Р Е Ш Е Н И Е № 156/2014 год. София, 28.01.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на първи декември хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 3805 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. К. К., М. И. К., К. Д. К., В. Б. М., И. Д. М., Ц. Д. М., Ц. К. П. и Г. Л. П., всички представлявани от адв. И. Ц. –АК П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 102 от 06.03.2014 година постановено по гр. възз.д. Nо 94/2013 година на ОС- Пазарджик. Поддържа се , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от преобразуваното трето лице –помагач/ „П. Н. и с.“ по касация [фирма] [населено място] с процесуален представител адв.Н. Т.- АК П. , с който се поддържат обстойни доводи за неоснователност на касационната жалба. С писмения отговор на [фирма] [населено място], трето лице –помагач, се оспорват доводите за основателност на касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 290 ал.2 ГПК и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е обезсилил Решение Nо 160 от 11.05.2012 год. по гр.д. Nо 311/2011 год. на РС- Велинград, с която бил е уважен иска на касаторите - ищци по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ като е прието , че е допусната грешка при одобряване цифровия модел на КП на [населено място], и е прекратил производството приемайки, че искът е предявен при нередовна искова молба / относно обстоятелствата , от които се черпи правото на собственост/ и неотстраняването им в дадения срок обуславя недопустимост на постановеното от първата инстанция съдебно решение. Прието е и че липсва правен интерес от искането за отстраняване на грешки и непълноти в цифровия модел на кадастралния план , тъй като предвидената в законовите и подзаконови актове защита е по административен ред. По изведеният правен въпрос настоящият състав приема : Съгласно параг.1 т.6 на ДР на ЗКИР „цифров вид“ на КК , съответно на книгите по вписванията , е дигитален запис в определен формат на пълното съдържание върху магнитен , оптически или друг технически носител , който чрез компютърна обработка позволява възпроизвеждане върху екран или традиционен носител на данни/ т.е.хартия, полиестерно фолио или друга материя с подобни качества“, Доколкото един имот е отразен в графичния вид на плана, то невъзможността да бъде възпроизведен след съответна компютърна обработка на традиционен носител поради липсата в цифровия вид на плана , не съставлява грешка в КП по см. на чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/. Цифровият вид на КП е основен негов компонент като дигитален запис в определен формат на графичното изражение на КП, тъй като именното този компонент позволява възпроизвеждането му на традиционен носител/ хартия, фолио и др./ Липсата на цифровизация не засяга данните нито за реалните параметрите на териториално устройство , нито на самата собственост и нейното отразяването с границите в КК и разписните листове , а само не дава възможност тези данни да бъдат възпроизведени и в тази аспект следва , че не може да има различия между графичния и цифров вид на КП. Кадастралните карти и кадастралните регистри документират местоположение, граници, площ,трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат данни за титулярите на правото на собственост , за носителите на други вещни права и за актовете , от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа и за идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени. Непълнота и грешка в кадастралната карта е налице само при хипотези на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в КП и пренесен в КК , тъй като в рамката на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните а местоположението им. Т.е. „грешките и непълнотите“ , доколкото ги има засягат данните , отразени с КП и КК , но не и и IT начините за възпроизвеждането им. Несъответствието между действителните пространствени характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК представлява грешка или непълнота по см. на отменения чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/. Непълнотите и грешките в КК могат да се съпътстват и от спор за собственост т.е. до нарушаване на материални субективни права или до хипотеза на закононарушение при одобряване на нов РП, но ако закононарушението се изразява в несъблюдаване на конкретни организационни или административни правила , касаещи КП и КК , в това число липсата на цифров вид на графичния вид на КП или КК, то отстраняването му не може да бъде предмет на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/. По основателността на касационната жалба. Производството е по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр.49/2014 год./ . Няма спор , че уреденият с разпоредбата на чл. 53 ал.2 ЗКИР /стар/ до изменението му иск по своята правна природа и интензивност на защита е установителен иск за собственост към минал момент- а именно този на влизане в сила на кадастралния или регулационен план , възприемани като графичен начин на отразяване на пространствените предели на правото на собственост , като в рамките на предмета на спора , ищците с твърдение за погрешно отразени / или изобщо неотразени / пространствени граници, наред с факта на несъответствие/ с последния приложен план/ следва да установят и основанията си за притежаване на правото на собственост в твърдяните параметри при спор и за нарушено материално право. Проблемът за наличие или липса на правен интерес като процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ в рамките на преценката на съда по чл. 130 ГПК се обуславя от преценката на въведените твърдения с исковата молба - на първо място дали е налице закононарушение при нанасяне на основни данни в КК/ КР или РП, което засяга и пространствените параметри на правото на собственост на имота или се касае само до неточно отразяване или липса на отразяване. В конкретния случай установеният безспорен факт за липса на цифров вид на КК, при наличие на графичен модел на съответния план , включващ процесния недвижим имот , не може да бъде въпрос на допустимост на иска , а е въпрос на възможност за събиране на доказателства в подкрепа на изложената в исковата молба теза за реално несъответствие при отразяване на имота в плана, поради което и констатацията на вещото лице, че имотът е отразен в графичния вид на плана, но липсва в цифровия вид, не може да обуслови извод за недопустимост на заявен иск. Дали са доказани твърденията по исковата молба , дали тези твърдения са доказани по установения за това ред и дали установените факти имат качеството на правно релевантни факти съотнесени към искането за защита/ петитума/ в рамките на конкретно заявеното правно основание , са въпроси които съдът решава с акта си по същество. Цифровият вид на КП е основен негов компонент, тъй като именното този компонент позволява възпроизвеждането на графичния вид на КК или ПР на традиционен носител. Липсата на цифровия вид предполага извод за неизвършена административна процедура по чл. 76 ал.1 и ал.2 Наредба 14 за съдържанието , създаването и поддържането на КК и КР, но не може да бъде квалифицирано като искане за „поправка „ в тази- цифровия модел на плана,този въпрос не е в предметната рамка на иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ и не въпрос по допустимост на иска, а на неговата основателност. Съгласно разясненията на т.5 на ТР 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС когато касационната инстанция констатира , че въззивното решение е постановено при нередовна искова молба, то е недопустимо. В конкретната хипотеза не може да се приеме , че исковата молба е била нередовна. Ищците са твърдяли, че са собственици на недвижим имот пл.No 1254 в кв. 10 с площ от 1100 кв.м., на основание отмяна на отчуждаване по реда на ЗВСНОИ по ЗИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони ,по обезсиления план на [населено място] от 1955 година, но ненанесен поради одържавяване през 1977 година в плана на града от 1983 година. Отмяната на отчуждаването е реализирана по съдебен ред, Въведените твърдения на ищците са в насока, че в РП на [населено място] е допусната грешка , изразяваща се в незаснемането на ПИ 6564 в кв. 10 по плана на града, за който имот са опредени парцели NNо XV-6564 и XVI- 6564, собственост на Д. К. К., М. И. К., К. Д. К., В. Б. М., И. Д. М., Ц. Д. М., Ц. К. П. и Г. Л. П. , в цифровия модел на КП на града, въпреки одобреното попълване на КП с нов имот 6564 в кв. 10 , като е поискано тази грешка да бъде констатирана с иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/стар/. Оспорването на въззивника [фирма] е в насока за недопустимост на иска поради обстоятелството спорните права на собственост на ищците , с решение по гр.д.No 126/2001 година са отречени по иска на неговия частния праводател и поради наличие на Заповед No 6/06.01.2011 година за отказ на общинската администрация за попълване на КП. Мотивите на въззивния съд за оставяне на исковата молба без движение поради „липсата на достатъчно фактически обстоятелства, на които се основава предявения иск по см. на чл. 127 ал.4 ГПК, включително и досежно активната материално-правна и процесуална легитимация „ в насока за необходимостта да бъдат изложат обстоятелства относно кой и на какво основание е бил собственик на имота към момента на отчуждаването, в лицето на кого е настъпил ефекта на реституцията и каква е връзката на всеки един от ищците с бившия собственик на имота и т.н., както и да се уточни в петитума на иска“ дали твърдяната грешка се изразява само в незаснемането на имота в кадастралната карта или само в цифровия модел на кадастралната карта“ , тъй като посочените неясноти затруднявали защитата на ответника, са извън предмета на спора. Както е посочено и в становището по последваща молба от 13.12.2013 година на защитата на ищците“ обстоятелствата ,касаещи историята на процесния недвижим имот са ирелевантни , а при отговора на ответника по чл. 131 ГПК няма и не може да има спор относно материално –правната и процесуална легитимация на ищците. След като за страните по делото не са били спорни въпросите кой е собственик на ненанесения в плана имот , при твърдение за титул за собственост решение за отмяна на отчуждаване , както и че искането на ищците , по уточнения петитума на иска , е искаме за констатация на грешка , допусната в цифровия модел на заснемане на КП, то „указанията на въззивната инстанция“ касаещи нередовността на исковата молба са извън предметната рамка на спора , очертан с въведените основания , от които се твърди , че произтича защитимото право. Исковата молба , въз основа на която е инициирано производството по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ не може да бъде приета за нередовна , поради което следва , че обжалваното решение на първата инстанция пред въззивния съд не е процесуално недопустимо.Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила , поради което са налице предпоставки за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и постановяване решение по съществото на спора , като се съобразят и дадените общи разяснения по приложение на закона- отменената редакция на чл. 53 ал.2 ЗКИР / до ДВ. бр. 49/2014 год./ и основният спорен правен проблем за възможността да е налице „грешка или непълнота“ на КК или действащия РП, при липсата на цифров модел на същия. По исканията за разноски намира приложение чл. 294 ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основания чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение No 102 от 06.03.2014 година постановено по гр. възз.д. Nо 94/2013 година на ОС- Пазарджик , с което по реда и в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК е обезсилено Решение Nо 160 от 11.05.2012 год. по гр.д. Nо 311/2011 год. на РС- Велинград по уважен иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав за постановяване на решение по съществото на спора , при съблюдаване на дадените разяснение по приложение на материалния закон. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица помагачи [фирма] [населено място] , [фирма] [населено място] ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :