4 Р Е Ш Е Н И Е № 493 гр. София, 09.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2410 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Б. Б. против въззивно решение № 118/14.07.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 279/2011 г., с което е била потвърдена присъда № 91/21.04.2011 г. на Хасковския окръжен съд по НОХД № 91/2011 г. С тази присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия М. Б. Б. за виновен в това, че на 10.12.2010 г., в гр. Димитровград, дал дар на сума 40 лв. на длъжностното лице В. В. – автоконтрольор към „Пътен контрол” при РУП Димитровград, за да не извърши действие по служба (да не състави акт АУАН по ЗДвП), поради което и на основание чл. 304 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 от НК му е наложил наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес 2 пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, и двете с продължителност 6 месеца. На основание чл. 307а от НК е отнел 4 банкноти с номинал от по 10 лв. В жалбата, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Твърди, че осъждането му почива единствено върху противоречивите показания на полицейски служители. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с неправилно кредитиране противоречивите показания на полицейските служители В. и И. и игнориране обясненията на подсъдимия, по същество довело до незаконосъобразното му осъждане, са неоснователни. От мотивите се разбира, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда, вкл. по повод изтъкнатите от подсъдимия възражения и въз основа на събраните доказателства и собствения им анализ е подкрепил изводите на първата инстанция по съществените факти и приложимия закон. Единственото фактическо различие е било констатирано по въпроса в кой момент подсъдимият е предал документите за автомобила и книжката си за правоуправление, като в различие от окръжния съд е било прието, че това е станало не непосредствено след спирането му за проверка от св. И., а едва, когато св. В. е започнал да пише акта за нарушение, като тогава е извадил четирите банкноти от 40 лв. и ги е подхвърлил в патрулния автомобил. За да приеме, че обстоятелствата, съпровождащи даването на парите, са били точно такива въззивният съд се е позовал на показанията на св. В. в с. з. и при очната му ставка със св. И., които е намерил и за подкрепени от св. С., доколкото последният не е възприел подсъдимият да е предавал документи на св. И., който фактически е извършил спирането. Посочената фактическа промяна поначало не е съществена и като цяло се явява в отговор на защитните възражения, че подсъдимият не би могъл да хвърли парите и да си тръгне, ако документите са били в държане на полицейските служители. Няма основание да се счита, че същата е в резултат на неправилна оценка на доказателствата, които интерпретирани по този начин са в съгласие с логичното развитие на случая, за което са изложени подробни мотиви. Всъщност, за всички останали съществени обстоятелства, вкл. за това, че подсъдимият е подхвърлил четирите банкноти от по 10 лв. в автомобила, докато св. В. се е подготвял да състави акта за нарушение, както и е произнесъл думите „Ето ви парите, оправяйте се”, показанията на полицейските служители са били непротиворечиви, а в отделни части съвместими и с обясненията на подсъдимия – по въпроса, че парите са извадени, макар и с друго предназначение – да се заплати глобата с фиш, което е прието за невярно. По тези въпроси както първата инстанция, така и въззивната са предложили подробни аргументи, които свидетелстват за надлежно обсъждане на доказателствената съвкупност. Посочено е изрично в кои части, с оглед установените в съдебната фаза противоречия в сравнение със съобщените пред дознателя, техните показания са били ценени и кои са аргументите за това, поради което и ВКС не намира за нужно да ги преповтаря. След като е бил извършен анализ на противоречивите доказателства, като съответно са изложени причините за възприетите за доказани факти, ВКС няма основание да се намесва в тази типична за инстанциите по същество дейност по оценка на доказателствата. Всъщност, видно е от съдържанието на жалбата, че изтъкването на процесуалните нарушения е само формален предтекст за атакуване на въззивното решение, като в действителност се изразява несъгласие с резултата от извършената съдебна проверка., респ. с обосноваността, което не е касационно основание. При установените факти, материалния закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 304 ал. 1 от НК, като в тази връзка не се излагат възражения, които да изискват касационен отговор. Неоснователен е довода за явна несправедливост на наказанието. То е било определено при условията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” и ал. 3 от НК, като са наложени само двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2 с минималната предвидена закона продължителност от 6 месеца. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118/14.07.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, първи наказателен състав, постановено по ВНОХД № 279/2011 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.