Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 1389/2021 г., стр. 6/6РЕШЕНИЕ
№ 50166
София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 24.10.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1389 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд.
Ищците Ф. Б., П. Б. и А. Б. оспорват жалбата.
По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Произнасяйки се по жалба на ищците, въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като е осъдил ответното дружество да заплати на всеки от ищците обезщетения в размер на 48 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на брат им С. Б., заедно със законната лихва от момента на увреждането.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, обстоятелствата относно родствената връзка между ищците и пострадалия техен брат, относно деянието, причинната връзка с настъпилата смърт, противоправността и вината на причинилия увреждането (установени с влязла в сила присъда), относно наличието на сключена при ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Обосновал е и краен извод, че принос за настъпването на произшествието и неговите последици е имал и самият пострадал, който в тъмната част на денонощието, но без светлоотразително облекло и без поставени светлоотразителни знаци и излъчващи светлина устройства, както и под въздействие на алкохол е управлявал велосипед, криволичейки в средата на пътното платно.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че пострадалият и ищците живеели заедно, независимо от навършването на възраст, която предполага отделянето на всеки в самостоятелно домакинство. Съществували помежду им добри отношения и близост. Били задружни и се подкрепяли – морално и финансово, според възможностите си, хранили са се заедно, споделяли са помежду си притежанията си. Приживе пострадалият бил тяхна опора, сплотявал ги, грижел се за тях. Смъртта на пострадалия ищците понесли тежко - били шокирани, плачели, крещели от мъка, блъскали си главите и към момента на не са успели да превъзмогнат загубата му. Трайно се променило емоционалното им състояние - били общителни, но след произшествието поведението им станало дистимно, били потиснати, постоянно плачели, не поздравявали, вървели с наведена глава, не били в състояние да се радват и веселят, натъжавали се всеки път при споменаването на пострадалия.
Въз основа на така приетите за установени обстоятелства въззивният съд от правна страна е намерил предявените искове за основателни, като по отношение спорните въпроси относно легитимацията на ищците и размера на претендираните обезщетения е приел, че правото да се претендира пряко от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е обусловено от доказването на предпоставките, посочени в т. 1 на ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК, съгласно което, извън лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че именно такава трайна, дълбока и емоционална връзка се установява по делото, че е съществувала между ищците и техния брат приживе, като противно на поддържаната от ответника теза тя надхвърля обичайната за тази степен на родство привързаност. Този извод е обосновал със съображенията, че е доказано не само формално съжителство на един и същи адрес, но и подпомагащи и допълващи функции на личността на всеки от тях в живота на разширеното семейство, като няма съмнение, че съжителството е било възможно именно поради създадената привързаност и емоционална близост. Отчел е и тежкото преживяване на скръб и емоционално страдание с подчертано афективно засягане на психичните процеси, както и загубата на житейска опора в лицето на пострадалия. Поради това е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетенията от по 80 000 лв. за всеки от ищците.
Прилагайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът е намалил размера на обезщетението, определяйки установения принос на пострадалия на 40 %, съобразявайки, че макар и управлението на велосипед след употреба на алкохол да не е неправомерно, същото е в пряка връзка с предприемането на действия, които са застрашили сигурността на пострадалия, както и че липсата на светлоотразителна жилетка, както и излъчващи в подходящ цвят светлинни устройства на велосипеда и движението му на пътното платно при наличие на банкет, който позволява движението на велосипедисти, са в пряко нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 5, чл. 79, т. 3, чл. 80, т. и т. 2 ЗДП и в пряка връзка с настъпилото произшествие.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69.
В задължителната практика на ВКС съгласно ТР № 1/2016 на ОСНГТК са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 и № 5/69 на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Последователна е и казуалната практика на ВКС (напр. т. д. № 1275/2019 г., II т. о., т. д. № 1796/2020 г., I т. о., т. д. № 1700/2020 г., II т. о. и др.), според която от посочените в ТР разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/61 г. и № 5/1969 г.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.
С оглед посочената практика на ВКС въззивното решение е неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания срещу решаващия правен извод на въззивния съд за наличие на трайна и особено силна и дълбока връзка между ищците и пострадалия. Установеното съдържание на отношенията в конкретния случай - че пострадалият и ищците живеели заедно, независимо от навършването на възраст, която предполага отделянето на всеки в самостоятелно домакинство, че между тях съществували добри отношения и близост, че били задружни и се подкрепяли морално и финансово според възможностите си, хранили са се заедно, споделяли са помежду си притежанията си, че приживе пострадалият бил тяхна опора, сплотявал ги, грижел се за тях – не може да бъде квалифицирано като изключително и надхвърлящо като дълбочина и интензивност обичайното съдържание на родствената връзка между братя и сестри по смисъла на тълкувателното решение. Не е налице следователно основната предпоставка за основателност на предявения иск, поради което въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК - следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на исковете в обжалваните части.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 34/01.04.2021 г. по гр. д. № 27/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд в обжалваните части, с които са частично уважени предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и в частта за разноските, вместо което постановява:
Отхвърля като неоснователни за разликите до 48 000 лв. за всеки от ищците, заедно със законната лихва, предявените от Ф. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], П. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], и А. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу „Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. И. Б., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 13.10.2013 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: