ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136

гр. София, 17.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 277 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Молителят Г. Я. С. – П. в качеството й на ЕТ „Т. лекс - Г. С.“ е подала на 06.12.2021 г. молба за отмяна на влязло в сила решение № 3194 от 16.07.2020 г. по гр.д. 14 262/19 г. по описа на ВРС, ГО, 19 състав.

В молбата излага съображения, че на 07.09.2021 г. била й връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. 20218950402090 на ЧСИ № 895, с което узнала, че посочено решение е влязло в законна сила на 27.01.2021 г. въз основа на решение № 166 от 27.1.2021 г. по в.гр.д. 3117/20 г. на ВОС.

Обстоятелствата били се установявали от определение № 61 от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. 20/20 г. на АС-Варна, ГО, 1 състав, постановено по частна жалба срещу определение 2688/13.09.2019 г. по в.гр.д. 1662/19 на ВОС, ГО. Но към приключване на устните състезания на 17.06.2020 г. по делото, по което е постановено процесното решение, не можели да се представят, защото не било влязло в законна сила това определение. Новите обстоятелства били, че на 18.04.2019 г. от 11 ч бил подменен процесния водомер с нов, удостоверено с КП от 18.04.2019 г. и в същия ден и час бил извършен въвод във владение в полза на купувач на публична продан, в самостоятелен обект, в който бил поставен водомер № 313. Обектът, в който бил поставен водомерът бил с идентификационен № 10135.1501.1126.1.5, собственост на ипотекарния гарант Я. П.. На същата дата в обект, собственост на „Теора“ ООД бил извършен също въвод във владение, както и в Тента за търговска цел, собственост на „Иконт“ ООД. На 18.04.2019 г. Г. П. като управител на „Теора“ ООД била осигурила достъп на съдия-изпълнител за осъществяване въвод във владение. Служителите на ВиК били пристигнали в същия час. А това означавало, че се опровергавало приетото от съда в решението, чиято отмяна се иска, че е осъществен нарочен достъп за смяна на процесния водомер на служители на ВиК.

Така посочените обстоятелства били се установявали от определение № 61 от 29.01.2020 г. С определението на АС – Варна било установено, че на 18.04.2019 г. от 11 ч. бил подменен процесния водомер с нов, удостоверено с КП от 18.04.2019 г. и бил извършен въвод във владение в полза на купувач от публична продан в самостоятелен обект, в който бил поставен водомер 313. От мотивите на определението било установено, че ЕТ „Т. – Лекс Г. С.“ и „Теора“ ООД, и Я. П. не били упражнили правото си на жалба пред окръжния съд срещу постановлението за въвод, т.е. по техни жалби срещу извършения въвод на 18.04.2019 г. нямало образувани дела и към приключване на устните състезания по делото, чието решение иска да се отмени в производство по чл. 303 от ГПК, съответно липсвали постановени и влезли в сила решения, удостоверяващи извършения въвод. По частни жалби на едноличния търговец имало образувани дела, влезли в сила решения по тях, но те били срещу Постановление за възлагане от 12.11.2018 г. и други нарушения на незаконосъобразни действия на ЧСИ по ИД 20127180403191.

Излага съображения, че в имота , имало обекти на „Иконт“ ООД,, „Теора“ ООД, които били свързани.

Молителката сочи: „От представените доказателствени факти се установяват следните нови обстоятелства: На 18.04.2019 г. Галина П. е осигурила достъп до процесния водоснабден имот на ЧСИ С. Д., във връзка с насрочения въвод от 11:00 ч. Ответникът не е осигурил нарочен достъп на ВиК до процесния водомер със знанието за смяна на същия.“ А това водело до единствено възможния, според молителката извод, че ответникът не е Г. С. в качеството й на ЕТ „Т.-лекс-Г. С.“, подписал констативен протокол от 18.04.2019 г. , не е подменил процесния водомер с нов. „ВиК Варна“ ООД, а е подменил процесния водомер 313 с нов, без знанието на Г. П., с което не е дал възможност на ответника да се запознае със състоянието и показанията на водомера и да оспори метрологичната му годност“.

Освен това ответникът ЕТ „Т. Лекс - Г. С.“ не била собственик на имот от 1997 г. Търговецът бил длъжник, а не ипотекарен длъжник.

Счита, че право на физическото лице било да определи кое имущество да включи в търговското предприятие или да изключи от същото. Обстоятелството дали конкретното правоотношение, предмет на спора е сключено от физическото лице, с последици, относими към търговското му предприятие или такива спрямо частния му живот, предпоставяло уточнение на иска за нуждите на организационно отчитане последиците на съдебното решение по отношение на формално отграниченото имущество на търговеца спрямо личното му имущество.

Обстоятелствата: Г. П. била осигурила достъп до процесния водоснабден имот на 18.04.2019 г. , във връзка с насрочен въвод. Ответникът не бил осигурил нарочен достъп на ВиК до процесния водомер със знанието за смяна на същия. Ответникът не бил собственик на процесния водоснабден имот за процесния период, напълно покривали съдържанието на предвидените в чл. 303, ал.1 ,т. 1 от ГПК основания за отмяна на влязлото в сила решение.

Моли да се отмени влязлото в сила съдебно решение .

Ответникът „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД оспорва молбата за отмяна. Счита, че не се позовава на основание, предвидено в чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата е подадена на 06.12.2021 г. Предмет на отмяна при постановено въззивно решение може да бъде само въззивното решение, така както е разяснено в т. 13 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Видно е, че въззивното решение е постановено на 27.01.2021 г. С него е изцяло потвърдено решение № 3194/16.07.2020 г. по гр.д. 14 262/19 г., по описа на районен съд – Варна, с което признато за установено, че ЕТ „Т. лекс – Галина С.“ дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД сумата от 3 115,86 лв, представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида № на платец 10 326 за периода 12.06.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното погасяване, сумата 28,87 лв лихва за забава за периода 27.09.2018 г. до 14.06.2019 г. , за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Решението, чиято отмяна се иска, е постановено по въззивна жалба на Галина Я. С.-П. в качеството й на ЕТ „Т. Лекс - Г. С.“. Следва да се посочи, че не е налице различна правосубектност на едноличния търговец. Физическото лице отговаря с цялото имущество за всички задължения, поети от него в качеството му на едноличен търговец. Налице е разширена търговска правоспособност, но не и разлика в субектите или разлика в тяхното имущество. Поради това не може да се приеме, сочената от молителката разлика, какво е известно на Галина Я. С.-П. и какво е известно или било известно на същата в качеството й на едноличен търговец – ответник в посоченото исково производство.

Решението, чиято отмяна се иска е постановено, на основание договорна отговорност на лицето Г. П. в качеството й на едноличен търговец „Т. лекс – Г. С.“.

Молителката, за да обоснове искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, се е позовала на връчването й на покана за доброволно изпълнение на 07.09.2021 г., от който момент била узнала за определение от 29.01.2020 г. Видно от приложеното копие от определение № 61 от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. 20/20 г. на Апелативен съд - Варна, същата е била длъжник в изпълнителния процес по изп.д. 20127180403191.

Освен това е подала и жалба срещу определение на Окръжен съд Варна , постановено по жалба срещу действия на съдия-изпълнител по същото изпълнително производство. С определение по в.гр.д. 1662 /19 г. на Окръжен съд – Варна, била оставена без разглеждане жалба на „Иконт“ ООД, подадена срещу въвод във владение по изп.д. 20127180403191. Видно от определение № 61 от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. 20/20 г. на Апелативен съд – Варна, че е образувано по жалба на „Иконт“ ООД и жалба на ЕТ „Т. лекс – Г. С.“ , Теора“ ООД, Г. С. и Т. П. срещу определението на Окръжен съд-Варна по в.гр.д. 1662/19 г. Прието е, че ЕТ „Т. лекс – Г. С.“, наред с „Теора“ ООД, Галина С. и Т. П. са длъжници в производството по изпълнителното дело, не били упражнили правото си на жалба срещу постановлението за въвод и не били легитимирани да обжалват определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалба на друго лице срещу това постановление. Жалбата на молителката и на „ИКонт“ ООД са оставени без разглеждане. От справка в системата на ВКС се установява, че с определение от 05.10.2020 г. по ч.гр.д. 2557/20 г. по описа на ВКС, III ГО, частната жалба на „Иконт“ ООД е оставена без разглеждане, като видно от мотивите на определението, ЕТ „Т.-лекс – Галина С.“ е депозирала отговор на частната жалба. Но всъщност е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на соченото от молителката от 29.01.2020 г. по в.ч.гр.д. 20/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е оставеена без разглеждане частната жалба на „ИКонт“ ООД. Видно от мотивите на ВКС, била допусната поправка по реда на чл. 247 от ГПК в диспозитива на определението по ч.гр.д. 20/20 г. на АС Варна, като по отношение на определението на АС Варна е извършен инстанционен контрол от ВКС с определение № 266 от 30.06.2020 г. по ч.гр.д. 1558/20 г., , при който е констатирано, че определение № 61 от 29.01.2020 г. по в.ч.гр.д. 202/20 АС- Варна, по същество съдържа произнасяне по жалбата на „Иконт“ ООД като е потвърден акта на окръжен съд. В определението на ВКС по ч.гр.д. 2557/20 г. изрично е посочено, че писмен отговор са подали Т. Я. П., Г. Я. С.-П., ЕТ „Т. – лекс – Г. С.“, „Теора“ ООД.

Ето защо, след като е участник в производството, чийто доводи са обсъдени в определението от 29.01.2020 г. на Апелативен съд – Варна, жалбоподателката е узнала за сочените от нея обстоятелства във връзка с въвода във владение в по-ранен момент от датата, на която сочи 07.09.2021 г., с връчване на покана за доброволно изпълнение. Най-рано това е станало с депозиране на жалба вх. № 29621/08.10.2019 г. , така както е удостоверено в определение № 61 от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. 20/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Най-късно е научила когато й е връчено съобщение за прекратяване на производството по нейна жалба с определение № 61 от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. 20/20 г. Апелативен съд – Варна. Освен това е депозирала писмен отговор вх. № 260048 от 13.08.2020 г. на частна жалба против определение № 61 от 29.01.2020 г. по в.гр.д. 20/20 г. на Апелативен съд – Варна. Следва да се приеме, че обстоятелствата, които твърди, че е научила по-късно, са й били известни още към 2019 г. и не могат да бъдат квалифицирани като обстоятелства, които са й станали известни в по-късен момент, след приключване на устните състезания за постановяване на процесното решение. Устните състезания по процесното решение, пред въззивния съд по в.гр.д. 3117/20 г. са приключили на 13.01.2021 г. Към 29.01.2020 г., към 13.08.2020 г., към 08.10.2019 г. когато е ясно, че въвод във владение е бил извършен в имотите, които са описани от молителката, молителката е била наясно, че е осъществен въвод във владение и съответно са се осъществили сочените от нея обстоятелства.

Следователно фактите, на които се позовава молителката не са узнати след приключване на процеса пред въззивния съд. Молителката не се позовава на нови обстоятелства, които не са могли да й станат известни преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Молбата й не може да бъде квалифицирана като молба, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Решението на въззивния съд, като неподлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на неговото постановяване 27.01.2021 г. Молбата за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, на влязло в сила съдебно решение може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на обстоятелствата, на които молителката се позовава, с оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. В случая молбата за отмяна е подадена на 06.12.2021 г. Много след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок от влизане в сила на решението. Обстоятелството, че на 07.09.2021 г. са й връчили покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело, образувано на основание влязлото в сила въззивно решение, не означава, че тогава са й станали известни обстоятелствата, на които се позовава молителката, за да се счете, че срокът, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК тече от тази дата. Факт е, че е узнала за въвода във владение по повод подадени жалби срещу действия на съдия-изпълнител, още в хода на производството преди постановяване на процесното решение. Независимо, че не е влязло в законна сила определението на Апелативен съд – Варна, фактите относно въвода във владение, са могли да бъдат установени от молителката в изпълнителния процес, по който е била страна, както и при получаване на преписи от жалби срещу действията на съдия изпълнител и същата е могла да ги посочи в хода на производството, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.

Освен това посочените обстоятелства, така както са формулирани от молителката, не могат да обусловят нови обстоятелства, само поради правно невярното разграничение, което прави молителката между физическото лице, субект на правото и едноличния търговец, като отделен субект на правото или като лице, което определя кое от имуществото на физическото лице да определи като част от предприятието си на едноличен търговец.

Изводът, който прави настоящият съдебен състав, е че ищцата не сочи да е узнала обстоятелства, които могат да се квалифицират като нови спрямо процеса, в който е постановено влязлото в сила решение. Следователно искането й за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК е недопустимо.

По изложените съображения молбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г. Я. С.-П. в качеството й на ЕТ „Т.–лекс - Г. С.“ срещу решение № 3194/16.07.2020 г. по гр.д. 14 262/19 г., ВРС , ГО, 19 състав.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. 277/22 г. по описа на Върховния касационен съд, II ТО.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: