Ключови фрази
Делба * свидетелски показания


Р Е Ш Е Н И Е

№49

София, 16.08.2017 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3909 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ч. и Д. Р. Ч. чрез пълномощниците им адвокат И. Р. и адвокат Н. Н. против решение № 118 от 8.07.2016 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е отменено решение № 136 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 1266/2016 г. на Районен съд-Силистра за допускане на съдебна делба на самостоятелни обекти с идентификатори 66425.500.3071.2.13 и 66425.500.3071.2.23 между Д. Р. Ч., Д. Р. Ч. и Н. Д. Ч. и вместо него е постановено друго за допускане на делбата между Д. Р. Ч. и Д. Р. Ч. при равни права в съсобствеността /като е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като съдът е пропуснал да обективира в отхвърлителен диспозитив формираната в мотивите на решението воля, че Н. Ч. не е съсобственик на делбените имоти/.
Д. Р. Ч. чрез пълномощника си адвокат П. Ч. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски..
С определение № 63 от 16.02.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите и какви са принципните изисквания за дейността на съда по извършване преценка на гласните доказателства, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г., IV г.о., според която в мотивите на решението трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор.
В случая въззивният съд е приел за установено, че делбените имоти са придобити от Р. Д. Ч. и Д. М. Ч. в обезщетение за отчужден през 1993 г. техен имот, като през 1995 г. Д. Ч. прехвърлил правата си на Р. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане. Придобиването е станало по време на брака между Р. Д. Ч. и Н. Д. Ч., сключен през 1975 г. и прекратен с развод през 2003 г. Р. Д. Ч. е починал през 2012 г. и е наследен от синовете си Д. Р. Ч. и Д. Р. Ч..
В. съд е приел за основателно възражението на Д. Ч., че наследодателят и съпругата му са били във фактическа раздяла от 1988 г., поради което последната няма принос в придобиването на имота. Обсъждайки свидетелските показания, съдът е дал вяра на ангажираните от ищеца Д. Ч. свидетели М. Д. и Д. М., тъй като същите съответстват и на останалите доказателства – мотивите на бракоразводното решение, в които изрично е посочено, че фактическата раздяла датира от 1988 г. Изложил е съображения, че макар тези мотиви да не се ползват със сила на присъдено нещо, то от съдебния протокол става ясно, че страната Н. Д. е предоставила на адвоката на Р. Ч. нотариално заверено заявление - споразумение, съобразено от съда при постановяване на решението, в което се съдържа изявление от нея, че желае бракът им да се прекрати поради дълбоко и непоколебимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината, че бракът им съществува формално, че семейното жилище е лична собственост на съпруга и че нямат неуредени имуществени отношения. Счел е, че най-вероятно в молбата за прекратяване на брака или в заявлението е посочено, че фактическата раздяла между страните датира от 1988 г., като никоя от страните не е оспорила този факт, поради което и бракоразводният съд е приел за безспорно в мотивите си, че фактическата раздяла между страните датира от 1988 г., а не е посочил произволно този факт. В. съд е отчел и, че бракът между Н. Ч. и Р. Ч. е прекратен при условията на чл. 99, ал.3 СК /отм./, от което следва, че изразената воля на страните в споразумението по чл. 99, ал.3 СК /отм./ по отношение на имуществата, придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ ги обвързва, включително и досежно наличието на съсобственост и размера на притежаваните след прекратяването на съпружеската имуществена общност дялове, а също и че собствеността върху жилищата е декларирана единствено от Р. Ч. и само той е плащал данъците върху тях. В обобщение е направен извод, че собствеността на делбените имоти е придобита по време на трайна фактическа раздяла между Р. Ч. и Н. Ч., при което е липсвала всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите, поради което Н. Ч. няма принос в придобиването на имуществото и не се легитимира като съсобственик.
При формиране на тези изводи и в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е дал вяра на изнесеното в показанията на свидетелите М. Д. и Д. М., като не е обсъдил доводите на Н. Ч., че ангажираните от Д. Ч. свидетели нямат преки впечатления /единият разказва за впечатленията си от срещи с наследодателя по улиците, а другият говори за време, когато съпрузите са били на оборотно жилище и той не може да има впечатления/ и без да формира изводи относно твърдението и ангажираните в негова подкрепа доказателства, че Н. Ч. е участвала при изпълнението на задължението за издръжка и гледане към Д. Ч..
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на свидетелските показания е довело до необосновани изводи. С твърдението, че фактическата раздяла между Р. Ч. и Н. Ч. е настъпила през 1988 г. Д. Ч. цели опровергаване на презумпцията по чл.19, ал.3 СК-отм., поради което в негова тежест е да проведе главно доказване на този факт. От показанията на свидетелката Д. се установяват следните доказателствени факти: след периода 1987-1989 г. Н. Ч. не е виждана по улиците на града от свидетелката, като съпругът й гледал детето им, разказвал, че са се развели и излизал с други жени; на свидетеля М. – от свой приятел, който е съсед на отчуждената къща, където е живяло семейството, знае, че през 1988 г. Н. Ч. заминала, като в началото не се знаело къде, а после се разбрало, че е в С. и от тогава свидетелят не я е виждал по улиците на града; на свидетеля Л. – заради семейни проблеми Н. Ч. напуснала и си намерила работа в С., Р. Ч. отишъл до С. и съпрузите се сдобрили; поради висока заплатената работа Н. Ч. останала в С., като през седмица в почивните дни пътувала до С., а през почивните дни на останалите седмици пътувал до С. Р.Ч., 1990-91 г. Н. Ч. работила в Русия и се върнала 1992-1993 г. и в почивните дни отново посещавала сина и съпруга си в С. през седмица, като помагала и за грижите за свекър си /чистила и готвила/, провеждала е разговори, че и тя ще участва в доплащането на получения в обезщетение апартамент, съпрузите се развели след 2000 г. когато Н. Ч. научила за извънбрачните връзки на съпруга си. Свидетелите изнасят твърдения за различни доказателствени факти, поради което в показанията им липсва противоречие.
Установените от свидетелските показания доказателствени факти не могат да обосноват безспорен извод за настъпила през 1988 г. фактическа раздяла между съпрузите, която да е продължила до прекратяване на брака им. Съгласно практиката на ВКС – ТР № 35 от 14.06.1971г. на ОСГК, решение № 533 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1372 от 28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о., фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. В случая макар след 1988 г. съпрузите да са живели и работили в различни населени места не е установено между тях да е прекъсната всякаква духовна, физически и икономическа връзка. Заключенията за наличие на фактическа раздяла, които свидетелите Д. и М. правят се основават на впечатленията им от липсата на срещи в града с Н. Ч., възприетото от тях обстоятелство, че Р. Ч. е виждан в града с други жени, както и на това което той или хора от града са говорили. Умозаключенията на свидетелите от доказателствените факти, които са възприели, обаче нямат доказателствено значение в процеса. Обстоятелствата, които тези свидетели са възприели не изключват съпрузите да са поддържали връзка, като всеки от тях е посещавал през почивни дни града, в който е работил и живеел другия съпруг, като по този начин са запазили физическата, духовна и икономическа връзка помежду си /каквито обстоятелства е възприела свидетелката Л./.
Останалият събран по делото доказателствен материал не установява доказателствен факт, относим към спора настъпила ли е през 1988 г. фактическа раздяла между съпрузите, която да е продължила до прекратяване на брака им - мотивите на бракоразводното решение нямат доказателствено значение в настоящия процес, в споразумението по чл.99, ал.3 СК-отм. съпрузите само са посочили че нямат неуредени имуществени отношения, а без значение е и обстоятелството, че имотите са данъчно декларирани на името на наследодателя.
Н. Ч. се ползва от законовата презумпция по чл.19, ал.3 СК-отм., поради което не е в нейна тежест да представи конкретни доказателства за участието си с парични средства в изплащане разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение имот, както и продължително участие в изпълнение задължението на съпруга си по договора за издръжка и гледане с баща му. В тежест на Д. Ч. е да обори презумцията на чл.19, ал.3 СК-отм., а представените по делото доказателства не могат да обосноват безспорен извод за настъпила през 1988 г. трайна фактическа раздяла между наследодателя и Н. Ч..
С оглед изложеното неправилен е извода на въззивния съд, че Н. Ч. не се легитимира като съсобственик на процесните имоти. Собствеността върху двата апартамента е придобита по време на брака, частично на възмездно основание и при липса на опровергаване на презумпцията на чл.19, ал.3 СК-отм., следва, че на основание чл.19, ал.1 СК-отм. съответната част от правото на собственост е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
В. решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне съдебна делба на процесните апартаменти между Д. Р. Ч., Д. Р. Ч. и Н. Д. Ч.. При определяне правата в съсобствеността следва да се отчете каква част от имотите са придобити като лично имущество на Р. Д. Ч. и каква част в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му Н. Ч..
На Р. Д. Ч. е определена оценка на отчуждения имот в размер на 3229.50 лв. /заповед № 437/27.05.1986 г./ и е получил обезщетение с ½ ид.ч. от процесните апартаменти 13 и 23 на обща стойност 60336 лв. /заповед № 183/10.02.1993 г./. Следователно Р. Д. Ч. е придобил в лична собственост 3229.50/60336 ид.ч. от правото на собственост върху имотите, а 26938.50/60336 ид.ч. са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от Р. Д. Ч. и Н. Д. Ч.. Останалите 30168/60336 ид.ч. от правото на собственост са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от Р. Д. Ч. и Н. Д. Ч. въз основа на договора между Р. Д. Ч. и Д. М. Ч., обективиран в нотариален акт № 42, том VI, нот.дело № 1885/1995 г. Съпружеската имуществена общност е прекратена с прекратяването на брака между двамата на 27.06.2003 г. Следователно Н. Ч. се легитимира въз основа на прекратена съпружеска имуществена общност на 28553.25/60336 ид.ч. от двата апартамента, а Д. Р. Ч. и Д. Р. Ч. – като собственици по наследяване от Р. Д. Ч. на по 15891.375/60336 ид.ч.
С оглед изхода на настоящото производство Д. Р. Ч. следва да възстанови на Н. Д. Ч. и Д. Р. Ч. направените по повод касационното обжалване разноски в размер на 55.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 118 от 8.07.2016 г., постановено по гр.д. № 128 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между Д. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, ап.19, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат П. Ч.; Д. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.13, ет.3 и Н. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] последните двама със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат И. Р. и адвокат Н. Н. на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.13 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.13, представляващ апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 с площ от 5.51 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: на същия етаж-самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 66425.500.3071.2.14 и 66425.500.3071.2.12, под обекта – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 66425.500.3071.2.7 и 66425.500.3071.2.6 и над обекта-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.19 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.23 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.23, представляващ апартамент, ведно с прилежащото му избено помещение № 23 с площ от 3.85 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: на същия етаж-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.22, под обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.17 и над обекта-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.500.3071.2.29, при права в съсобствеността:
Д. Р. Ч. – 15891.375/60336 ид.ч.,
Д. Р. Ч. - 15891.375/60336 ид.ч. и
Н. Д. Ч. – 28553.25/60336 ид.ч.
ОСЪЖДА Д. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.5, ап.19, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат П. Ч. да заплати на Д. Р. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ап.13, ет.3 и Н. Д. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат И. Р. и адвокат Н. Н. разноски за касационното производство в размер на 55.00 /петдесет и пет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: