О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196 София. 16.04.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Мария Славчева ч. т. дело № 3144/2014 година Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител И. Н. Ц. против определение № 1510 от 23.07.2014 г. по гр. д. № 833/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, а допускането до касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение № 260 от 12.05.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 181/2013 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е спрял производството по т. д. № 181/2013 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т. д. № 7125/2013 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по съображения, че е налице преюдициалност на предявен иск за оспорване съществуването на обезпечено с договор за особен залог вземане спрямо вписване на обстоятелствата, предмет на установителния иск по чл. 29 ЗТР. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички направени от страните доводи и 2/ При наличие на преюдициалност между евентуално съединен иск по едно дело и висящо производство по друго дело, следва ли да се спира производството и по основните искове по първото дело, спрямо които не е налице преюдициалност на висящото производство по другото дело. По първият въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради разрешаването му в противоречие с Решение № 331 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1649/2010 г., ІV г.о., а по втория – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че по втория от поставените въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липсата на изрича правна норма, която да го урежда и не е решен чрез задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд. При съединяване на искове от страна на ищеца в условията на евентуалност събирането и проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по евентуалния иск се осъществяват в едно производство и без последователност или разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда намира израз в крайния съдебен акт. Разглеждането на евентуалния иск е обусловено от уважаването, респ. неуважаването на главния иск, което означава, че разглеждането на евентуалния иск е поставено под вътрешно процесуално условие. Съдът не дължи непременно произнасяне по евентуалния иск наред с главния. Съществува неопределеност, дали въобще правоотношението, предмет на евентуалния иск, ще бъде предмет на разглеждане от съда, тъй като правоотношението по главния иск има ролята на положителен респ. отрицателен факт спрямо съществуването на правоотношението по евентуалния иск. По тази причина настоящият състав намира, че при наличие на преюдициалност на евентуално съединен иск по едно дело спрямо висящо производство по друго дело, производството по главния иск, изхода по който не е обусловен от резултата по висящото дело, не следва да бъде спирано, именно поради напълно реалната възможност да не се стигне до произнасяне по евентуално съединения иск. При постановяване на отхвърлително решение по главния иск, съдът следва да се произнесе по евентуално предявения иск след окончателното разрешаване на преюдициалния спор с влязло в сила решение. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на т. д. № 181/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд са предявени от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] са искове за установяване недопустимост на вписвания в Търговския регистър на обстоятелства, произтичащи от Договор за залог на търговско предприятие, обезпечаващ Договор за банков кредит от 20.08.2007 г., съединени в условията на евентуалност с искове за признаване за установено, че вписаните факти и обстоятелства са несъществуващи. Предмет на т. д. № 7125/2013 г. на Софийски градски съд са шест кумулативно съединени искове за признаване за установено спрямо [фирма] и [фирма], че [фирма], [фирма] и [фирма] не дължат суми по шест договора, сред които е и Договорът за банков кредит от 20.08.2007 г. Настоящият състав намира, че правоотношението, предмет на т. д. № 7125/2013 г. на Софийски градски съд е преюдициално само по отношение на евентуалните искове, предмет на т.д.№ 181/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Такава връзка на обусловеност не е налице по отношение на главните искове, спрямо които е неотносимо разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора за съществуване на вземането, предмет на особения залог. Ето защо като е потвърдил определението за спиране на производството и по отношение на главните искове - за установяване на недопустимо вписване по партидата на частния жалбоподател в Търговския регистър, апелативният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него в посочената му част. Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1510 от 23.07.2014 г. на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1510 от 23.07.2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е потвърдено определение № 260 от 12.05.2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по предявените като главни искове за установяване недопустимост на вписвания, произтичащи от Договор за залог на търговско предприятие. ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в посочената му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: