4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
ГР. София, 20. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 16 февруари през 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря В. П.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4794/14 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на А. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №1103/13 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса: възможно ли е по този вид дела/ по чл.51, ал.4 и чл.59 СК/ съдът да постанови подходящи мерки за запазване интереса на малолетното дете, както и да търси съдействието на специализирани институции, без да е поискано от страните, но ако прецени, че е в интерес на детето.
Касаторката А. П. поддържа жалбата си и моли въззивното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се определят подходящи мерки за осъществяване на личните отношения на детето Й. К., род. през 2006 г., с неговия баща И. К. в присъствието на майката или на представител на специалната служба „Закрила на детето” или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане със събиране на още доказателства за актуалното състояние на детето и пригодността на бащата да го разбира и да общува с него по подходящ за спокойствието и развитието му начин.
Ответникът И. К. оспорва жалбата като неоснователна.
ВКС на РБ, трето г.о. при разглеждане на жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторката срещу ответника за изменение на първоначално определения режим на лични отношения на бащата с малолетното им дете - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 16 часа в събота до 16 часа в неделя, както и от 10 до 20-ти май и от 1 до 10-ти септември - с ограничаването му до всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 16 часа, в присъствието на майката или определено от нея лице. Прието е, че в интерес на детето е да поддържа първоначално определения по-продължителен контакт с бащата, чието присъствие в живота на детето и роля във възпитанието, обучението и формирането на навиците му ще подпомогне израстването на детето и изграждането на личностната му /вкл. сексуална/ идентичност. Решението е подписано с особено мнение от председателя на въззивния състав, в което е посочено, че поради общата си незрялост детето е склонно да приема определено внушено му поведение, в зависимост от ситуацията и възрастния, който се грижи за него и от когото се чувства зависимо физически и емоционално. Родителите нямат желание да общуват за подпомагане на детето и между тях липсва взаимно уважение, което се отразява негативно на развитието му. Важно е то да запази позитивно отношение и към двамата и да контактува с баща си без предубеждение и страх. Поради установеното към момента отчуждение на детето към бащата, за възстановяване на нормалното отношение на детето към него и общуването им е необходим недълъг преходен период, в който режимът на лични отношения да е по-кратък, без преспиване и в присъствието на служител от дирекция „ Социално подпомагане” по местоживеене на детето. Постепенно режимът следва да се разширява и да се осъществява без присъствие на този служител, а след това и с преспиване при бащата.
По поставения въпрос:
В практиката на ВКС по делата с такъв предмет е посочено, че мерките на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Детето следва да общува и с двамата родители и с роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни - ППВС №1/74 г. В тази връзка законът – чл.59, ал.8 СК предвижда определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на родителските права и режима на лични контакти с детето при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Така напр. може да се постанови в интерес на детето личните отношения с родителя да се осъществяват на определено място – по местоживеенето му, с оглед ниската възраст на детето и отдалечеността на местоживеенето на родителя, който не упражнява родителските права -р. по гр.д. №196/14 г. на трето г.о. на ВКС. Съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, а следва да определи подходящ режим в интерес на детето. С цел възстановяване на прекъснатата му връзка с родителя съдът може да постанови режимът за кратък период от време да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт се разширява, присъствието на служителя – отпада, а на родителите се предоставя възможността да постигат съгласие за контакти с детето в конкретни празнични или почивни дни – р. по гр.д. №893/12 г. на четвърто г.о. на ВКС.
По основателността на жалбата:
Експертите – психолози са констатирали сложността на случая с детето Й. К., при особеностите на състоянието му /неустойчиво внимание със затруднена концентрация, висока тревожност и безпокойство, повишена чувствителност и затвореност, понижена самооценка – на л.66 от делото на ОС и л.127 от делото на РС/ и средата, в която преобладаващо живее и търси подкрепа /майка и баба от майчина страна/. Първоинстанционният съд в с.з. от 1.04.13 г. е определил привременни мерки на лични отношения на бащата с детето – всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 14 ч., в присъствието на майката. От изслушването на социалния работник в същото съдебно заседание се установява, че са предприети и мерки за социална закрила на детето по ЗЗДт, като то и родителите са насочени към екип от социални работници и психолози, за работа с тях, с цел подпомагането им във взаимното общуване.
Вещите лица от тройната психиатрично – психологична експертиза са констатирали, че към момента на изготвяне на експертизата и разглеждане на делото от въззивния съд – с.з. от 18.03.14 г., образът на бащата е изтласкан в съзнанието на детето и зареден с негативни преживявания. Присъствието на бащината функция ще подпомогне процеса на формиране на сексуалната му идентичност. Затова на детето е необходима психологична помощ и подкрепа. При изслушването пред ОС, експертът от тройната експертиза клиничен психолог П. Д., изготвил преди това единичната експертиза пред РС, е посочил, че „ в момента детето стои изключително добре, стои в параметрите на нормата”. Същото по отношение на първоначално констатираните дефицити сочи и в.л. М., като намира, че следва да се признаят усилията в тази насока на майката и бабата на детето. Същевременно отношението на детето към бащата, когото при първата експертиза е било склонно да приеме, е преминало през неутрално до подчертано негативно, признак на синдром на родителско отчуждение. Затова с помощта на психологична експертиза следва да се установи степента на родителско отчуждение / чл.59, ал.6 СК/ и може ли понастоящем детето да осъществи по -продължителен контакт с бащата, с откъсване от майката и преспиване в дома му / съобразно първоначално определения режим/, без това да доведе до влошаване на състоянието му. След като назначи и изслуша допълнителната експертиза, въззивният съд следва да реши въпроса за режима на лични отношения, като изследва интереса на детето при особеностите на случая и евентуално използва защитните мерки по чл.59, ал.8 СК, след преценка за необходимостта от тях, както е указано в цитираната по –горе практика на ВКС.
Въззивното решение е постановено при недоизяснена фактическа обстановка, относима към решаващия за спора извод за най- добрия актуален интерес на детето. Това налага отмяната му като неправилно и връщане на делото на ОС за ново разглеждане със събиране на посочените в мотивите на това решение нови доказателства.
Поради изложеното, на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №1103/13 г. от 23.04.14 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|