1 Р Е Ш Е Н И Е № 468 гр. София, 21 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1286 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1,2 и т.3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Б. Ф. Б., чрез защитника му адв.Х. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 260/2013 по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД № 1236/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон. Според защита неправилният анализ на събраните по делото доказателства, който представлява съществено нарушение на процесуалните правила е довел и до незаконосъобразно формиране на волята на съдилищата за осъждането на Б. - нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд, а и окръжният, потвърждавайки първоинстнационната присъда са тълкували превратно събраните по делото доказателства, единствено във вреда на подсъдимия. Според защитника няма каквито и да било доказателства, че Б. е бил в дома на пострадалата, както и че противозаконно е отнел нейни движими вещи. Претендира се да бъде възобновено наказателното производство, да бъде отменена влязлата в сила присъда и да бъде постановена нова, с която Б. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение или алтернативно до бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение. В съдебно заседание осъденият Б. и защитникът му адв.Х. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 118/21.06.2013 г. по НОХД № 260/2013 г. Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимият Б. Ф. Б. за виновен в това, че 23.02.2012 г. в [населено място] чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи на обща стойност 9 102 лв. от владението на Т. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. С присъдата Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Т. сумата от 6 193,24 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2013 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 8 583,74 лв.. искът е отхвърлен като неоснователен. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Б. е образувано ВНОХД № 1236/2014 г. по описа на ОС - Стара Загора. С решение № 12/22.01.2014 г. по същото дело присъдата изцяло е потвърдена. Въпреки пространното искане за възобновяване на наказателното производство в него не са посочени допуснати конкретни съществени нарушения на процесуалните правила. В случая следва да се посочи, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия и е събрал доказателствената маса, в пълния й възможен обем. Районният съд, а впоследствие и въззивният състав са обективирали по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка са изградили вътрешното си убеждение. В мотивите към присъдата подробно са обсъдени двете групи гласни доказателствени източници във връзка с процесните очила, като част от предмета на престъплението и съдът е изложил съображения защо дава вяра на едни от тях и не възприема другите относно правно значимите факти. Правилно е прието, че в показанията на съпругата на осъдения и нейната най-добра приятелка – св. Д. Г. има разминавания не само относно начина, по който очилата са се озовали в Б., но и относно описанието на самите очила. При съпоставката на заявеното от всяка една от двете свидетелки с показанията на пострадалата съдът законосъобразно е възприел и е кредитирал показанията на гражданския ищец и частен обвинител като обективни и непротиворечиви. В този смисъл не би могло да бъде споделена тезата на защитата за превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Напълно неоснователно е и твърдението, че не били кредитирани доказателства, които изграждат защитната теза на Б.. Освен заявеното от съпругата на осъдения и нейната приятелка относно посочения от тях начин, по който са се озовали процесните очила в дома на Б., по делото няма други доказателства или доказателствени източници в твърдения от защитата смисъл. Дори в обясненията си пред първонистанционният съд подсъдимият е посочил единствено, че на инкриминираната дата не е бил в [населено място], като няма спомен къде е бил този ден. Действително в конкретния казус, както е посочено и в искането, авторството на деянието е решено на плоскостта единствено на косвени доказателства. По-важно е обаче, че тяхното наслагване, подробно обсъдено от предходните съдилища, води до еднопосочен и непоколебим извод за това, че Б. е извършил вмененото му във вина престъпление. В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че заключението на назначената по делото трасологическа експертиза заема централно място за определяне на авторството на деянието. Вещото лице, изготвило експертизата е категорично, че е налице идентичност по групови и индивидуални признаци между трасологичните следи от стъпката, иззета с протокола за оглед на дома на пострадалата към инкриминирания момент и ходилата и оттиските на лявата обувка от чифт маратонки, иззети от дома на осъдения при това девет месеца по-късно. В този смисъл напълно голословно се явява възражението на защитата, че нямало каквито и да било доказателства, че Б. е бил в дома на Т. в [населено място], находящ се на повече от 200 км. от постоянното му местоживеене в [населено място]. В подкрепа на обвинителната теза се явяват и намерените при претърсването в жилището на осъдения очила на пострадалата, които са отнети при кражбата от дома й. Следователно изводът на предходните съдилища относно авторството на деянието, макар да се основава само на косвени доказателства, изключва всяка възможност за наличието на предположения и компенсира липсата на преки доказателства. С оглед на гореизложеното ВКС не намира да са реализирани нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и които да са станали причина и за неправилно приложение на материалния закон. В искането, а и в съдебно заседание от страна на защитата не бяха посочени каквито и да били доводи относно претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание или наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не се били взети предвид или тяхното значение да е било подценено. Наложеното на осъдения наказание от три години лишаване от свобода е законосъобразно определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и по-голямо снизхождение спрямо Б. се явява необосновано, още повече, че наказанието е отложено за изпълнение при условията на чл.66 ал.1 от НК. Ето защо съдът не констатира да е налице хипотезата на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Б. Ф. Б., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 260/2013 на РС – Стара Загора и ВНОХД № 1236/2013 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: