3 Решение по гр. д. № 844/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 11.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 844 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 205 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1097/11 г. Софийски окръжен съд е отменил решение № 279 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 182/10 г. на Районен съд [населено място] в частта, в която са определени квотите на съделителите в апартамент с идентификатор 65231.916.397.2.1. по КК на [населено място]. Постановил е ново решение, с което е определил квоти на съсобственост от 5/8 ид. ч. за А. Б. П. и В. А. П. при условията на съпружеска имуществена общност; по 1/24 ид. ч. за К. Т. Б., Л. Г. Б. и Н. Г. Б. и по 1/8 ид. ч. за А. П. и И. Б. Б.. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от К. Б., Л. Б., Н. Б. и И. Б.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация А. П. и В. П. оспорват жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1236 от 19.12.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса допустимо ли ищецът да се позове на давност, като ново придобивно основание, пред въззивната инстанция. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Искът е предявен след влизане в сила на ГПК обн. ДВ бр. 59/07 г., с който е въведена преклузия по отношение на някои процесуални действия на страните. Съгласно чл. 147 ГПК, до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да посочват и представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. Нормата следва да се тълкува като възможност на страните, включително и за ищеца, да въведе обстоятелства, които по характер не променят основанието на иска, тъй като съгласно чл. 214 ал. 1 ГПК изменение на основанието може да бъде извършено в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд. В т. см. е практика в решение № 87 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 688/2010 г.на ВКС І ТО, постановено в производство по чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд е приел че процесния апартамент е останал в наследство от Б. Б.. Негови наследници били съпруга Л. и деца Г., И. и А.. Ответниците Л., Н. и К. са деца на сина Г.. Като съобразил факта, че през 1997 г. Л. продала на дъщеря си А. своите 5/8 ид. ч. от апартамента, въззивният съд конституирал като страна в делбата съпруга на последната В.. По възраженията на ответниците за нищожност на договора за продажба поради липса на компетентност съдът приел, че съгласно чл. 43 ал. 1 З., стажант-нотариусите имали право да извършват определени нотариални удостоверявания, но не и продажби. Затова действието което било извършено от стажант-нотариус било нищожно на основание чл. 472 ГПК /отм./, както и договора за продажба. С него приобретателите получили само владение, но не и право на собственост. Съдът обсъдил и довода наведен във въззивната жалба за придобиване на имота и по давност, като приел че купувачите не знаели за порока на продажбата, затова владението им било добросъвестно. Те владели имота в периода от 1997 г. до 2004 г. чрез майката Л., затова го придобили по давност. В касационната жалба се твърди че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. В исковата молба А. П. обосновала съсобствеността си с договор за покупко- продажба на 5/8 ид. ч. от апартамента, който бил сключен пред стажант- нотариус който не е имал представителна власт. С въззивната жалба били наведени твърдения за друг придобивен способ - по давност, който съдът разгледал въпреки че такива факти не били наведени в исковата молба и които били преклудирани. Решението било и незаконосъобразно, тъй като съдът постановил решението си в противоречие със събраните доказателства. Видно е от данните по делото, че страните са наследници на Б. Б., починал на 20.10.1994 г. Негови наследници били съпруга Л. и деца Г., И. и А.. Л. починала на 16.11.2004 г., а Г. починал на 24.04.2007 г., като ответниците Л., Н. и К. са негови деца. С нот. акт № 193 от 09.09.1997 г. Л. продала на дъщеря си А. своите 5/8 ид. ч. от апартамента, която към този момент била в брак с В. П., със запазено право на ползване. Продажбата била изповядана от Б. Ч., който съгласно заповед № ЛС-И-1677 от 04.09.1997 г. като съдебен кандидат бил назначен да изпълнява длъжността „стажант-нотариус” от 08.09.1997 г. до 08.10.1997 г. А. П. предявила иск за делба на процесния апартамент, като в исковата молба изложила твърдения че е собственик на 6/8 ид. ч., от които 5/8 ид. ч. и били продадени от нейната майка, а 1/8 ид. ч. получила по наследство от баща си Б.. При така установените факти, законосъобразно въззивният съд е приел че ищцата не е придобила собствеността на 5/8 ид. ч. чрез продажба. Незаконосъобразно съдът обаче е разгледал наведеното с въззивната жалба твърдение, че ищцата е придобила имота по давност. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили квотата на съсобственост на ищцата като заявили, че договорът за продажба бил изповядан от лице което не притежавало компетентност. С доклада по делото съдът е указал на ищцата да докаже фактите от които произтича съсобствеността на имота, както и за валидното прехвърляне на 5/8 ид. ч. от Л.. До приключване на съдебното дирене ищцата не е заявила че е придобила имота въз основа на друго основание, а едва с въззивната жалба е навела доводи за придобиване на имота по давност. Както е прието и в решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/09 г. на ВКС І ГО, исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът може да се произнесе само в рамките на посоченото придобивно основание, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението. Ищецът може да посочи в исковата молба при условията на евентуалност и друго основание на претенцията си, респ. и друг придобивен способ за правото на собственост, по което съдът ако не уважи главния иск, трябва да се произнесе по евентуалния. Предвид отговора на съществения за спора въпрос, въззивният съд не е следвало да разгледа посоченото ново основание, тъй като то е преклудирано. Като е приел че ищцата и нейния съпруг са придобили 5/6 ид. ч. от имота по давност, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което е основание за касиране на решението в тази част. Тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС. Предвид родствените връзки на страните по делото с наследодателите, на основание чл. 5 ал. 1 ЗН делбата се допусне при квоти по 3/9 ид. ч. за А. и И. и по 1/9 ид. ч. за К., Л. и Н.. Искът за делба по отношение на В., който не е наследник, следва да се отхвърли. К. претендират за разноски. С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по втората фаза на делбата. Затова настоящият състав не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 205 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1097/11 г. Софийски окръжен съд в частта, в която е допусната делба с участието на В. П., както и в частта, в която са определени квотите на съсобственост, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършване на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 65231.916.397.2.1. по КК на [населено място], при квоти на съсобственост от по 3/9 ид. ч. за А. Б. П. и И. Б. Б. и по 1/9 ид. ч. за К. Т. Б., Л. Г. Б. и Н. Г. Б.. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на апартамент с идентификатор 65231.916.397.2.1. по КК на [населено място] по отношение на В. А. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: