7 Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр. София, 02.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1538 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” срещу решение № 411/19.02.2019 г. по в. т. д. № 88/2019 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 5489/15.08.2018 г. по гр. д. № 10 012/2012 г. на Софийски градски съд и е осъдена Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” да заплати на „Хуфу” ЕООД сума в размер на 45 843, 88 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че постановеното от Апелативен съд София решение страда от пороците, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Изводите на въззивната инстанция не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка, която е превратно тълкувана. Неправилно е приложен материалният закон и са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде потвърдено изцяло решението на Софийски градски съд и присъдени сторените в трите съдебни инстанции разноски. От ответника по касация „Хуфу“ ЕООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски. От Министерство на отбраната, конституирано като трето лице помагач на страната на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, не е постъпило становище във връзка с касационната жалба. С определение № 224/06.04.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на вероятна процесуална недопустимост, с оглед даденото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение и при приложение на чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3, предл. I ГПК. В проведеното открито съдебно заседание касаторът и третото лице помагач Министерство на отбраната не изпращат представители и не ангажират становище. Ответникът по касация поддържа доводите си, че решението на въззивния съд е законосъобразно постановено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените становища на страните и провери данните по делото, намира следното : Ищецът „Хуфу” ЕООД е предявил срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 45 843, 88 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане. В становище, представляващо лист 121, том I от гр. д. № 10 012/12 г. по описа на Софийски градски съд, ищецът е заявил намаляване на иска до размер на 40 220, 59 лв., от които 33 517, 16 лв. данъчна основа и 6 703, 43 лв. ДДС. В първото насрочено открито съдебно заседание на 14.02.2013 г. съдът е предоставил на ответника копие от този документ като му е дал срок до 13.03.2013 г. за реакция – лист 205, том I от гр. д. № 10 012/12 г. От съдържанието на депозираното в срока насрещно становище не личи да е коментирано извършеното от ищеца изменение на иска. В проведеното на 18.04.2013 г. първо редовно открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел изявление на ищеца, че подаденият иск се поддържа заедно с направените в последващи молби уточнения, т. е. приел е извършеното изменение в посока намаляване размера на иска. С решението си Софийски градски съд е преценил, че единственият достоверен източник на информация за действително извършени от ищеца строително – монтажни работи е сметка – образец № 8. Посочил е, че представените от „Хуфу“ ЕООД и по реда на чл. 192 ГПК от Министерство на правосъдието количествено – стойностни сметки представляват частни документи по смисъла на чл. 188 ГПК, които са оспорени. Като неподкрепени от други доказателства съдът е счел тяхната доказателствена сила за „дискредитирана”. При тези решаващи мотиви първостепенният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на 45 843, 88 лв. По въззивна жалбана „Хуфу” ЕООД е сезиран Апелативен съд София. В нея ищецът жалбоподател отново е посочил, че претендира присъждане на сума в размер 40 220, 59 лв. за извършени, но неразплатени строително – монтажни работи. В противовес на изложените от Софийски градски съд мотиви въззивният съд, след анализ на всички издадените между страните фактури №№ 396/30.01.2009 г., 686/11.07.2011 г. и 718/11.11.2011 г. и количествено – стойностни сметки, включително коригирани такива, е достигнал до извод за наличие на извършени, но неплатени строително – монтажни работи. Като е взел в предвид, че представените от ищеца и Министерство на правосъдието екземпляри на спорната сметка образец 22 са напълно идентични, е преценил, че корекциите в нея са извършени със знанието и на двете страни по делото. Възприел е, че отразеното в нея и протокол № 315/2011 г. кореспондира със съдържанието на издадените фактури № 396/30.01.2009 г. и № 686/11.07.2011 г. Въззивният съд е приел още, че приобщените към доказателствения материал сметка 22, представляваща лист 64 от делото на Софийски градски съд, както и фактура № 718/11.11.2011 г. са неотносими към процесните правоотношения. При тези изводи е преценил за основателен иска в размер на 45 843, 88 лв. и е осъдил ответника да заплати на ищеца тази сума. Решенията на Апелативен съд София и Софийски градски съд се явяват недопустими в частта, с която от съдилищата е разгледана искова претенция на „Хуфу“ ЕООД срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер над 40 220, 59 лв. до 45 843, 88 лв., и в тази част те следва да бъдат обезсилени, а образуваното производство - прекратено. Макар порокът недопустимост да не е въведен от касатора, същият попада в категорията дефекти, за които касационната инстанция следи служебно. Разрешението на неизгубилата значение т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК е в унисон с разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и предвижда, че касационната инстанция е длъжна служебно да следи за наличие на пороци, водещи до нищожност и недопустимост на въззивното решение като необходим етап, предхождащ проверката за неправилност. Тази проверка цели и гарантира безпорочност на дължимия касационен акт. В случая недопустимостта на въззивното решение се обосновава с това, че при проверка на първоинстанционния акт въззивната инстанция се е произнесла свръхпетитум, преповтаряйки допуснато от СГС нарушението на диспозитивното начало, закрепено в чл. 6 ГПК. Сочената норма очертава обема на дължимата от съда защита – този, който съответства на поискания в молбата на заинтересуваното лице /ищеца/. В настоящата хипотеза въпреки заявеното от ищеца „Хуфу” ЕООД намаляване на исковата претенция от 45 843, 88 лв. на 40 220, 59 лв., предходните съдебни инстанции са се произнесли относно претенция в размер на 45 843, 88 лв. Въззивният съд не е съобразил разрешението, дадено с решение № 1940/13.07.1978 г. по гр. д. № 913/78 г. на ВС на НРБ, т. 19 на ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 175/2011 г. по т. д. № 943/2010 г. на II ТО, решение № 264/17.11.2015 г. по гр. д. № 1227/2015 г. на III ГО на ВКС и др. В цитираната практика на ВС и ВКС се приема, че въззивният съд трябва служебно да следи за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, който се обжалва пред него, и без да са наведени оплаквания за това във въззивната жалба. Това задължение е условие за постановяване на валидно и допустимо въззивно решение. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав на Апелативен съд София е постановил решението си без да съобрази валидно извършеното от ищеца намаляване размера на предявения иск. Същото се явява в съгласие с нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК – заявено е преди първото по делото редовно заседание, което означава, че решаващият съдът е следвало да се счете десезиран относно частта, с която е намалена претенцията. Упражняване на правото по чл. 214, ал. 1 ГПК в този случай не се явява обвързано от наличието на съгласие от ответника при съществуващата уредба на чл. 232, изр. I ГПК и чл. 233 ГПК. Въпреки това, на Агенцията е дадена възможност да вземе становище по изменението, която не е реализирана на практика. Както беше посочено по – горе, в съдържанието на депозираната на 13.03.2013 г. молба липсва заявена позиция по повод намаляване размера на иска. В проведеното на 18.04.2013 г. първо редовно открито съдебно заседание първостепенният съд е приел изявление на ищеца, че подаденият иск се поддържа заедно с направените в последващи молби уточнения. Въпреки това, с решението си СГС се е произнесъл свръхпетитум без да отчете наличието на частично десезиране. Вместо да обезсили първоинстанционното решение в частта, касаеща размер на иска над 40 220, 59 лв., въззивният съд го е отменил и в тази част, постановявайки на свой ред недопустимо решение. Апелативен съд София не е съобразил заявеното във въззивната жалба на страница първа и страница осма, заявеното в отговора на въззивната жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело“ на страница трета и четвърта, както и в отговора на Министерство на отбраната на страница втора и пета. Не е отчел и изявлението на въззивника в проведеното открито съдебно заседание. Поради изложеното решението на Апелативен съд София и решението Софийски градски съд следва да бъдат обезсилени в частта, с която е извършено произнасяне свръхпетитум за сума в размер над 40 220, 59 лв. до 45 843, 88 лв. В останалата част решението на Апелативен съд София не се установява да страда от пороци, за които настоящата инстанция следи служебно. Непроизнасянето по жалба на Министерство на отбраната, инкорпорирана в подадения отговор на въззивната жалба на „Хуфу“ ЕООД, не е от категорията нарушения, за които касационната инстанция следи и без да е сезирана. При изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от жалбата, или за обезсилената част от въззивното и първоинстанционно решения. Според представения списък и доказателства разноски са сторени за трите инстанции в размер на общо 1 746, 88 лв., от които се дължат разноски в размер на 214, 27 лв. Ответникът по касация също има право на разноски съобразно потвърдената част от въззивното решение. Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 1 620 лв., от които подлежащи на присъждане са в размер на 1 421, 29 лв. С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 270, ал. 3, предл. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 411/19.02.2019 г. по в. т. д. № 88/2019 г. на Апелативен съд София, както и отмененото с него решение № 5489/15.08.2018 г. по гр. д. № 10 012/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е разгледана претенция на „Хуфу” ЕООД срещу Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” за заплащане на сума в размер над 40 220, 59 лв. до 45 843, 88 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която на „Хуфу” ЕООД са присъдени разноски в размер над 8 797, 45 лв. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в обезсилената част. ПОТВЪРЖДАВА решение № 411/19.02.2019 г. по в. т. д. № 88/2019 г. на Апелативен съд София в останалата част, с която е отменено решение № 5489/15.08.2018 г. по гр. д. № 10 012/2012 г. на Софийски градски съд и Изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” е осъдена да заплати на „Хуфу“ ЕООД сума в размер на 40 220, 59 лв. – незаплатено възнаграждение за изпълнени и приети от възложителя строително – монтажни работи по договор № 1155/05.12.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на „Хуфу“ ЕООД до размер на 8 797, 45 лв. ОСЪЖДА „Хуфу“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело”, сума в размер на 214, 27 лв. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно – почивно дело” да заплати на „Хуфу“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 421, 29 лв. Pешението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.