Р Е Ш Е Н И Е № 24 София, 16.05.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр. дело № 5335/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид : Производство по чл. 295 ГПК. П. Ф. К., Р. И. К. и Б. В. Я. от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение от 16.12.2014 година по гр.възз..д. Nо 14576/ 2014 година на Софийския градски съд- АО. Поддържат се доводи за процесуална недопустимост на решението, след като на ищците се признава собственост в обем по голям от този на реституираната собственост , доводът за процесуална недопустимост се поддържа и на основание липса на непрецизиране правата на ищците по отношение на всеки един от имотите, тъй като не всички ответници по исковете имат легитимиращ титул за собственост по отношение на двата имота и не всички ответници, въпреки че така е постановения осъдителен диспозитив, са във владение на двата имота, в резултат на неизяснената искова молба. Поддържат се доводи за неправилност , поради нарушаване на процесуалните правила – липса на произнасяне по релевираното възражение за придобивна давност, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Ответниците по касация оспорват както доводите касаещи основателността на релевираните отменителни основания по същество на спора. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , Софийският съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 218и във вр. с чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил изцяло решение на първата инстанция по отхвърлените ревандикационни искове и е постановил ново , с което е прието за установено по отношение на П. Ф. К. , Б. В. Я. , С. В. Р. , Р. И. К. , А. Х. Ч. и Д. Й. И. , че Е. С. М. , И. Х. Г., М. М. В. , В. С. М., Т. С. В. , Г. С. А. и С. Д. Д. са собственици на недвижими имоти , представляващи УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ IV- 171 от кв. 1 по плана на в.з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м. , при описаните граници и е осъдил първите да предадат владението на недвижимите имоти на основание чл. 108 ЗС на ищците- въззивници. Със същото решение е оставил без уважение искане то по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на НА 177/66 година и НА 90/1965 година. За да уважи искове на Е. С. М. , И. Х. Г., М. М. В. , В. С. М., Т. С. В. , Г. С. А. и С. Д. Д. за собственост по чл. 108 ЗС, основани на земеделска реституция по ЗСПЗЗ и титул за собственост Решение No 8411/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. В. М. на нива от 0.529 дка и Решение No 8410/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. Д. С. на нива от 0.719 дка , съдът е приел, съгласно дадените указания по отменителното решение на ВКС , че не може да бъде проведен косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура по възраженията на ответниците по иска, и приемайки , че е налице идентичност на възстановената собственост с владяните от последните недвижими имоти- УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ ІV- 171 от кв. 1 по плана на в.з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м. , при описаните граници, е уважил исковете за собственост. Касационно обжалване е допуснато по съображения за евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение в контекста на поставения въпрос може ли ответниците – касатори Б. Я. и К., като собственици на самостоятелни обекти да бъдат осъдени общо да отстъпят собствеността на УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з.“М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ ІV- 171 от кв. 1 по плана на в.з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м. , при описаните граници и предадат владението и налице ли е правен интерес за всеки един от ищците да бъдат признати за собственици общо на двата имота . По правния въпрос Процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните , респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск. Процесуално недопустимо е и решението ,с което не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти/ в т.ч. и когато решението е произнесено по нередовна искова молба /, както и в хипотезите , в които съдът е дал защита в обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на plus petitum . Съгласно чл. 26 ал.1 ГПК главни страни в процеса са лицата от чието име се търси защита и лицата , срещу които се търси защита .При обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване право на иск законодателят изисква всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно-релевантните факти, на който основава правото си , и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото. За редовността на исковата молба от гл.т. на точното и разграничено дефиниране обема на търсена защитя спрямо всяка страна-ответник съдът следни служебно, защото точните обективни граници на претенцията ще определят и рамката/ обект, основание и субект/ на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, евентуално изпълнителната му сила или конститутивен ефект в предели на гражданската отговорност и само така съдът ще гарантира правото на всеки ответник от ефективна процесуална защита и справедлив процес. По основателността на касационната жалба. Обжалваното решение на въззивния съд не е процесуално недопустимо, като релевираните доводи на касаторите в тази насока са неоснователни. Със заявените искове , като ищци Е. С. М./ лично за себе си и като законен наследник на починалия в хода на производството Г. С. В. /и И. Х. Г./ конституирана по реда на чл. 120 ГПК-отм./, М. М. В. , В. С. М., Т. С. В. / и трите конституирани по реда на чл. 120 ГПК- отм. като наследници по закон на почналия в хода на делото С. С. В./, Г. С. А. и С. Д. Д./ конституиран по реда на чл. 120 ГПК-отм. като наследник по закон на починалия Д. С. Д./, са поискали да бъдат признати за собственици на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ , съответно с Решение No 8411/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. В. М. на нива от 0.529 дка и с Решение No 8410/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. Д. С. на нива от 0.719 дка , насочвайки претенциите срещу П. Ф. К. , Б. В. Я. , С. В. Р. , Р. И. К. , А. Х. Ч. и Д. Й. И., с твърдението , че последните се намират без основание в собствените им недвижими имоти с актуален регулационен статут - УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. и на УПИ ІV- 171 от кв. 1 по плана на в.з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м. , при описаните граници. С молба –уточнение от 14.03.2009 година / л. 240 РС/ ищците чрез процесулния си представител – адв. В. посочил , че имотите се притежават в съсобственост, уточнил е правното основание за възникване на съсобствеността, а с молба- уточнение от 21.05.2009 год./ л. 250 –РС/ са конкретизирани претенциите относно точната индивидуализация на двата имота , според актуалния регулационен статут, като в тази насока ответниците/ по конкретно ответниците - представлявани от адв. Б./ нямат релевирани никакви възражения- съд. заседание от 21.05.2009. С отменителното Решение No161 от 29.07.2014 год.по гр.д. No 6153/ 2013 год. ВКС. ГК-I , касационният съд е приел, че следва да се зачетат правата на собственост по реституция на ищците , като изрично е отграничил кой от процесните имоти , на името на кое правоимащо лице е възстановен – а именно , че с Решение No 8411/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. В. М. е възстановена в стари реални граници собствеността на нива от 0.529 дка в м.“М. к.“, съставляваща част от имот No 35 в кад.л. 734 по плана на вилната зона, а с Решение No 8410/ 25.09.2001 год. на ПК В. в полза на С. Д. С. е възстановена в стари реални граници собствеността на нива от 0.719 дка в м.“М. к.“ землището на Д. част от имот No 36 в кад.л. 734 по плана на вилната зона, идеално визуализирани с приетите при първото въззивно производство като част от експертно становище на вл.л. инж. П.П. Комбинирани скици – л.35 и 36. Доколкото всяка една от нивите е предмет на различни разпоредителни сделки от страна на ОТКЗС “В.“- [населено място], съответно по НА 90/65 година и по НА 40/66 година , то и приобретателите /респ. техните наследници/ безспорно са „придобили“ права от отношение на различни самостоятелни обекти. При категоричните данни по делото, че в резултат на регулационните промени, проследени професионално в приетите експертните становища по делото, с приложени комбинирани скици, към настоящия момент тези „самостоятелни обекти „ са инкорпорирани в пространствените граници на УПИ V-172 от кв.1 по плана на в.з. “М. к.- р.“ с площ по графични данни от 834 кв.м. , при граници от север- улица , от юг- УПИ IX-163 , от изток- УПИ VI- 173 и от запад УПИ IV- 171 и на УПИ ІV- 171 от кв. 1 по плана на в.з. „М. к.- р.“ с площ по графични данни от 886 кв.м. ,при граници – от север- улица , от юг- УПИ X- 164, от изток- УПИ V -172 и от запад УПИ VIII- 170. При така установените фактически обстоятелства в контекста на изложените общи мотиви , настоящият състав намира доводи на касаторите за недопустимост на въззивното решение за неоснователни. Защитата на ищците е обосновала заявените искове при условията на обективно активно и пасивно съединяване , от името на всички срещу всички ответници , посочени като съсобственици съответно на всеки един от спорните имоти, съобразено не с границите на имота по реституционния акт за възстановяване на собствеността , а съобразно границите по актуален регулационен статут. При липсата на спор, кои имот от кои ответници се владее, постановеният осъдителен диспозитив по чл. 108 ЗС не може да се приеме че е опорочен и създава или признава права повече от претендираните с исковата молба. След влизането на осъдителното решение в сила срещу всички ответници, за собствениците е дадена възможност за принудително изпълнение, а правата на касаторите- намиращи се без правно основание само в някой от имотите , не биха били нарушени, доколкото същите към момента на изпълнението не упражняват фактическа власт по отношение на някой от имотите и при насочване на изпълнението това се констатира от компетентния орган. Това е така , след като в рамките на въззивния съдебен контрол на решението на районния съд и в изпълнение указанията по отменителното решение на ВКС , втората инстанция при новото разглеждане на спора в рамките на правомощията си по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е съобразила, че ответниците- наследници на първоначалните приобретатели на имотите п силата на частно правоприемство / договори за продажба / замяна / от страна на ОТКЗС “В.“- [населено място] по НА 90/65 година и по НА 40/66 година , не могат да противопоставят на ищците , легитимиращи се като собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследство , собствени конкуриращи права на собственост , съобразно чл. 10 ал.13 ЗСПЗЗ . По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА изцяло въззивно Решение от 16. 12. 2014 година , постановено по гр.възз.д.Nо 14576/ 2014 год. на Софийския градски съд- АО. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :