Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * заплащане на дължимо трудово възнаграждение * доказателства * обезщетение за неизползван годишен отпуск * форма на трудовия договор * уведомление до НОИ * недействителност на трудов договор * гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

125

 

 

София, 13.05. 2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

  

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева

гр. дело № 5096 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Ж. С. В. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 23.VІ.2008г. по гр.д № 1060/2007г., касационно обжалване на което с определение № 619/25.VІ.2009г. е допуснато в частта, с която е оставено в сила решението на Добричкия РС от 27.ІХ.2007г. по гр.д. № 1860/2006г. в отхвърлителната му част по предявения от Ж. В. срещу З. “С” иск за разликата над 2546.68лв. до пълния размер 11833лв., представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода януари 2005г. – май 2006г. Касационно обжалване не е допуснато в отхвърлителната част на въззивното решение по претенцията за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В касационната жалба се сочат допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в невземане предвид и непреценяване на представените по делото справка от ТД на НАП Добрич, протокол № 23/20.V.2006г., извлечение и справка по трудовата книжка, допълнителни споразумения към трудовия договор, протокол № 12/03.V.2004г., в неприлагане на последицата по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./, в недопускане на допълнителна съдебно-икономическа експертиза след установяване по щатна таблица на коефициентите по формиране на работната заплата на ищеца. Твърди се и необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Иска се отмяна на същото и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба З. “С” с. С., област Добрич, е заел становище за нейната неоснователност. Изложени са съображения, че определеното с решение на УС на Кооперацията по протокол № 12/03.V.2004г. трудово възнаграждение на ищеца в размер на 500лв. не е утвърдено от Общото събрание на член-кооператорите, изготвените ведомости не отговарят на изискванията за оформянето им с подписи, в приложение 4 към ПТФДР се съдържат коефициенти, без да се определя тяхната същност и значение, което не позволява определянето на размера на възнаграждението на членовете на АУП. През процесния период ищецът въобще не е посещавал работното си място, а е работел в СД “В”, на която в края на 2005г. е продал цялото недвижимо имущество на Кооперацията за сумата 4000лв. и й е нанесъл щети за стотици хиляди левове, в т.ч. от надвзето трудово възнаграждение в размер на 15333.80лв.

Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по претенцията за трудово възнаграждение е допуснато на основание чл.280 ал.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в неподлагане на преценка от въззивния съд на всички представени доказателства. В изпълнение разпоредбата на чл.291 от ГПК ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилна трайната и без налични основания за изоставянето й практиката по този въпрос, в т.ч. в посочените и представени решения - т.4 от Постановление № 7/1965г. на Пленума на ВС и решение № 226/26.І.1977г. по гр.д. № 1971/1976г. на ВС І ГО, в противоречие с която се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:

За да постанови решението в частта по претенцията за присъждане на трудово възнаграждение, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение по избор за длъжността “председател на кооперацията” за периода от 23.ІІ.2000г. до освобождаването на ищеца с решение на общото събрание на 20.V.2006г. с основно месечно трудово възнаграждение 605лв., като видно от справка в персоналния регистър за него не е отразен осигурителен доход за периода януари 2005г. – май 2006г. По последното сключено с В. на 01.V.2004г. допълнително споразумение възнаграждението е в размер на 500лв. и 42% /или 210лв./ за допълнителна работа. В трудовата книжка за периода 01.V.2004г. – 20.V.2006г. е посочено месечно възнаграждение 500лв. Допълнителното споразумение е сключено въз основа на решение на Управителния съвет на Кооперацията от 03.V.2004г., което не е утвърдено от Общото събрание, а по силата на чл.64 от Устава на Кооперацията, приет на 17.ІV.2004г., размерът на работната заплата на председателя на Кооперацията се определя с решение на ОС, каквото няма и съответно няма начисления за полагащо се възнаграждение. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза е прието, че изготвените ведомости не са редовно оформени с подписи. Според чл.20 т.1 от Правилника за трудовата и финансово-деловодната работа /ПТФДР/ работната заплата се определя на база единна щатна таблица по приложение 4 от същия, съдържащо коефициенти, без да се определя тяхната същност, като по този начин не може да бъде установен размерът на брутното трудово възнаграждение. По ревизионен акт за процесния период се установяват данни за извършвани нарушения на финансовата дисциплина в Кооперацията и в частност за констатирани неправомерно получени от ищеца трудови възнаграждения без правно основание – решение на ОС. При тези обстоятелства е направен извод, че допълнителното споразумение в частта за възнаграждението е недействително като сключено без правно основание – решение на ОС – и в противоречие с норми на Устава, уреждащи начин на определянето му. Но тъй като според чл.245 ал.1 от КТ възнаграждението е гарантирано в размер не по-малък от минималната работна заплата, която за 2005г. е в размер на 150лв., а за 2006г. – 160лв., искът за процесния период е основателен до присъдения размер 2546.68лв.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място следва да се отбележи, че с влизането в сила поради необжалването му от ответника на първоинстанционното решение в частта, с която частично по размер, но за целия исков период, е уважена претенцията на ищеца за присъждане на трудово възнаграждение, въпросът В. полагал ли е или не през този период труд при ответника е преклудиран и не може вече да бъде подлаган на преценка. Единственият спорен въпрос при това положение се отнася за размера на възнаграждението.

При разрешаване на този въпрос въззивният съд не е взел предвид, че трудовият договор от 23.ІІ.2000г. и всички последващи го допълнителни споразумения са сключени с управителния съвет или с общото събрание и че ответникът, чиято е била тежестта, не е установил те да не са подписани от оправомощено с решение на УС лице – член на УС съобразно чл.11 ал.1 от Правилника за организацията и заплащането на труда в Кооперацията, приет единодушно от общото събрание на 11.ІІІ.2000г. Не е взето предвид и обстоятелството, че считано от сключването на допълнителното споразумение от 01. Х.2001г. основното възнаграждение на ищеца не е било в по-нисък размер от 500лв. /по предпоследното споразумение от 02.І.2004г., т.е. при условията на стария устав, то е 660лв. основно и 277.20лв. допълнително/ и че такова е обявявано пред НОИ съобразно изискванията на чл.62 ал.3 от КТ. При това положение дори изводът за недействителност на клаузата за възнаграждението по последното допълнително споразумение /от 01.V.2004г./ да е правилен, приложима би била клаузата по предшестващото го такова.

Незаконосъобразен е изводът за недействителност на клаузата за трудовото възнаграждение в размер на 500лв. основно и 210лв. допълнително в последното допълнително споразумение от 01.V.2004г. Съгласно чл.74 ал.1 от КТ, приложим на основание пар.2 от ДР на КТ /виж и чл.72 от Устава/, недействителен е трудов договор, който противоречи на закона или на КТД или ги заобикаля. В случая не е налице нито една от тези хипотези. Обстоятелството, че липсва решение на ОС за определяне размера на възнаграждението на председателя на кооперацията, е в противоречие с нейния устав от 2004г., но той не е нито закон, нито КТД. Освен това, недействителността се обявява по изрично предвидения в КТ ред – със съдебно решение, а такова искане ответникът не е предявил в настоящото производство, нито има данни, а и твърдение, това да е направено по друго дело. По силата на чл.74 ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не им бъде връчено. А с оглед разпоредбата на чл.75 от КТ дори и при обявена по съответния ред недействителност отношенията между страните до момента на обявяването й се уреждат както при действителен трудов договор, когато работникът /служителят/ е действал добросъвестно /което се предполага до установяване на противното, както предвижда чл.8 ал.2 от КТ/.

Като е приел противното, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Ето защо и на основание чл.293 ал.2 от ГПК решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че през процесния период /януари 2005г. – май 2006г./ възнаграждението на ищеца е в размер на 710лв., в т.ч. 500лв. основно и 210лв. допълнително, определено със споразумението от 01.V.2004г., което не е обявено за недействително и определя отношенията между страните. Несъмнено установено е по делото, че за посочения период възнаграждението не е изплащано. Ето защо на ищеца следва да се присъди още сумата 9286.32лв., представляващи разликата над присъдения до претендирания размер, ведно със законната лихва, считано от 11.ІХ.2006г. до окончателното им изплащане.

Без значение за спора по делото е изготвените ведомости подписани ли са или не, както и евентуалното нанасяне от ищеца на щети на Кооперацията, в т.ч. от надвзето възнаграждение за период извън процесния.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА решението на Добричкия окръжен съд, Гражданска колегия, № 259 от 23.VІ.2008г. по гр.д. № 1060/2007г. в отхвърлителната му част по претенцията за трудово възнаграждение и ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ “С” с. С., община Д., да заплати на Ж. С. В. от гр. Д. още 9286.32лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение през периода месец януари 2005г. – месец май 2006г., ведно със законната лихва, считано от 11.ІХ.2006г. до окончателното им изплащане.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: