Р Е Ш Е Н И Е                                           № 448 София, 22 октомври 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 441 по описа за 2009 година.   С присъда по нохд № 1300/00 г. Софийският градски съд признал подсъдимите Д. А. Р. и В. Т. Р. за виновни в извършването на престъпления - по чл.205, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.201, чл.20, ал.2 за подс. Р. и по чл.205, във вр.с чл.202, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.201, чл.20, ал.2, чл.282, ал.3 за подс. Р. , като на основание чл.305, ал.5 във вр.с чл.24, ал.1, т.3 НК не ги наказал. Със същата присъда подсъдимите са оправдани по първоначалното обвинение по чл.203 НК, в това число и за разликата над 160 лева. Предявеният граждански иск за сумата от 49 649,89 лева от М. на в. р. против подсъдимите е отхвърлен изцяло като неоснователен. По аналогичен начин е отхвърлен и предявения от И. и Велика И. срещу двамата подсъдими граждански иск за сумата от 991,24 лева. По жалба на гражданския ищец – МВнР, с решение № 144 от 14.04.2009 г. по внохд № 122/09 г. Апелативният съд-гр. София отменил посочената присъда в гражданската й част, в същността на която е отхвърлена лихвата като законна последица на главницата и осъдил подсъдимите Д. Р. и В. Р. да заплатят законна лихва върху главницата считано от 21.11. 1987 г. до 09.10.2008 г. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от гражданския ищец – МВнР, с която се претендира да са допуснати основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК като се иска предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло. Пред ВКС представителят на гражданския ищец поддържа подадената жалба. Защитниците на подсъдимите изразяват становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява жалбата за основателна. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи: Въззивното решение се оспорва в две посоки. На първо място, възразява се срещу присъждането на левовата равностойност на причинената щета, съобразена с последвалата деноминация и се иска присъждане на действително причинената на МВнР имуществена загуба в съответната чужда валута. Наред с това представителят на гражданския ищец счита, че съдът е следвало да се произнесе по гражданския иск и в частта му, касаеща другите повдигнати обвинения, по които подсъдимите са оправдани, съответно да се прецени наличието или не на деликт, обосноваващ отговорността по чл.45 ЗЗД. Първо направеното искане е закъсняло. То се прави за първи път едва пред третата инстанция. Във въззивната жалба на същия граждански ищец липсва такова искане, а видно от протокола за съдебното заседание от 10.04.2009 г. пред САС, неговия представител е изразил становище – „..считаме, че следва да се присъди равностойността на чуждата валута така, както е поискало МВнР.” Иначе казано по въпроса относно вида на паричните средства, първоинстанционната присъда е влязла в законна сила и няма как този въпрос да бъде предмет на настоящата проверка. Не така стои въпросът с второто искане на жалбоподателя. С въззивната си жалба гражданския ищец е поискал предявения от него граждански иск да бъде уважен изцяло. Такова искане отправя и към ВКС. Искането пред въззивната инстанция е останало без отговор, което сочи на нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, с оглед на изхода на делото, за който ще стане дума по-долу. Изискванията по чл.305 ал.3 НПК са задължителни за всички присъди, без значение дали са оправдателни или осъдителни. В настоящия случай първоинстанционният съд е признал подсъдимите за невиновни в извършване на престъпления по чл.203 НК, като в съобразителната част на присъдата си лаконично е маркирал само това, че деянията са останали недоказани. Липсват фактически констатации, свързаната с последните оценка на доказателствата по делото, анализ на признаците от обективна и субективна с. на инкриминираните престъпни състави. Още по-малко е ясно коя от хипотезите на чл.304 НПК е била налице. Неоспорена от прокурора присъдата на СГС, в тази част, е влязла в сила. Както се посочи, в мотивите на същата присъда липсват фактически констатации относно деянията, за които двамата подсъдими са оправдани. Това злепоставя преценката за наличието или не на предпоставките за деликтната отговорност на дейците, доколкото последната е възможна и при непредпазлива форма на вината. Друг въпросът, че гражданския ищец е бил лишен от възможността да разбере поради какви причини претенциите му по чл.45 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Този изключително съществен пропуск (липса на мотиви и ограничаване на процесуалните права на гражданския ищец) не е могъл да бъде отстранен от въззивния съд и не може да се отстрани от настоящата инстанция, тъй като е налице процесуална пречка за това – присъдата в тази част е влязла в сила. Поради това жалбоподателят не е могъл да получи отговор от въззивната инстанция, както и да получи такъв от настоящата, относно наличието или не на основание за деликтна отговорност. Със същата присъда СГС е отхвърлил предявения от МВнР граждански иск като неоснователен, като не е изложил изобщо съображения за това. С обжалваното решение е отстранена незаконосъобразността относно лихвите върху главницата от 160 лева – предмет на престъпление по чл.202 НК, за което подсъдимите не са наказани поради изтекла абсолютна давност. САС обаче незаконосъобразно е потвърдил присъдата на СГС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск за разликата над 160 лева. В очертания им по-горе вид, мотивите на първоинстанционната присъда сочат, че с въпроса за деликтната отговорност, СГС изобщо не се е занимал, въпреки, че е бил длъжен – чл.307 НПК. Както добре е известно гражданският иск на основание чл.45 ЗЗД може да бъде отхвърлен като неоснователен само когато съдът достигне до извод, че инкриминираното по делото деяние не осъществява признаците на престъпление и деликт, а такъв извод решаващия съд не е направил. Отсъствието на произнасяне относно наличието или не на деликт, се явява пречка за съда да отхвърли гражданския иск като неоснователен. Липсата на мотиви поначало е съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид процесуалното развитие на делото то обаче е неотстранимо. За ВКС няма пречка упражнявайки правомощията си по чл.354 ал.2, т.5 НПК да отмени съответно незаконосъобразния съдебен акт и прекрати производството по гражданския иск. По този начин въпросът за деликтната отговорност на подсъдимите може да получи отговор по граждански ред, който в настоящия случай е единствено възможен. Водим от горното на основание чл.354, ал.2, т.5 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 144 от 14.04.2009 г. по внохд № 122/09 г. на Апелативния съд-гр. София и потвърдената с него присъда на Софийския градски съд, постановена по нохд № 1300/00 г. в частта, с която предявения от М. на в. р. на Република България граждански иск срещу Д. А. Р. и В. Т. Р. е отхвърлен като неоснователен за разликата над 160 лева, като в тази част ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: