Р Е Ш Е Н И Е № 383/12 год. София ,04.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1058 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 400 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1058 от 2011 е допуснато касационно обжалване по касационните жалби на двамата ответници [фирма] и А.Т.Д.-Б.” на решение № 1103 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 796 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2011 г. , с което е отменено решение № 171 от 14.01.2011 г. на Пловдивския районен съд, 14 състав по гр.д. № 14174 от 2009 г. и касаторите са осъдени да премахнате изградената ограда и металният навес по регулационата линия на УПИ № ІІІ – .......... и УПИ ІV-....... , кв.4 по плана на С. индустриална зона на П.- І-ва част, който съпритежават в съсобственост. И в двете касационни жалби се инвокират основания за неправилност на решението , съдържащи се в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Касационната проверка на решението е допусната по въпросите : навлизането в чужд имот само по себе си , представлява ли пречка за упражняване на правото на собственост в случаите когато е констатирано, че е в рамките на допустимите отклонения при действието на Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралните карти и не са ли необходими други действия с които се ограничава това абсолютно право. Вторият материално правен въпрос, който се поставя е представлява ли нарушение на правото на собственост извършеното строителство в съседен имот , което е било разрешено със съответния индивидуален административен акт. В изложението на [фирма] са поставени следните въпроси следва ли в нарушение на чл.70, ал.1 ГПК в първата инстанция ищеца да посочи цена на иска в размер не съответстващ на данъчната оценка , съгласно която се определя цената на иска по спорното материално право съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Поставен е и материално правният въпрос следва ли навлизането в чужд имот само по себе си реално да пречи на упражняването на правото на собственост или е необходимо да се конкретизира и начина по който се смущава правото на собственост. В касационната жалба се инвокира и неправилност на решението поради неправилното приложение на материалния закон - чл.109 ЗС което се отчита при направеният извод, че навлизането в чужд имот само по себе си пречи на собственика да упражнява правото си на собственост необезпокоявано и в пълен обем. Посочва се, че в нарушение на чл.18 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е изразеното разбиране в касираният акт, че разрешеното и допустимо отклонение при изграждането на въпросната ограда е именно действието, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, без конкретно да е посочено в какво се изразява препятстването му. Цитира се многобройна съдебна практика, в която е разисквано съдържанието на негаторния иск и която ограничава използването му с цел злоупотреба с правото. Към касационната жалба е представено изложение в което се посочва, че касационното обжалване на решението следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставените по-горе въпроси. Ответника [фирма] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. В конкретния случай данъчната оценка е 326 291, 60 лв. съгласно представеното у-ние № [ЕГН] от 1.10.2009 г. или за всеки от касаторите цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК в зависимост от притежаваната ½ идеална част от имота е 40 785,45 лева. Иска по чл.109 ЗС е вещен иск и в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е посочено как се определя цената на вещните искове. Освен това при проверката на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК е следвало да бъде установено несъответствието между внесената държавна такса и цената на иска , така както е определена в закона. С представянето на данъчната оценка на имота ищеца всъщност дава заявка за приложението на чл.69, ал.1, т.2 от Гражданско процесуалния кодекс , определящ че цената на иска при спор който има за предмет вещно право ще е данъчната оценка на имота, а както е посочено по-горе тя значително надхвърля законово допустимият минимум от 5000 лв. обжалваем интерес . Следователно в случая касационната жалба е допустима . Въззивното решение е произнесено по осъдителетн иск по чл.109 ЗС с който е осъществена негаторна защита на собствеността при следната фактическа обстановка: [фирма] е собственик на УПИ ІІ – ...... и УПИ ХІІІ- ......, а [фирма] и А.Т.Д.-Б.” са съсобственици при равни права на съседните УПИ ІІІ – .... и УПИ VІІІ – ..... от кв. 4 по действащия ПУП – ПРЗ на [населено място], С. – І част, одобрен със Заповед № ОА – 2758/27.09.2007 г на [община]. Първоначално целият имот е бил заснет като парцел І- -..... от кв.4 по плана на Индустриалната зона на [населено място] с площ от 38 дка и е бил закупен по приватизационен договор от [фирма]. През 2005 г. акционерното дружество е продало на касаторите част от този имот като е бил обособен им. пл. № .... с площ от 3 992 кв.м. и са били отредени УПИ ІІІ-.... и УПИ VІІІ -..... , кв.3 по плана на ИЗ-І част, [населено място]. Със заповед № РД – 18 – 48 от 03.06.2009 г. на АГКК е одобрена Кадастрална карта на [населено място] съгласно която изброените урегулирани поземлени имота са заснети със следните идентификатори; УПИ ХІІІ – 882 – на ПИ 504.288; УПИ VІІІ –.......– на ПИ 504.788 и УПИ ІІІ – ..... на ПИ 504.789. Това обстоятелство е намерило отражение в касираният съдебен акт . Спорното право се ограничава в разпоредбата на чл.109 ЗС, предвиждащ , че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая неоснователното действие се изразява в това, че по страничната регулационна линия между тези съседни имоти, които са собственост на ищеца и ответниците е изградена ограда и навес , които според ищеца навлизат в неговия поземлен имот и пречат да упражнява правото си на собственост. Във въззивното решение е посочено, че с отделни свои части оградата и навеса навлизат в урегулирания поземлен имот на [фирма] и в тези им части се иска техното премахване, а именно: оградата ПИ № 56784.504.287 / и ПИ № 56784.504.789 / в частта й между осови точки 101 – 104 / , както и по границата с другата част от оградата и навеса между ПИ № 56784.504. 288 и ПИ № 56784.504.788/ между осови точки 104 -105 / по югоизточната част от границата с имота на [фирма] 504.789. Посочено е, че с навлизането в имота му, на [фирма] се пречи да упражнява правото си на собственост и основно да реализира одобреното съгласно ПУП строителство. Посочено е, че оградата е изградена без съгласието на ищеца, в отклонение от разпоредбата на чл.48, ал.3 и ал.4 ЗУТ . Това съоръжение е следвало да се изгради в имотите на ответниците и да е ажурна, а не плътна. Собственикът или притежателят на вещното право на ползуване има право да изисква от всички да зачитат правата им, независимо от това дали е в договорни отношения или не с тях. При нарушаване правото им на собственост имат право на защита по чл.109 ЗС, каквато е поискана и дадена с атакуваното решение. Действително негаторната защита на собствеността предпоставя два юридически факта , а именно : неоснователно действие и на второ място от него да произтичат пречки при осъществяването на това абсолютно право от собственика. И тук се поставят допълнителните въпроси касаещи осъществено строителство въз основа на строителни разрешения и представляват ли то, предвиденото от закона неоснователно действие. Втората група въпроси касаят кумулативното единство между това действие и създадените пречки при упражняване на вещното право- собственост или ползване. Съдебната практика приема , че извършеното строителство с одобрени строителни книжа, при спазването на съответните благоустройствени норми е допустимо действие , при което в името на обществената полза възможно да ограничи правото на собственост. В същото време ВКС винаги е стоял на становището, което е изразено и в решение № 139 от 26.101010 г. по гр.д. №457 от 2009 г. , постановено по реда на чл.290 ГПК че “предоставената защита по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението , в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца без да го надхвърля”. В настоящият случай именно тази хипотеза не е била изяснена. По делото е установено , че оградата е изградена въз основа на разрешение за строеж № 64 от 18.05.2009 г. и разрешение за строеж № 67 от 20.05.2009 г. Строителството е предшествано от Протокол от 11.06.2009 г., издаден въз основа на чл.157, ал.1 от ЗУТ. Вещото лице М. Я. е посочила, че реализираната ограда и навес не създават пречки за реализиране на разрешеното строителство от страна на ищеца. Спорно е било и дали е налице е “незаконен строеж”. Под понятието следва да се разбира строеж, извършен без надлежни строителни книжа или в значителни отклонения от тях. В конкретиката е налице отклонение от утвърдения вид на строежа- частично е изградена плътна ограда, вместо частична. Вещите лица са категорични от друга страна, че оградата и навеса са изградени въз основа на разрешени строителни книжа по действащия към момента на издаването им подробен устройствен план. Строежа е реализиран в периода след одобряването на заповед № РД-18-48 от 3.06.2009 г. на и заповед № ОА – 2758 от 27.09.2007 г. за одобряване на ПУП- План за застрояване и регулация. В графичната част на тези два индивидуални административни акта имотната и регулационната линии съвпадат. Това е констатирано и от вещото лице С., която обаче е установила, че е налице навлизане на оградата в отделни нейни части в имотите на ищците – и спрямо регулационната, и спрямо имотната граница по КК, като тези навлизания са с различни дължини в зависимост спрямо коя от тези граници. Вещото лице В. С. в основното си заключение е посочила , че навлизанията в поземления имот на ищеца са в няколко точки и са между 2 см. и 14 см. и представляват неоформен кофраж на видимата част на бетоновата основа . В експертизата е отразено , че “В местата на разкритите основи на навеса и оградата , във връзка с изкопи на нецентрични фундаменти на пристройка към съществуващото хале .. се установи наличие на бетон, находящ се под терена с ширина 50 см., дълбочина 70 см. и дължина около 25 м . “ Тези констатации обуславят и извода, че е необходимо на вещото лице да се възложи допълнителна задача, с която да се установи съществуват ли фактически и технически възможности за извършване на такива корекции на оградата и навеса, които биха довели да съответствието им със страничните регулационни линии на които са изградени. Това изследване се налага за да се осигури такава защита на собствеността на ищеца, която съответства на неправомерното въздействие върху него. В този смисъл крайният извод по решението е произнесен при неразяснена фактическа обстановка поради което е неправилен. Съдебният акт следва да се отмени и да се върне на въззивният съд за ново разглеждане от друг персонален състав за изпълнение на указанията по чл.293, ал.3 ГПК. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1103 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 796 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2011 г. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново произнасяне от друг персонален състав за изпълнение на указанията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: