостепенния съд съдебно решение е съобщено на всеки един от ищците на посочения в исковата молба адрес в [населено място], чрез връчването му на майка им –Ц. Г.. От тяхно име, чрез пълномощника им адв. П.Щ., е подадена въззивна жалба с вх. на Благоевградския окръжен съд № 2526 / 27.07. 2011 г., срещу първоинстанционното решение, като в същата изрично е съобщен и нов съдебен адрес за призоваване – този на адвоката пълномощник. Постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 197 / 13.02.2012 г., по т.д. № 3239/2011 г. е връчено на ищците също чрез пълномощника им адв.Щ. на изрично посочения по делото съдебен адрес, който е на адвокатската кантора на последния в [населено място]. Срещу въззивния съдебен акт на Софийски апелативен съд е постъпила касационна жалба от [фирма] - ответника по спора. В срока по чл.287, ал.1 ГПК от настоящите молители, като насрещна в касационното производство страна, чрез пълномощника им- адв.Щ. е депозиран отговор, в който отново за съдебен адресат е вписан адвоката- пълномощник с посочен на кантората му административен адрес. В качеството си на процесуален представител на ищците, той е взел участие и в касационното производство. С отменително решение № 65 от 10.5. 2013 г., по т.д.№ 491/2012 г.на второ търговско отделение на ВКС делото е върнато за нова разглеждане на Софийския апелативен съд. С оглед задължителните указания на касационната инстанция въззивният съд е предоставил възможност на ищците да отстранят констатираната от състава на ВКС,ТК нередовност на исковата им молба. Така вмененото им задължение ищците са изпълнили в определения срок. внасяйки поправената искова молба в канцеларията на въззивната инстанция по в. гр. д.№ 1903/2013 г., чрез пълномощника си – адв.Щ. с вписан съдебен адрес в [населено място]. Осъщественото по този начин призоваване на ищцовата страна при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция - на заявения от пълномощника и съдебен адрес в [населено място], а не на вписания в титулната част на исковата молба адрес, не е основание да се приеме нередовност на призоваването по см. на чл.45 ГПК. Освен, че съгласно процесуалното правило на чл.39, ал.1 ГПК връчването на съдебни книжа и съобщения на пълномощник, поражда правните последици на редовно уведомяване на страната, поради което изложените в противен смисъл доводи на молителите са въобще правно несъстоятелни, то макар и призовани последните от отразения във въззивната им жалба съдебен адрес в [населено място], те са взели участие в проведеното на 29.10.2013 г., пред Софийски апелативен съд съдебно заседание, чрез своя пълномощника - адв. Щ. и са защитавали интересите си по делото. Надлежната представителна власт на адв. Щ. и в това производство е удостоверена с изрично пълномощно от 29.10.1013 г.- също приложено по делото. След постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2025/07.11.2013 г., по в.гр.д.№ 1903/2013 г., което отново е съобщено на ищците чрез връчването му на техния пълномощник - адв. П. Щ., молителят С. У. е посочил нов адрес за призоваване, но във вр. с образувано последващо производство - по чл. 64-67 ГПК. Съобразени данните по делото дават основание да се приеме, че фактическият състав на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е неосъществен. Вярно е, че призоваването, респ. връчването на съобщения и книжа по делото се извършва по императивните правила, установени в ГПК, чрез които се гарантират основните принципи на гражданското съдопроизводство - равенството на страните в процеса, състезателното и служебно начала, но в случая те изцяло са били спазени. Обстоятелството, че законодателят в чл.43 ГПК е създал изрична възможност съобщението, респ. призоваването на страната да се извършва не само лично, но и чрез друго лице, означава, че връчвайки съответните призовки, адресирани до молителите на техния пълномощник по делото – адв. Щ., съдилищата в инстанционното производство са спазили изискването на процесуалния закон. Що се касае до поредността на връчването в разглежданата хипотеза, то съгласно чл.39, ал.1 ГПК когато страната е упълномощила адвокат, съдът не само е оправомощен, но е задължен да връчи съобщението/ призовката/ на него и в този см. е и последователната практика на ВКС. Отделен остава въпросът, че в разглеждания случай процесуалният представител на ищците е посочил и изрично за съдебен адрес по делото, адресът на своята адвокатска кантора в [населено място], от която молителите, като страна в инстанционното производство, са били редовно призовани многократно. Променен по описания по- горе начин първоначално съобщеният адрес по делото е бил задължителен за съответните съдебни инстанции, поради което извършеното от него призоваване на ищцовата страна е редовно с произтичащите от него правни последици, а вътрешните отношения между довереник и доверители, на които с оглед съдържанието на приложените по делата 2 бр. пълномощни за учредената представителна власт на адв. Щ., не е даден външен израз, са правно ирелевантни. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. Ответникът в извънинстанционното производство по чл. 303, ал.1 и сл. ГПК не е претендирал присъждане на деловодни разноски, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на ВКС,ТК не присъжда такива. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на Г. К. У. и С. К. У., двамата от [населено място], Б. област за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 2025 от 07.11.2013 г., по в.гр.д.№ 1903/ 2013 г., с което е потвърдено решение № 130 от 08.07.2011 г., по гр.д. № 2/ 2011 г. на Благоевградския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: