Р Е Ш Е Н И Е № 45 [населено място] , 28.06.2018г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 128 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] и М. К. А., [населено място] за отмяна на „Решение по арбитражно дело № 8/2017г. на Арбитражен съд ad hoc” на основание чл.47, ал.2 ЗМТА като нищожно, евентуално като постановено при липса на компетентност на арбитражния съд, тъй като между страните не е сключвано арбитражно споразумение. Претендират разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, както и да му се присъдят разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустима. С решение по арбитражно дело № 8/2017г. на Арбитражен съд ad hoc (не е посочено име на арбитър), постановено на 18.11.2017г., [фирма], [населено място] и М. К. А., [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата от 7926 лв. В решението е посочено, че компетентността на арбитража произтича от арбитражна клауза в подписан между ищеца и ответника договор за наем от 29.03.2016г. и анекс от 01.12.2016г. В разпоредбите на чл.21 на договора и на анекса е било предвидено всички спорове във връзка с договора да се решават по реда на ЗМТА от един арбитър по избор на Б. В. М.. Според арбитъра арбитражното споразумение е валидно съгласно чл.7, ал.1 ЗМТА и тъй като не е спомената конкретна арбитражна институция е налице уговорка за арбитраж ad hoc. С отговора на исковата молба ответниците в арбитражното производство (ищци в производството за отмяна по чл.47 ЗМТА) са оспорили компетентността на арбитражния съд и са поискали отвод на определения арбитър. Ищците се позовават на нищожност на арбитражното решение, като постановено по спор, неподлежащ на разглеждане от арбитражен съд поради липса на компетентност, тъй като между страните не е сключвано арбитражно споразумение и не са налице хипотезите по чл.7 ЗМТА. Евентуалното искане е за отмяна на арбитражното решение по аналогични съображения, поради което искът следва да се квалифицира по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Според ищците в договора е предвиден арбитраж, но не е уговорено арбитражно учреждение, което да разгледа спора, нито арбитражният орган е индивидуализиран, за да се приеме, че уговорката е за арбитраж ad hoc. По образуваното арбитражно производство липсва съгласие на страните, обективирано в протокол от арбитражно заседание, за да е налице изрично изявление на ответника за приемане спорът да се разгледа от сезирания орган, като е направено и изрично възражение за некомпетентност на арбитражния орган и искане за отвод на арбитъра. Ищците сочат в исковата молба, че адресът на арбитъра е в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, като на този адрес се намира имотът, предмет на договора за наем, също така това е адресът на лицето Б. В. М. – наемодател по договора, както и е адресът на управление на [фирма] – цесионер на вземането на наемодателя по договора за наем и ищец в арбитражното производство. Изложени са и твърдения за нарушения относно уведомяването за арбитражното производство и за пристрастност на арбитъра. Според ответника е сключено валидно арбитражно споразумение с уговорка за арбитър ad hoc, като е посочен и начинът за избор на арбитър, което в достатъчна степен индивидуализира арбитражния орган и представлява уредена процедура за избор на арбитър съгласно чл.12, ал.1 ЗМТА. Ответникът е участвал активно в арбитражното производство, като с подаването на отговор на исковата молба и направени доказателствени искания е потвърдил обстоятелството, че е налице арбитражно споразумение. Твърденията на ищеца относно връчването на съобщения и за качествата на арбитъра са счетени са неотносими към настоящото производство. Съставът на І т.о. на Върховния касационен съд намира следното: С договор 29.08.2016г. Б. В. М. е предоставил за временно и възмездно ползване на [фирма] и М. К. А. недвижим имот в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1 срещу месечна наемна цена, платима солидарно от двамата наематели, за срок от 01.09.2016г. до 01.09.2017г. С анекс от 02.12.2016г. срокът на договора е изменен от 02.12.2016г. до 02.12.2017г. Анексът е със същото съдържание като договора за наем. В договора и в анекса съществува разпоредбата на чл.21, според която „Всички спорове във връзка с настоящия договор ще се решават въз основа на писмени доказателства и становища без призоваване на страните по ЗМТА от един арбитър по избор на Б. В. М. с ЕГН: [ЕГН] на адрес г.София [улица] вх.1 ет.1 ап.1.” С договор от 03.10.2017г. Б. В. М. е прехвърлил на [фирма] вземането си от М. К. А. и [фирма], представляващо неплатен наем за периода 02.03.2017г. до 02.12.2017г. в размер на 2070 лв. и за сумата от 3000 лв. по приемо – предавателен протокол. В договора е посочено, че се „прехвърля договорената арбитражна клауза в качеството й на процесуален договор по чл.21 от договора за наем от 29.08.2016г. и анекса от 02.12.2016г.”, както и че арбитърът ще се избере от Б. В. М.. От арбитражното дело се установява, че Б. М. е избрал И. А. А. за арбитър ad hoc. Между страните в настоящото производство е безспорно, че адресът в [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1 е адрес на отдадения под наем имот, адрес на лицето Б. В. М. – наемодател по договора, както и адрес на управление на [фирма] – цесионер на вземането на наемодателя по договора за наем и ищец в арбитражното производство. Този адрес е посочен и като адрес на арбитъра, от който са изпращани съобщенията до страните, както и от този адрес бе предоставено на настоящия състав арбитражното дело. Съобщението за изискване на арбитражното дело е получено от „А. В. М., пълн. лице от адреса.”, която е управител на ответника в настоящото производство. Искът за отмяна на арбитражното решение като нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА е неоснователен. По силата на чл.47, ал.2 ЗМТА нищожни са арбитражните решения, които са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Извън компетентността на арбитражните съдилища са спорове, изрично посочени в нормата на чл.19 ГПК. В случая арбитражното решение е постановено по спор, които има за предмет вземане за наемна цена и следователно разгледаният спор е за имуществени права по смисъла на чл.19 ГПК, поради което арбитражното решение не е нищожно. Искът за отмяна на арбитражното решение поради липса на валидно арбитражно споразумение е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение е налице, ако арбитражно споразумение не е сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон. Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши спор, който би възникнал между тях (чл.7, ал.1 ЗМТА), като арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор (чл.4 ЗМТА). За действителността на арбитражното споразумение е от значение между страните да е постигнато съгласие спорът да се отнесе за решаване до конкретен арбитраж. В случай, че спорът ще се реши от постоянна институция, то същата следва да е посочена в договора. При липса на уговорка за арбитражна институция, която да реши спора между страните, споразумението е за арбитраж ad hoc, като и в тази хипотеза арбитражният орган следва да е индивидуализиран в договора между страните. Арбитражният орган (арбитражна институция или арбитраж ad hoc) следва да е известен на всяка от страните при сключване на договора, като волята на страните може да бъде тълкувана, но само ако в договора са предвидени критерии, въз основа на които да се индивидуализира уговорения арбитраж. Критериите за индивидуализиране на арбитража разкриват постигнатото съгласие за отнасяне на спора до определен арбитражен орган и съответно за признаване на компетентността му от всяка от страните. В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 63/25.05.2015г. по т.д.№ 3740/14г. на І т.о., определение № 281/07.05.2012г. по ч.т.д.№ 215/12т. на І т.о., определение № 521/17.07.2013г. по ч.т.д.№ 2377/13г. на І т.о. В случая уговорката в арбитражната клауза е споровете да се решават от един арбитър по избор на едната от страните. Договорната клауза би могла да се разгледа като споразумение, което изключва отнасянето на спора до арбитражна институция, доколкото такава не е посочена, но би могла да се възприеме и като уговорка за арбитражна процедура за избор на арбитър според правилото по чл.12, ал.1 ЗМТА. Ако уговорката е за процедурата за избор на арбитър, то не е посочен арбитражният съд, до който следва да се отнесе спорът. Отбелязването на мястото на арбитража „на адрес г.С. [улица] вх.1 ет.. ап..” не индивидуализира арбитражния орган, тъй като институция с такъв адрес не е известна, а това е адресът на едната от страните по договора за наем. Ако договорната клауза се тълкува като споразумение за арбитраж ad hoc, то липсва конкретно посочен арбитър или листа от арбитри, измежду които страните или едната от тях да направи избор. Предоставеното назначаване на арбитъра само на едната от страните по договора без индивидуализация на арбитражния орган представлява нарушение на разпоредбата на чл.4 ЗМТА относно формиране на арбитражния съд. Предвиденото решаване на спора без призоваване на страните, с оглед и на правото на изключителен избор на едната от страните на арбитражен орган, сочи на липса на воля по договора решаването евентуалните спорове между страните да се възложи на независим арбитраж съгласно чл.7, ал.1 ЗМТА. Така както е разписана клаузата за арбитраж в договора допуска едната от страните, без да уведоми другата, да назначи арбитър, както и арбитърът да се произнесе само на база на представените му от избралата го страна писмени доказателства. Уговорка, която създава предпоставки за постигането на посочения резултат, противоречи на принципите на състезателност и равенство на страните в арбитражното производство. Арбитражната клауза е недействителна съгласно чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, поради което арбитражното решение подлежи на отмяна. Не са налице предпоставките по чл.7, ал.3 ЗМТА, за да се приеме, че между страните е постигната арбитражно споразумение, тъй като ответникът в арбитражното производство е заявил становище по иска и е предявил насрещен иск, но изрично е оспорил компетентността на арбитража. По изложените съображения арбитражното решение следва да се отмени, без да се обсъждат останалите въведени основания за отмяна. По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по делото в размер на 1514,04 лв. – заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА „Решение по арбитражно дело № 8/2017г. на Арбитражен съд ad hoc” от 18.11.2017г. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] вх.. ет.. ап.. да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и М. К. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 1514,04 лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и четири стотинки) – разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.