2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №24 гр. София,20.01. 2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №506 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ч. Т. П., чрез адв.В.Р. срещу решение №222 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д. №281/2020г. на Апелативен съд- Пловдив. С въззивното решение, постановено след отмяна от ВКС на предходното въззивно решение за обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение, отново се обезсилва решение №231 от 13.06.2018г. на Окръжен съд- Смолян по т.д.№52/2017г. и се прекратява производството по делото, като се обявява за влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №545/27.10.2014г., издадена по ч.гр.д.№1008/2014г. на Районен съд-Смолян и се присъждат на ищеца разноски в размер на 11 325.60 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да се постанови решение по същество като се отхвърлят предявените искове. Изложени са подробни доводи, че исковете са допустими, тъй като са предявени след определение на съда за приемане по реда на чл.423 ГПК на възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от касатора /длъжник в заповедното производство/. Оспорват се като незаконосъобразни изводите на въззивния съд относно срока за подаването на възражението по чл.414 ГПК, както и относно правната същност на определението на ОС-Смолян по чл.423 ГПК, респ. крайният извод за недопустимост на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, обусловили изхода на спора в противоречие с цитираната практика на ВКС. Ответникът „Юробанк България“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решаващият съдебен състав съобразява, че с решение на ВКС по т.д.№1131/2019г. е отменено въззивно решение №38/23.01.2019г. за обезсилване на обжалваното решение на Окръжен съд- Смолян и делото е върнато за ново разглеждане, предвид липсата на произнасяне от въззивния съд по част от доводите на страните. За да обезсили отново първоинстанционното решение и да прекрати производството, въззивният съд приема, че производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е недопустимо, а заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е влязла в сила. Съдът приема за безспорно, че в производството по чл.417, т.2 ГПК, проведено по гр.д. №1008/2014г. на Районен съд-Смолян, заявителят „Юробанк България“ АД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Ч. П., чието възражение по чл.414, ал.1 ГПК е прието в производството по чл.423 ГПК по ч.гр.д. №221/2017г. по описа на Окръжен съд- Смолян. С оглед доказателствата по делото относно връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, въззивният съдебен състав намира, че възражението на длъжника П. не е подадено в законоустановения срок, поради което и искът, предявен от банката-кредитор е недопустим. Намира, че след като на 06.01.2017г. срокът по чл.423, ал.1 ГПК вече е бил изтекъл, то подаденото на 27.03.2017г. възражение от длъжника по чл.414, ал.1 ГПК, направено от негов особен представител и прието по реда на чл.423 ГПК, няма правно значение. Излага аргументи, че с факта на назначаването на особения представител /в изпълнителното производство/ изтеклите и пропуснати от длъжника процесуални срокове не се възстановяват, защото особеният представител по чл.430 ГПК встъпва в изпълнителния процес едва след „редовно“ връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Особеният представител може да прави възражение против заповедта за изпълнение пред въззивния съд, но само в едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК, който тече най-късно от редовно връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение. Въззивният съд поддържа тезата, че приемането на направеното възражение, както от заповедния съд, така и от въззивния съд по реда на чл.423, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, не обвързва служебната преценка на съда, разглеждащ установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, относно допустимостта на този иск. Ако възражението против заповедта за изпълнение, в която и да е от двете хипотези, не е подадено в срок, е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за водене на процеса – влязла в сила заповед за изпълнение, поради което установителният иск за съществуване на вземането е недопустим. Намира, че производството по чл.423 ГПК не е инстанционно и в него не се обсъждат доказателства за съществуване на претендираното от кредитора притезание или възражения на длъжника за неговото несъществуване. Производството по чл.423 ГПК е само за нова проверка на правото на длъжника, при наличие на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 – 4 ГПК, да подаде възражение по чл.414, ал.1 ГПК и съответно – да упражни правата си по чл.413, ал.1 и чл.419, ал.1 ГПК, като кредиторът не може да възразява против „приемането“ на подаденото от длъжника възражение, а актът на съда не подлежи на обжалване. Въззивният съд стига до извода, че с оглед задължителните указания на заповедния съд банката-ищец е инициирала недопустимо исково производство за установяване съществуването на процесните вземания, въпреки влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, предвид липсата на подадено в срока по чл.414 ГПК от ответника възражение, поради което установителният иск по чл.422 ГПК се явява недопустим. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените въпроси от т.нар. втора и трета група, макар и формулирани по различен начин, се свеждат до въпроса, уточнен от съда с оглед правомощията /т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ – относно характера на производството по чл.423 ГПК и правното значение на определението за приемане на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл.423 ГПК за допустимостта на производството по чл.422 ГПК. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. По отношение на него е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/18.06.2014г., т.д.№4/2013г. на ОСГТК и цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определения. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 648.80 лева. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение №222 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д. №281/2020г. на Апелативен съд- Пловдив. УКАЗВА на касационния жалбоподател Ч. Т. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 3 648.80 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.