Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 565

гр. София 17.06. 2022 г.



Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 821 от 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П., чрез адв. К. Н., срещу въззивно решение № 473 от 27.11.2021 г. по в. гр. д. № 706/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 92/17.07.2020 г. по гр. д. № 174/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени, и като краен резултат е уважен предявеният от А. Б. Я. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б. А. Я. е предоставено на бащата А. Б. Я., при който да е местоживеенето на детето, а по отношение на майката Г. Н. П. е определен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 152 лв., отхвърлен е предявеният от малолетния Б. А. Я., чрез неговата майка и законен представител Г. Н. П., иск за заплащане на издръжка за минало време, считано от 01.02.2020 г. до 05.03.2020 г. в размер на 250 лв. като неоснователен, а по отношение на разноските Г. Н. П. е осъдена да заплати на А. Б. Я. сумата от 1058,22 лв., представляваща разноски по производството, направени пред двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се също, че атакуваното решение е очевидно неправилно на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Искането е за неговата отмяна и присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните правни въпроси: 1/ „При преценяване интереса на детето, следва ли да се вземе предвид неговата възраст, нужди и привързаност, кой е полагал грижите за него до момента и следва ли да бъде дадено предимство на майката, ако детето е в ниска възраст, грижите по отглеждането му и възпитанието му са полагани преимуществено от нея и не са констатирани отклонения от развитието на детето и липсват индикации за неправилното му нравствено и психическо развитие, породени от досегашното му възпитание?“ – твърди се противоречие с решение № 68 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 2117/2020 г., г. к., III г.о. на ВКС, решение № 152 от 20.06.2018 г. по гр. д. № 4184/2017 г., IV г.о. на ВКС и решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г., г. к., IV г.о. на ВКС; 2/ „Следва ли съдът да установи моралния облик на лицата от най-близкото обкръжение на родителя, комуто са предоставени родителските права?“ – сочи се противоречие решение № 98 от 24.08.2020 г. по гр. д. № 4394/2019 г., г. к., IV г.о. на ВКС и решение № 174 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3448/2019 г., г. к., IV г.о. на ВКС; 3/ „Задължен ли е съдът да направи комплексна оценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му?“ – сочи се противоречие с решение № 300 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 2846/2013 г., г. к., III г.о. на ВКС; 4/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, като при това обсъждане съдът длъжен ли е да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?“ – твърди се противоречие решение № 154 от 24.08.2016 г. по гр. д. № 3848/2015 г., IV г.о. на ВКС; 5/ „Когато предметът на делото засяга интересите на дете, длъжен ли е съдът да извърши предварителна оценка на възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете?“ – твърди се противоречие решение № 34 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г., IV г.о. на ВКС; 6/ „Длъжен ли е съдът служебно да назначи психологическа експертиза при спор за родителски права и данни за родителско отчуждение у детето?“ – сочи се противоречие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 222 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6894/2014 г., IV г.о. на ВКС; 7/ „Представляват ли обясненията на страната доказателствено средство или са твърдения, подлежащи на установяване на общо основание?“ – сочи се противоречие с решение № 161 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 6232/2015 г. на III г.о. на ВКС и 8/ „Следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивният съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство?“ – твърди се противоречие с решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1953/2018 г., г. к., III г.о. на ВКС. Поддържа се още наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК. В тази връзка се поставят следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона: 1/ „Достатъчно ли е при формиране на цялостната преценка на интереса на детето, въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, въззивната инстанция да квалифицира за единствен и достатъчен аргументът за липса на обстоятелство с противопоказен за положението и развитието на детето характер – положение, отнасящо се до родителя, на когото се предоставят родителските права?“; 2/ „Следва ли само и единствено със свидетелски показания да се доказва зависимост към алкохол и/или наркотици на някой от родителите и/или изначални отклонения от нормалното им поведение, свързано с аморални и непристойни действия, които биха довели до отрицателно влияние върху родителската им пригодност?“ и 3/ „Редно ли е да се приеме като негативно обстоятелство за майката при спор за родителски права върху дете това, че родителските права по отношение на друго нейно дете, родено от предишна връзка, не са предоставени на нея?“. Излагат се и съображения, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба А. Б. Я., чрез пълномощника си адв. Е. Н., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че А. Б. Я. и Г. Н. П. са родители на малолетното дете Б. А. Я., родено на 09.09.2018г. Съжителствали са в къща в [населено място] заедно с родителите на бащата до месец февруари 2020 г. когато майката заедно с детето напуска общото им жилище и се премества в дома на нейните родители, находящ се в същото населено място. Посочено е, че родителите са осъществили контакт помежду си във връзка с поддържане на контакт между детето и бащата, но това е ставало на улицата или в дома на майката. ДСП П. е била сезирана преди делото със сигнали, по повод на които са провеждани срещи с детето и родителите и приема детето за добре гледано, в добър външен вид, развитие, съответно на възрастта. Съгласно изготвените по делото социални доклади от ДСП П. и събраните доказателства са установени добри възпитателски качества и на двамата родители, които са здрави, трудоспособни и емоционално обвързани с детето. Материално-битовите условия, които могат да предложат и двамата родители на детето са достатъчни за задоволяване на неговите нужди. Бащата има ниски доходи, а майката не реализира такива, като и двамата живеят при родителите си и се ползват с тяхната подкрепа в битов план и за отглеждане на детето. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че титулярството при упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, с определяне на преимуществено местоживеене на детето при него. Изложил е съображения, че законът не поставя формално предимство на майката пред бащата при определяне кому да се възложи упражняването на родителските права, само защото е майка и такъв е естественият обичай в обществото. По показателите реални способности за полагане на лични грижи /отглеждане на детето/, въззивният съд е приел, че позициите на двамата родители са относително изравнени. Като показателни в тази насока са приети обстоятелствата, че детето е спретнато, добре облечено, нахранено и спокойно. От друга страна е прието да се установява, че по отношение на показателя възпитателни качества не би могло да се приеме, че двамата са с относително изравнени позиции. Въззивният състав е констатирал наличието на смущаващи обстоятелства, сочещи по-занижени умения на майката. Кредитирани са показанията на свидетелите М. П. и С. Х., които сочат грубо и безразсъдно в определени случаи отношение на майката към по-голямото ѝ дете – С.. Посочил е, че има и други поведенчески прояви на майката, които са с особено смущаващ характер и също са установени от свидетелски показания. Това са проявите ѝ на привична употреба /а не при единични случаи по даден оправдан повод/ на ненормално големи количества алкохол, водеща до нетрезво състояние и скандално държане, както и склонност към леконравни занимания с други мъже. Прието е, че поради утвърдения им, привичен и достатъчно смущаващ характер, изредените поведенчески прояви имат отрицателно влияние върху родителската пригодност на майката с оглед неблагоприятните последици от тях в конкретните ситуации и поради обществения им показ и разгласа принизяват моралния ѝ облик. Съдът е изложил, че отрицателното влияние се обяснява с невъзможността на майката в подобни състояния да полага уместно и своевременно грижи за детето, да запазва емоционално равновесие, сдържаност и способност за разсъдъчен контрол в отношението си към него, а при положение, че то ги вижда или неизбежно би ги видяло, тези лоши примери на поведение неминуемо ще се отразят зле /вредно/ на правилното му нравствено и психологическо развитие. Посочил е, че такива поведенчески прояви и състояния са извън нормалното стечение на обстоятелствата, каквито трябва да бъдат при отглеждането и възпитанието на едно малко дете. Установил е, че за поведението на бащата, неговите възможности и среда няма нито едно установено подобно и всякакво друго обстоятелство с противопоказен за положението и развитието на детето характер. Относно наведеното твърдение за употреба на наркотични вещества от майката, въззивният съд е счел, че същото е недоказано и моментно опровергано от резултатите на приетия протокол от извършено на 11.06.2021г. токсикологично изследване. Прието е още, че естествената привързаност на детето към майката, породена от природния закон и развита от факта, че от раждането си до сега е живяло с нея, в случая няма практическа тежест. Възрастта на детето е много ниска и то дори не би имало нужда да се приспособява към средата на бащата, понеже трайно е пребивавало там преди февруари 2020 г. Изложени са съображения, че детето няма да бъде откъснато за дълги периоди от грижовното присъствие на майка си, тъй като и двамата родители живеят в едно и също малко населено място, а и режимът на личните отношения ще бъде достатъчно разширен. Установено е, че детето се чувства еднакво добре и при двамата родители и лично майката е признала, че бащата като баща е „страхотен“ и „добър“. Прието е още, че полът на детето /мъжки/ изисква повече бащина възпитателна власт и примери на мъжко поведение. Трудовата заетост на бащата вече не налагала продължителни отсъствия от страната, но дори и да се случат такива, това не би повлияло отрицателно на отглеждането на детето поради безусловната помощ на бабата и дядото по бащина линия. Въз основа на тези съображения въззивният съд е определил следния режим на личните отношения на майката с детето: да го вижда и взема при себе си всеки първи и трети почивни дни от месеца с преспиване при нея, като го взема в петък след 18.00 часа и го връща в неделя до 18.00 часа; да го взема при себе си за 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, както и на 24,25 и 26 декември – на всяка четна година от 17.00 часа на 24.12. до 17.00 часа на 26.12. и на Нова година от 17.00 часа на 31.12. до 17.00 часа на 01.01. - на всяка нечетна година, отброявана от датата 31.12. , и за два дни на В. празници / събота и неделя/ през всяка четна година, както и на рождения ден на детето – на всяка четна година. Относно месечната издръжка съдът е приел, че предвид ниските трудови доходи на майката /спрямо тези на бащата е налице значително неравенство в техните възможности/, месечната издръжка за детето следва да бъде определена на 152 лева. Въззивният съд е извел извод, че предявеният иск срещу бащата да заплати издръжка за минало време /чл. 149 СК/ в размер на 250 лева за периода 01.02.2020 г. до 05.03.2020г., основан на твърдението, че тогава само майката е полагала грижи за него, е неоснователен. Съображенията за това са, че независимо от раздялата на двамата родители от началото на м. февруари 2020 г. и обстоятелствата, че майката е възпрепятствала бащата да вижда и взема при себе си детето /признато от нея/, тя не оспорва твърдението му, че през въпросния кратък период, той въпреки това ѝ е давал парични средства и е купувал за детето други неща в натура /издръжката не е задължително да бъде в парична форма/.
При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.Съображенията за това са следните:
По въпросите, поставени в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
Поставените под номера 1, 2, 3 и 5 в първата част на изложението въпроси, са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос : Кои са обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права?
Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя - социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата - привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд, поради което не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба по изведения въпрос.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставеният под номер 4 в изложението процесуалноправен въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност, както и да посочи кои факти приема за установени и кои не и въз основа на кои доказателства. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК - изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на децата, родителския капацитет и кому да се предостави упражняване на родителските права съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика, в това число посочената от касатора. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Поставеният под номер шест в изложението въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като е формулиран общотеоретично, а не в контекста на решаващите изводи на съда. Въззивният съд не е давал правно разрешение по такъв въпрос и той не обуславя решаващите изводи по спора, тъй като по делото не са налични данни за родителска отчужденост. В случая никоя от страните не е поддържала твърдение за родителска отчужденост, нито са събрани доказателства за наличие на такава.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставеният под номер 7 въпрос, касаещ правното значение на обясненията, дадени от страна в производството. Според касатора е налице противоречие на въззивното решение с решението по гр.д.№6232/2015г. на ВКС, трето гражданско отделение, с което е прието, че обясненията, дадени от страна в производството, са твърдения, които подлежат на доказване с допустимите за това доказателствени средства. Не се установява твърдяното противоречие, тъй като въззивният съд не е дал различно правно разрешение, от приетото в цитираното решение. Дадените от страните в процеса обяснения са обсъдени от съда наред с всички събрани доказателства, като ясно е изразена и решаващата воля относно това кои твърдения са счетени за установени, кои – не и на база кои конкретни доказателства.
Поставеният от касатора въпрос – номер 8 по изложението, касаещ приложението на чл.266 ГПК и следвало ли е да се допуснат доказателства, които не са събрани от първата инстанция, е повдигнат в контекста на оплакването за неправилност на решението, поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в пропуск на съда да се произнесе по релевирано в отговора на въззивната жалба доказателствено искане. Подобни оплаквания са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че съответстват на установената практика при засилено служебно начало в процеса (т. 1, т. 3 от ТР № 1/2013г по т. д 1/2013 ОСГТК ) предприетите от съда действия при събиране на доказателства и в тази връзка въззивният съд не е дал повод за поставянето на формулирания процесуалноправен въпрос.
По въпросите от втората част на изложението, във връзка с които се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280 ГПК:
И трите въпроса, обособени в тази втора част на изложението, са некоректно формулирани, не кореспондират с данните по делото, с процесуалните действия на съда и изложените в мотивите на съдебния акт решаващи изводи. Съдът не е обосновал решаващия си извод кому да предостави упражняването на родителските права единствено поради обстоятелството, че не са налице данни за лоши поведенчески прояви на бащата. Напротив – подробно е анализирал доказателствата, установените по делото релевантни факти и обстоятелства, извършил е прецизна оценка на въздействието им върху детето и способностите на двамата родители и ръководейки се от висшия интерес на детето е обосновал извода си по съществото на спора. Не е дал и правно разрешение в поддържания от касатора смисъл, че зависимости от алкохол или наркотични вещества се установява единствено и само със свидетелски показания – напротив съдът е анализирал събраните писмени и гласни доказателства, като служебно е предприел и поредица от действия с оглед осъществяване на токсикологичното изследване. Не отговаря на действителното положение и твърдението, че съдът е отдал решаващо значение за крайния си извод на обстоятелството, че родителските права относно друго дете на касаторката не са предоставени на нея – посоченото обстоятелство е само едно от многото, отчетени и преценени от съда при формиране на крайния извод. Въпросите са привързани към собственото разбиране на касатора относно установените в процеса релевантни факти и обстоятелства, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Така поставени същите са по естеството си оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, които както вече бе казано по-горе в определението, са ирелевантни за тази фаза на производството.
Следва да се посочи и това, че във връзка с тези въпроси касаторът не е обосновал поддържаното допълнително основание. Както многократно е разяснявал ВКС в свои актове, това основание е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторът не е обосновал поддържаното допълнително основание, а е изразил единствено несъгласието си с приетото от съда. При извършената служебна проверка съдът не констатира предпоставки в приложното поле на т.3 на чл.280 ГПК. По материалноправните и процесуалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.127 СК, има пълна и ясна правна уредба, както и многобройна, непротиворечива и трайна съдебна практика, в това число задължителна, която настоящият състав споделя и не намира за нужно да променя, като с нея е съобразено и обжалваното въззивно решение.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната по жалбата страна своевременно поисканите и надлежно удостоверени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер 1085,86лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 473 от 27.11.2021 г. по в. гр. д. № 706/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Г. Н. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на А. Б. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1085,86лв., представляваща разноски по производството, направени пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: