4 Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 11 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 11 март, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1127 / 2011 година На основание чл. 423, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и чл.425, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият С. П. И., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 355 от 08. 12. 2009 год. постановена по НОХД № 337 / 09 год. по описа на Районен съд - гр. Севлиево. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Поддържа се искане за отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на съдебното заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането по изложените в него съображения. Осъденият И. и защитата му, изразяват становище за основателност на искането, като молят същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С влязлата в законна сила присъда чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения С. П. И. за извършено от него на 26 / 27. 04. 2009 год. в[населено място], [община], престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален „строг” режим на изтърпяване. Присъдата не е била инстанционно проверявана. Искането на осъденото лице за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо качеството на задочно осъден, а самото искане е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК срок, доколкото по делото липсват данни за по ранен момент на узнаване от осъдения за влязлата в законна сила присъда от този на задържането му – 21. 12. 2010 год. /писмо на ОД на М. – Габрово от 03. 01 2011 год., приложено по делото/. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: Наказателното преследване срещу осъдения И. е проведено с негово участие на досъдебното производство и в негово отсъствие в съдебната фаза на процеса. Обвинителният акт срещу осъденото лице е бил внесен в РС – Севлиево на 27. 07. 2009 год., като с разпореждане от 04. 08. 2009 год. на съдия-докладчика, делото е било насрочено за разглеждане на 08. 09. 2009 год., за което осъдения е бил нередовно призован. След провеждане на две съдебни заседания, изменяване на мярката за процесуална принуда в задържане под стража и обявяването на осъдения за общодържавно издирване, на 08. 12. 2009 год. съдът е разгледал делото в отсъствие на И., като е счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК. На осъдения е бил назначен служебен защитник и след провеждане на съдебно следствие и изслушване на съдебни прения, РС – Севлиево е постановил присъдата чиято отмяна се иска по реда на възобновяването. Като е разгледал делото в отсъствието на осъденото лице, без да е налице реално връчване на препис от обвинителния акт, съобщение за насрочване на съдебното заседание и за възможността делото да бъде разгледано в отсъствие на подс. И. при условията на чл. 269 от НПК, районния съд по същество, е допуснал неизпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК - същата не е била спазена, а правото на осъдения за лично участие в наказателното производство водено срещу него – нарушено. Изложеното обуславя отмяна на постановената присъда по реда на възобновяването съобразно редакцията на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Спрямо осъденият е била определена най-тежката мярка за процесуална принуда, като настоящият състав счита, че не са налице обстоятелства обосноваващи нейното изменение. При промяна на обстоятелствата, задържания разполага със законова възможност да сезира съда със съответно искане. Възраженията изложени в искането за възобновяване срещу правилността на постановената присъда не следва да бъдат обсъждани, същите ще следва да бъдат поставени на вниманието на първоинстанционния съд. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на задочно осъдения С. П. И. за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 355 от 08. 12. 2009 год. постановена по НОХД № 337 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Севлиево, за основателно, поради и което същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато на Районен съд – гр. Севлиево, за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 355 от 08. 12. 2009 год. постановена по НОХД № 337 / 2009 год., по описа на Районен съд – гр. Севлиево. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд - гр. Севлиево за ново разглеждане от друг състав, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: