РЕШЕНИЕ № 198 София, 10. август 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5252 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 138/23.04.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 960/2013, с което е обезсилено решение № 38/11.03.2013 на Балчишкия районен съд по гр. д. № 87/2011, поправено с определение № 378/28.06.2013 в частта по исковете за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № ****/07.06.2007 на СВ Б. поради липса на съгласие, форма и като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаване на същия договор поради измама от трето лице по чл. 29, ал. 2 ЗЗД по отношение на Е. В. Ч. и В. В. Й.; потвърдено е същото решение в частта в която исковете за нищожност са отхвърлени по отношение на С. М. С. и е отменено решението по иска за унищожение, като същият е уважен по отношение на С. М. С.; отхвърлени са исковете за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № ****/13.06.2007 на СВ Б. поради липса на съгласие и като привиден по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу С. М. С., Е. В. Ч. и В. В. Й., уважен е иска за нищожност поради липса на форма; уважен е ревандикационния иск за имота, предмет на сделките срещу [фирма], Д. и са присъдени разноски. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация. По поставените процесуалноправни въпроси, Върховният касационен съд намира, че когато лице, което претендира да е собственик на една вещ иска да оспори действителността на сделка, с която вещта е прехвърлена, то може да предяви с иск някоя от формите на недействителност: нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност на извършената сделка. В първото заседание по делото, то може, ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника, да предяви за съвместно разглеждане и други основания за нищожност, унищожаемост, относителна или висяща недействителност. След приключване на първото заседание по делото ищецът не може да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно допусне такова изменение на иска по основание, постановеното решение по новите основания ще е недопустимо. Съдът не следи служебно за недействителността на сделките [освен когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред (срв. чл. 45 КМЧП), например последиците на неравноправна клауза в договор с потребител (вж. решението от 14.06.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-618/10 по делото на B. Español de Crédito SA срещу Joaquín Calderón C.)], поради което не може да признае порок на сделката, който не е надлежно предявен с иск. Ако предявеният иск (или искове) бъде (или бъдат) отхвърлен (отхвърлени) ищецът може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като той не е длъжен да изчерпи в един процес всички основания за недействителност на оспорваната сделка. Когато лицето, което претендира да е собственик на една прехвърлена вещ реши да я ревандикира от лицето, което се легитимира като неин приобретател, то трябва да посочи в основанието на исковата молба фактическия състав, от който претендира да е възникнало неговото право на собственост. Ищецът може да не изчака възражението на ответника в отговора на исковата молба, че той е придобил собствеността по сделка, и още в исковата молба да направи репликите си срещу действителността на сделката, като няма пречка тези реплики да бъдат предявени с искове. Ако в отговора на исковата молба ответникът се позове на придобивната сделка, ищецът е длъжен в първото заседание по делото да изчерпи всички реплики срещу действителността на сделката. Съдът е длъжен да приеме за разглеждане всички реплики срещу действителността на сделката, предявени с исковата молба, както и всички реплики срещу действителността на сделката, направени в първото заседание по делото. След приключване на първото заседание по делото ищецът не може чрез нови реплики да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно разгледа такива преклудирани основания, постановеното решение по ревандикационния иск ще е неправилно, а ако преклудираните основания са предявени с иск – недопустимо в съответната част. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен ищецът не може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като те ще са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск (вж. определение № 780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014). Когато са предявени искове или реплики за недействителност на прехвърлителната сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца (вж. определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014). Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна (или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав), той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение (или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав), той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за извършването й от мним представител (без или извън надлежно учредената представителна власт). Когато ищецът оспорва с искове действителността на прехвърлителна сделка, той не е длъжен да изчака решението по вече предявените искове, за да предяви в отделно производство нови основания за недействителност на същата сделката, но когато по предявен ревандикационен иск ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните в първото заседание по делото реплики за недействителност на сделката не може да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо. Нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната (или неин правоприемник), която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. Осъществяването на подлежащите на доказване факти се установява чрез следите, които те са оставили в обективната действителност, а неосъществяването им, когато то подлежи на доказване – чрез липсата на следи, които обичайно те оставят. Пряко доказателство е следата, която правнорелевантния факт е оставил непосредствено – впечатленията у очевидец, документът, съдържащ изявлението, промяната в околната среда на мястото на осъществяването на факта, а косвено доказателство е следата, която е оставил друг факт, свързан с правнорелевантния. Правнорелевантният факт може да бъде доказан с преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени доказателства – следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния. При косвеното доказване обаче трябва да се отчита връзката с правно релевантния факт и възможността доказваният факт да не е свързан еднозначно с правнорелевантния, т.е. да се е осъществил в друга връзка (вж. решение № 155/28.06.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. 1750/2010). Правнолевантен факт не може да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти. За да бъдат преценени от съда, доказателствата, събрани в друго производство (освен в производството по обезпечаване на доказателства – чл. 207 – 209 ГПК и в хипотезата на чл. 232 ГПК) трябва да бъдат събрани отново от съда, който разглежда делото с участието на страните по делото. Изявленията за знание на страните, които съдържат признание на неизгодни за тях факти имат материалната доказателствената сила на извънсъдебно признание – преценяват се по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото, в т.ч. обстоятелствата, при които е направено признанието. Когато изявлението е направено в друго производства то се доказва чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното производство. Съгласно чл. 32, ал. 2, изр. 2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давностният срок за предявяване на исковете за унищожение почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Измамата е открита, когато измаменото лице узнае факт, който е несъвместим (разрушава) съществуващата невярна представа. По поставените материалноправни въпроси, Върховният касационен съд намира, че сключената сделка е опорочена от измама, когато умишлено създадената у измамената страна невярна представа се отнася до предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на сделката. Невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването на сделката или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били преди сключването на сделката, не я опорочават. Доколкото страната е увредена от подобно поведение, тя има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, ако насрещната страна е действала противоправно. Общото между липсата на съгласие и абсолютната симулация, като основания за нищожност на договорите е, че и в двата случая липсва воля за обвързване от сключения договор. При липсата на съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване, тъй като играят на сцена, дават учебен пример, шегата е разпознаваема от насрещната страна или тя знае за мислената уговорка (reservatio mentalis), че правните последици на договора не са желани в действителност. Лисва съгласие и когато то е изтръгнато чрез пряко насилие. (Нищожността е осъществен фактически състав на договора плюс осъществяване на факт, който го опорочава, затова „скритото несъгласие” по предмета на договора, което всъщност е несъзнавано, не е основание за нищожност, а неосъществен фактически състав. Не са основания за нищожност също сключването на договора от малолетен или непълнолетен, както и от мнимо представляван.) Докато при абсолютната симулация страните осъществяват външно фактическия състав на договора, за да създадат привидност пред третите лица, че са обвързани от него, но са съгласни, че във вътрешните им отношения остават необвързани. Затова за разкриване на симулацията е необходимо обратно писмо, т.нар. „начало на писмено доказателство” или изрично съгласие на насрещната страна за допускане на разпит на свидетели. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови решението си въззивният съд е приел, че под влияние на създадената от ответниците Ч. и Й. невярна представа, че собствеността няма да бъде прехвърлена и за да избегне делбата със съпруга си на придобит по време на брака имот, на 06.06.2007 г. ищцата М. го е продала на ответницата С., след което на 12.06.2007 г. ответницата С. го продава на ответниците Ч. и Й.. След прехвърлянето ищцата е продължила да владее имота до прекратяването на делото за делба на 16.06.2009 г. и след това до края на есента на 2009 г. Без значение е, кога ищцата е узнала за измамата: веднага след приключването на делбеното производство или след това на 10.07.2009 г., когато е подала жалба до прокуратурата, или в края на есента, когато е узнала, че трето лице е завладяло имота й, тъй като искът за унищожение е предявен на 05.11.2010 г. в 3-годишния давностен срок. Сделката от 06.06.2007 г. не е привидна, но сделката между ответниците от 12.06.2007 г. е нищожна поради липса на форма, тъй като страните не са били едновременно пред нотариуса, както се признава от ответницата Ч., която не си спомня дали М. и С. са присъствали при изповядането на сделката от нотариуса. След като първият договор е унищожен с обратна сила, а вторият е нищожен ответникът [фирма], Д. не е придобил имота по сделката с ответниците Ч. и Й., сключена на 15.05.2010 г., тъй като продавачите не са били негови собственици. Ответникът по предявените искове [фирма], Д., като ответник по предявения ревандикационен иск е процесуално легитимиран да обжалва изцяло въззивното решение, тъй като с останалите искове са предявени реплики срещу възражението му, че е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез поредицата от оспорваните сделки – оспорване, което не може да му бъде противопоставено, ако съответните пороци не са установени в исково производство с негово участие като страна по делото. По същество правилно въззивният съд е приел, че сделките от 06.06. и 12.06.2007 г. не са привидни, тъй като твърдяната абсолютна симулация не е доказана. Такъв порок на сделките не е противопоставим на никой от ответниците по делото, тъй като техните придобивни сделки са вписани преди вписването на исковата молба, с която са предявени исковете по персоналните партиди на праводателите им в нотариалните книги. По делото не е представено обратно писмо нито е доказано изгубването или унищожаването, му. Не са представени и доказателства волята на страните по сделките да е била опорочена от липсата на съгласие, поради което правилно са отхвърлени и исковете за прогласяване на сделките за нищожни поради липса на съгласие. Също правилно съдът е приел, че е надлежно сезиран с исковете за прогласяване нищожността на сделките поради липса на форма, тъй като те са предявени преди първото заседание по делото, проведено на 23.01.2012 г. и по искане на ответника [фирма], Д. му е даден едномесечен срок да вземе становище по тях. Правилно съдът е приел също, че сделката от 06.06.2007 г. не е нищожна поради липса на форма, тъй като е надлежно удостоверена от нотариуса, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че сделката от 12.06.2007 г. не е прочетена от нотариуса и не е подписана от страните в негово присъствие. Съдът не е отчел заинтересоваността на ответницата Ч., след като вече е отчуждила имота, да избегне отговорността за вреди пред ищцата и се е доверил на обърканите й показания но наказателно административен характер дело срещу нея (ищцата) за подаване на невярна декларация при първата сделка, че не помни дали прехвърлителите са присъствали, но нотариусът бил жена, която може би прочела акта, като е приел за оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ. Правилно въззивният съд е приел, че искът за унищожение на първата сделка е предявен в давностния срок, тъй като ищцата твърди, че е открила измамата, когато приобретателите са отказали да сключат обещаната сделка, с която да й върнат обратно собствеността. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че невярната представа у ищцата, че приобретателите по първата сделка ще й върнат собствеността върху имота с последваща сделка, опорочава договора. От изложението в исковата молба и от събраните доказателства по делото е видно, че ищцата е била наясно с предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните последици на сделката – прехвърляне на собствеността. Тя е имала съзнанието, че прехвърля собствеността, но привидно, след което собствеността трябва да й бъде върната с нова сделка. Не е в правомощията на гражданския съд, без да са налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК, да се произнесе дали извършеното съставлява престъплението измама, чийто фактически състав е по-широк, тъй като обхваща и случаите на умишлено въвеждане в заблуждение относно обстоятелства извън предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици на сделката, а доколко случилото се съставлява граждански деликт измама (чийто фактически състав е още по-широк, тъй като обхваща и случаите на неумишлено въвеждане в заблуждение при предполагаемо неполагане на дължимата грижа относно предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения и правните последици на сделката, както и относно обстоятелства извън тях), е извън предмета на делото, но в исковата молба не се твърди фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на сделката, а сключването й със ясното съзнание, че сделката е привидна, но твърдяното обещание собствеността да бъде върната с последваща сделка не е изпълнено. В нарушение на закона съдът е приел, че ответникът [фирма], Д. не е придобил собствеността върху процесния имот, което изключва правото на собственост на ищцата, която го е продала с валидна сделка, която не подлежи на унищожение, приобретателката го е прехвърлила в надлежната форма на последващи приобретатели, които, бидейки собственици са го прехвърлили на ответника. Видно от изложеното обжалваното решение е допустимо в уважителната част, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, както и в частта за разноските, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. В отхвърлителната част, решението и по същество правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по делото [фирма], Д. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 9.200,00 лева разноски пи делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 138/23.04.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 960/2013 в уважителната част и в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. М. от Д. от срещу [фирма], Д. искове за признаване за установено, че първата е собственик на поземлен имот с идентификатор *****.***.**, находящ се в землището на [населено място], [община], вилна зона Ф.-ф. с площ 526 кв.м., както е застроен и за предаване на владението му на основание чл. 108 ЗС и предявените срещу [фирма], Д., С. М. С., Е. В. Ч., В. В. Й., С. Д. С. и В. Б. И. искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № ****/13.06.2007 на СВ Б. поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, вписан с вх.рег № ****/13.06.2007 на СВ Б. поради измама на основание чл. 29, ал. 2 ЗЗД. ОСЪЖДА В. А. М. от Д. да заплати на [фирма], Д. сумата 9.200,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.