О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 162   София, 09.02.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 04.02. две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело № 66/2010 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ,т.2 ГПК по повод подадена частна жалба от „Обединена българска Б. /ОББ/ АД, гр. С. с вх. № 2629/13.11.2009 год.на Софийския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 10.11.2009 год., срещу определение №301 от 19.10.2009 год. по ч.гр.д. №889/2009 год. на Софийския окръжен съд, ГО, с което е потвърдено Р. от 02.09.2009 год. по ч.гр.д. №485/2009 год. на С. районен съд, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление на настоящия частен жалбоподател срещу длъжника М. С. Й. Районният съд е приел, че представеното извлечение от сметка, макар и редовно от външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. За да потвърди това разпореждане, Софийският окръжен съд е приел, че представеното по делото „извлечение за задълженията на кредитополучателя” не представлява извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 ГПК, а и не установява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжницата. Частният жалбоподател „ОББ” АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон-чл.417, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.60, ал.2 ЗКИ, не съответства на събраните по делото доказателства и е необосновано. Подържа, че проверката, която извършва съдът в производството по издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотезата на чл.417, ал.1, т.2 ГПК е само редовността от външна страна на представения писмен акт. За изпълнение на задължението си по чл.418, ал.2 ГПК заявителят следва да удостовери само неудовлетворените притезания, а не и кога, как и защо кредитът е станал предсрочно изискуем и дали длъжникът е изпаднал в забава. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК подържа основанията за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Като значим правен въпрос, обусловил крайните изводи по конкретното дело, сочи въпросът за обхвата на проверката, която извършва съдът в производството по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, какви данни трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги- освен данни за договора за кредит- дата на сключване, размер, кредитополучател, данни за усвояването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви, необходимо ли е да съдържа и извадка от счетоводните регистри на банката, които да отразява откога длъжникът е изпаднал в забава, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове, въз основа на които да се удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Твърди, че тези правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на становището си представя О. №264 от 07.05.2009 год. по ч.т.д. №210/2009 год. на ВКС, І Т. О., О. по гр.д. №523/2009 год. на СГС, ІV А О., О. от 03.02.2009 год. по гр.д. №613/2009 год. на СГС, ІІ В. О., О. от 06.02.2009 год. рог р.д. №5592/2008 год. на СГС, ГО, О. от 25.02.2009 год. по гр.д. №1443/2009 год. на СГС, ГО, ІV-В състав, О. №29 от 04.06.2008 год. по д. №517/2008 год. на ОС-Велико Т. , О. №100 от 06.03.2009 год. по гр.д. №72/2009 год. на В. окр.съд. Ответникът по частната жалба не взема становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение,подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение на Софийския окръжен съд следва да се допуска до касационен контрол. Поставените от ОББ-АД въпроси за обхвата на проверката, която извършва съдът по отношение на представеното от заявителя извлечение от счетоводните книги/чл.418, ал.2 във вр. с чл.417, ал.1,т.2 ГПК/, какви данни трябва да съдържа това извлечение- трябва ли да удостоверява и настъпването на условието за предсрочната изискуемост на кредита, са разрешавани противоречиво от съдилищата /освен посочената от жалбоподателя практика и на съда служебно е известна и друга, като О. №426 от 16.07.2009 год. по ч.т.д. №332/2009 год. на ВКС, І Т. О., О. №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д. №252/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. и др./. С оглед сравнително новия институт на заповедното производство, разрешаването на правните въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Частната жалба е неоснователна. Настоящият състав на ВКС- ТК, счита, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.217, ал.1, т.2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане/чл.418, ал.2 ГПК/. Преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист, съдът трябва да провери дали представеното извлечение от счетоводните книги представлява редовно от външна страна основание по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 ГПК за образуване на заповедно производство. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които установяват вземания на държавни учреждения, общини и банки. Понятието”счетоводни книги” не е легално дефинирано, включително и от действащия Закон за потребителския кредит, но принципите и изискванията за начина на водене на счетоводството следват от ЗСч./като например: изискване на чл.1, ал.1, т.1 ЗСч. за всеобхватност и достоверност на счетоводните системи; изискване на чл.2 ЗСч. към счетоводните записвания за регистриране на счетоводните операции в хронологичен ред и др./. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит- дата на сключване, размер, данни за движението на погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Това удостоверително действия на счетоводните извлечения, обаче, не е достатъчно. Те трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащото на изпълнение вземане. В случая трябва да съдържат данни дали са се сбъднали условията на чл.19 от Договора за банков кредит, които го правят предсрочно изискуем-т.е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, т.е сбъднало ли се е условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Настоящият състав на Първо Т. О. на ВКС споделя застъпеното в О. №426 от 16.07.2009 год. по ч.т.д. №332/2009 год. на ВКС, І Т. О. и О. №118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д. №252/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О. становище, че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл.217, ал.1,т.2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл.417, ал.1, т.2 ГПК не изключва задължението на съда по чл.418 ал.2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължени, заявителят трябва да му представи данни за настъпване падежа на вземането, както изчерпателно бе посочено по-горе. В обжалваното въззивно определение е застъпено това становище, поради което по изложените по-горе съображения, то е законосъобразно и подадената частна жалба от „ОББ” АД ще следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Обединена българска Б. /ОББ/ АД, гр. С. срещу определение №301 от 19.10.2009 год. по ч.гр.д. №889/2009 год. на Софийския окръжен съд, ГО.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: