Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София , 28 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 575/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда от 26.11.2015 г., постановена по внохд №3910/2015 г. по описа на Софийски градски съд, НО, на основание чл.346 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В протеста и допълнението към него се твърди ,че при постановяване на въззивната оправдателна присъда, градският съд е допуснал съществени процесуални нарушения, намерили израз в неправилна оценка на доказателствата, която пък от своя страна е довела до неправилно приложение на материалния закон. Акцентира се на това ,че неправилно са били отхвърлени като недостоверни показанията на св.Г. ,които са с най-голям принос за разкриване на обективната истина по делото досежно авторството на подсъдимия в инкриминираното му деяние. Моли се да бъде отменена протестираната присъда и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд . В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, като посочва , че събраните по делото доказателства са били превратно интерпретирани и игнорирани от въззивната инстанция. Моли да бъде уважен протеста. Защитникът на подсъдимия А. А., адв.З. моли протеста да бъде оставен без уважение, а постановената оправдателна присъда- в сила. Подсъдимият А. М. А. моли съда да потвърди оправдателната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 01.12.2014 г. ,постановена по нохд №13199/2013 г., Софийски районен съд, НО е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.2 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК и чл.54 от НК, за което му е наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор. На основание чл.59 от НК е зачетено времето на предварителното задържане на подсъдимия А.. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия, пред Софийски градски съд е било образувано внохд №3910/2015 г., приключило с нова въззивна присъда №319 от 26.11.2015 г., с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло и вместо нея подсъдимият А. М. А. е признат за невиновен в това ,че за времето от 20.30 ч. на 24.10.2012 г. до 09.00 часа на 25.10.2012 г. в [населено място],[жк], от паркинг пред бл./номер/ отнел чужда движима вещ ,собственост на Д. Т. И. –л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 2 140 лв.от владението на Д. Т. И. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като отнетата вещ не е била под постоянен надзор и деянието е извършено при условията на опасен рецидив ,поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.2 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Настоящият касационен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Част от доказателствените източници не са били обсъдени изобщо, част -не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, а други- не са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Нарушени са били предписанията на чл.339 ал.3 във вр.с чл.305 ал.3 от НПК. Действително, касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата на формалната логика при извършване оценката на доказателствения материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт, какъвто е настоящият случай. На първо място, вторинстанционният съд не е извършил пълноценно обсъждане на показанията на основния свидетел по делото Н. Г., нито пък съпоставянето им с останалия доказателствен материал, тъй като ако беше сторил това щеше да установи, че твърдените от него обстоятелства до голяма степен намират потвърждение в показанията на редица свидетели- Ц. Д., М. И. и Ц. М.. Прочитът на мотивите към въззивната присъда сочи, че съдът единствено е преразказал заявеното от св.Г., посочил е ,че са налице противоречия между това,което той е съобщил на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса /обстоятелство,което е очевидно, при положение ,че разпитът му от ДП е бил надлежно приобщен чрез прочитането му на това основание/, но не ги е анализирал и не е извършил проверка за достоверност чрез другите доказателствени източници. След като са били констатирани противоречия между показанията на отделните свидетели, депозирани на досъдебното производство и тези от съдебната фаза, въззивният съд е бил длъжен ясно да посочи кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. В конкретния случай не може да се приеме /така както е сторил СГС/, че заинтересоваността на св.Г. се извежда от това, че същият е възможен съучастник в извършване на деянието, тъй като още в разпита си на досъдебното производство /приобщен по реда на чл.281 ал.5 от НПК/, този свидетел не е отрекъл , че към момента на отнемане на процесното МПС е бил заедно с подсъдимия, но е заявил незнание ,за това, че се извършва кражба. Действително, право на решаващия съд е да не кредитира определени показания, но същият е длъжен да изложи причините, поради които ги намира за недостоверни. В настоящият случай съдът е отхвърлил цитираните по-горе гласни доказателствени източници, /показанията на свидетелите Г., И., Д., М./ приемайки, че всички те са заинтересовани от изхода на делото. Изобщо не става ясно на базата на какво се извежда заинтересованост, поради която се дискридитират показанията на св.Д. и св.И. , като в мотивите към въззивната присъда е посочено само, че показанията им „очевидно не са нито обективни, нито незаинтересовани източници“. Не следва да се забравя, че независимо ,че посочените свидетелки са жена и майка на св.Г., тази родствена връзка не мотивира заинтересованост, доколкото Н. Г. не е подсъдим,нито пък страна по делото ,а свидетел . Ако въззивният съд беше обсъдил в детайли показанията на тези три лица и внимателно съпоставил фактите ,за които те са дали сведения, като едновременно с това беше анализирал и данните, съдържащи се в показанията на св.М.-майка на подсъдимия /като изрично посочи на кои нейни показания дава вяра-от досъдебното или съдебното производство, и ако не кредитира тези от досъдебното производство-защо/, ако беше отнесъл информацията, добита от гласните доказателствени източници към тази, съдържаща се в писмените доказателствени средства-протоколите за доброволно предаване, би могъл да достигне и до различни фактически ,респективно правни изводи. Следва да се подчертае ,че вместо да анализира критично доказателствените източници според действителното им съдържание и да им даде вярна оценка по отношение подсъдимият по делото, въззивният съд се е занимавал с това ,че са „налице много повече улики за участието на св.Г. в извършването на престъплението,отколкото улики срещу подсъдимия“,като на стр.5 от мотивите ги е обследвал подробно. Наказателното производство се води срещу подсъдимия А. А. ,а не срещу св.Г., поради което съдът е длъжен да изясни дали привлеченото към наказателна отговорност лице е автор на инкриминираното му престъпление, дали го е извършило виновно , съставлява ли деянието престъпление и т.н. Липсва всякаква логика и в приетото от градския съд, че „тезата на подсъдимия също не е изолирана,а е подкрепена от своя страна от други доказателства –показанията на майка му св.Ц.М. ,която също е заинтересован свидетел“, след което съдът се е занимал ,както беше посочено и по-горе, с евентуалното участие на св.Г. в престъпното деяние. Щом като св.М. по мнението на въззивния съд, е заинтересована от изхода на делото, напълно неприемливо е твърдението , че тезата на подсъдимия не е изолирана. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като са довели до ограничаване процесуалните права на прокуратурата. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд,друг съдебен състав. Посочените съществени процесуални нарушения са рефлектирали и върху правилното приложение на материалния закон. В хода на новото разглеждане следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина . По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №319 от 26.11.2015 г.,постановена по внохд № 3910/2015 г.по описа на Софийски градски съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд , друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/